Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (2)

Първа глава

Филомена Кромуел се забавляваше отлично. Музикантите свиреха с неприкрит ентусиазъм, нищо че бяха само една най-обикновена група от малък провинциален град. Ресторантът в кънтри клуба на Галънт Лейк бе пълен с местни жители, излезли да похапнат и да потанцуват. Истина бе, че и храната, и атмосферата бяха далече от заведенията в Ню Йорк, Сан Франциско или Сиатъл, ала за Филомена бе истинско удоволствие да знае, че всички в ресторанта оглеждаха крадешком и нея, и партньора й за танци.

Отметна назад глава и усети как дългата й червена коса се разстла с интимна небрежност по ръката на Трент, докато той я прегръщаше. Както всеки път, когато танцуваше с едър висок мъж като Равиндър, й се налагаше да влага много физическо усилие, за да се предпази да не попадне още по-близо до него. Тъй като бе ниска и слаба, едрите мъже сякаш я задушаваха.

Отдавна бе запозната с необходимите маневри, които й осигуряваха оцеляването на дансинга, а пък очите й блестяха весело и закачливо, докато го наблюдаваше изпод спуснати клепки.

— Радвам се, че се справяш толкова добре, докато си под напрежение, Трент — прошепна тя.

Той наведе глава към лицето й, удивителните му зелени очи тайнствено забулени и същевременно нащрек, въпреки изражението на хладна любезност.

— Все едно че танцуваме в аквариум. Ако предполагах, че ще привлечем чак толкова внимание, щях задължително да си сложа неонова връзка и пъстри тиранти.

Филомена се разсмя доволно.

— Това определено щеше да привлече погледите на всички.

— Не съм много сигурен — каза замислен Трент и огледа критично роклята й. — Според мен щеше да е необходимо нещо повече от една най-обикновена неонова вратовръзка, за да засенчи роклята ти. — Той плъзна длан по гърба й към голия триъгълник, който започваше от врата и се спускаше чак под кръста й.

Тя се намръщи и се престори на замислена.

— Не ти ли харесва роклята? Сломена съм. Моделът е на съдружничката ми. Глена има невероятен усет кое ще ми стои добре. Вярвам й сляпо, когато става въпрос за дрехите ми.

— Нима? — В дълбокия тих глас на Трент не прозвуча и следа от интерес, а предизвикателните нотки бяха ясно доловими.

— О, да. Глена е наясно какво прави, когато се заеме да създава дрехи специално за мен. Тя е дизайнерката в нашата фирма. Моят усет е към тъканите и цветовете. Работим страхотно като екип.

Филомена се усмихна вътрешно, когато Равиндър отново огледа тъмнозелената й рокля. Знаеше, че роклята бе едно от най-завладяващите творения на Глена Стърлинг, великолепно съчетание от изчистени линии и предизвикателност. Жарсето прилепваше към изваяното й тяло и подчертаваше всяка извивка. Дългите ръкави и високата яка създаваха впечатление за строгост, когато човек я погледнеше отпред, а отзад деколтето падаше под кръста. Материята се стелеше около краката й също като саронг. Голият й гръб създаваше впечатлението, че е бе без сутиен. И наистина беше така.

— Поздравявам най-искрено партньорката ти. Знае как да те облече така, че да събуди у един мъж желанието да те съблече. На това му казвам невероятен талант, с който несъмнено се пробива в света на модата.

Филомена се усмихна доволна.

— Какво има, Трент? Защо имам чувството, че не я одобряваш? Дори нещо повече. Човек би казал, че си истински моралист. Или по-точно пуритан, дошъл направо от викторианска Англия. Чудя се защо ме покани да танцуваме.

— Много добре знаеш защо те поканих на танц.

Тя се засмя гърлено.

— Разбира се, че знам. Не бива да се шегувам дори. Наясно съм, че правиш услуга на семейството ми и това наистина е изключителен жест от твоя страна. Не са много мъжете, които биха проявили желание да ми обръщат достатъчно внимание тази вечер единствено за да не ми позволят да се забъркам в неприятности.

— Затова ли мислиш, че съм те поканил? Мислиш, че правя услуга на семейството ти ли?

— Естествено — кимна тя, убедена в думите си. — Още когато пристигнах преди две седмици стана ясно, че са уплашени до смърт, да не би да ги изложа и да съсипя сватбата на сестра ми, да не говорим за репутацията им тук, в Галънт Лейк. Добре че ти си отседнал във вилата и ще останеш през по-голямата част от лятото. Още щом те зърнала, майка съзряла в твое лице спасението на семейството. Надяват се да не ме оставиш да се забъркам в неприятности, поне докато не мине сватбата. Трябва да ти призная, че половината град чака с притаен дъх да види дали ще се справиш. Другата половина, естествено, искрено се надява да се провалиш. Просто потриват доволно ръце, защото това може да се превърне в невероятно сочна клюка. През повечето време Галънт Лейк е едно тихо, сбутано градче.

Той впи очи в блесналия й поглед и заговори след малко.

— Както забелязвам, доста се стараеш да привлечеш погледите и вниманието на съгражданите си, нали така? Доста оклюмали ми се сториха отначало, а когато ти се появи и започна с представление като за абитуриентски бал миналата седмица…

— Това е абитуриентският бал, на който едно време така и не отидох — обясни Филомена. — Същата вечер отидох да работя като бавачка, защото си нямах кавалер. Не че някой се изненада, защото през цялата гимназия нямах нито едно гадже. Затова пък мога да си призная, че си струваше това десетгодишно чакане, за да преживея събитието. И смея да заявя, че миналата седмица прекарах много по-добре, отколкото щях да прекарам преди десет години.

— Предизвика невероятен фурор, когато записа на поканите „не се допускат бивши мажоретки и футболисти“. Майка ти едва не припадна, когато изолира всички влиятелни хора в града.

— Исках този абитуриентски бал да бъде за всички, които гледаха нещастно, докато бяхме в гимназията. Цялата вечер се поздравявахме, защото бяхме доказали, че има живот и след гимназията. Оказа се, че повечето, сме постигнали успех.

— Цял Галънт Лейк обсъждаше партито миналата седмица. Така каза майка ти. Баща ти пък разправя, че си профукала цяло състояние за шампанско, хайвер и разни други глезотии.

— Че защо да организираш абитуриентски бал, ако не го направиш както трябва? Освен това — отбеляза тя небрежно, — мога до си го позволя.

— Значи нямаш нищо против всички приказки и шушукането.

— Този път нямам — увери го Филомена.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че последния път, когато им дадох повод за клюки, всички ме съжаляваха. Да не говорим, че покрай съжалението отнесох не едно и две „нали ти казах“.

— Не мога да повярвам. Кога е било това?

— Не беше много отдавна — отвърна спокойно тя. — Точно преди девет години.

— Когато си била на деветнайсет?

— Хм. Някои жени са доста отракани и зрели на деветнайсет. Аз за съжаление съм от тези, които разцъфват по-късно. Освен това бях твърде закръглена, непохватна и не можех и две думи да си кажа с мъж.

Трент се усмихна едва забележимо.

— Не мога да си представя момент, в който да не знаеш какво да кажеш. И как стана така, че Филомена Кромуел най-сетне разцъфна?

— Най-много ми помогна заминаването от Галънт Лейк. Свалих някой и друг килограм още през първата година в колежа и се понаучих на обноски. Отначало промяната не беше кой знае какво, но бе достатъчно, за да привлека интереса на един човек от Галънт Лейк. Започнахме да се срещаме, когато се връщах вкъщи през уикендите и по празниците. Той бе няколко години по-голям, изтънчен, приятен, красив и всичко останало. През пролетта на първата ми година в колежа вече бях сгодена. Не можех да повярвам. Съществуваше мъж, който ме желаеше. Мен, Филомена Кромуел. — Тя поклати глава и се усмихна, докато си спомняше колко наивна и млада е била.

— Струва ми се, че има драматична развръзка.

Филомена сви рамене.

— Не чак толкова драматична. Просто процесът на израстването ми приключи, когато един ден заварих годеника си в леглото с друга жена. Бивша съученичка. Една от готините популярни момичета. — Тя се усмихна. — Представяш ли си колко силно се изненадах! Точно за двайсет и четири часа всички в града вече знаеха. Годеникът ми развали годежа и разтръби на всички, че имал намерение да се ожени за другата жена, че я обичал още открай време, че ме бил използвал, за да има с какво да се забавлява, просто си бил убивал времето, а аз така и не съм разбрала правилно намеренията му. През всичкото време си казвах, че няма да преживея унижението. Знаеш как е, когато си само на деветнайсет.

Само че на Трент Равиндър не му беше смешно. Наблюдаваше я с напрегнат поглед.

— Сигурно е било истински шок за едно мило, неуверено младо момиче. А би ли ми казала кой беше годеникът ти?

— Нима не знаеш? — Филомена бе истински удивена. — Не е честно от страна на семейството ми да ти поверят задължението да ме пазиш от беди, без да ти признаят основния проблем. Та това изобщо не е тайна. Казва се Брейди Пакстън. Тази вечер е тук със съпругата си. Седнали са ето там.

Тя извърна глава и погледна право към едър светлокестеняв мъж, седнал в другия край на ресторанта. Мъжът не бе откъснал очи от нея, откакто се бяха качили на дансинга, и очите им се срещнаха, когато Филомена погледна към неговата маса. Пакстън бързо извърна поглед, ала тя вече бе успяла да забележи притеснението в погледа му. Усмихна се вътрешно.

Равиндър рязко си пое дъх, а ръката му рязко притисна Филомена през кръста.

— Ти се една малка магьосница — измърмори той. — Нещастникът не може да откъсне очи от теб, нали? Да не би това да е тайното ти удоволствие, да събираш погледите на целия град?

Филомена поклати глава и усмивката й угасна.

— Не, не мога да кажа, че ми е особено приятно, но всички са доста развълнувани. Така е още от мига, в който пристигнах. Доколкото разбирам, Брейди и съпругата му си имат проблеми и всички го знаят. В малък град не можеш да скриеш нищо. Мен ме нямаше дълго и съм загубила нишката на местните събития. През изминалите няколко години си идвах само за Коледа и за някой и друг уикенд. Тогава така и не оставаше време нито да се засека с Брейди, нито пък да го прелъстя. Сега обаче съм тук за първата си дълга ваканция от девет години насам. А и изглеждам различно от онова деветнайсетгодишно момиче, потиснато от унижение.

— Май се е променил не само външният ти вид, нали? — попита съвсем на място Трент. — Дори бих казал, че това е най-малкото. Имаш стил и си постигнала значителен финансов успех. Родителите ти ми казаха, че се справяш много добре в модния бизнес. Докато си учила, си живяла в Ню Йорк и Сан Франциско, а в Сиатъл си имаш собствена фирма за спортни облекла. Баща ти сподели, че през последните две години си пътувала по цял свят, за да откриеш екзотични тъкани и мотиви и да си създадеш делови контакти. Каза ми, че малката ти фирма, как й беше името, „Кромуел и Стърлинг“ ли беше? Били сте натрупали цяло състояние през последната година. Предполагаше, че тази година печалбата ви ще бъде двойна.

Тя се разсмя.

— Боя се, че този успех не ни прави милионерки, нито мен, нито Глена. Все още е рано. Ако разбираш нещо от модния бизнес, щеше да знаеш, че по-голямата част от печалбите веднага се пренасочват към разширяване.

— Така е при повечето млади фирми — заяви сериозно той. — Струва ми се обаче, че ти предстоят още много възможности за изява, нали? Доколкото забелязах, тук, в Галънт Лейк, се забавляваш доста качествено още от момента, когато дойде. Страхотното зелено порше, с което пристигна, съвсем не е евтино, а обеците ти тази вечер личи, че не са имитация.

— Че какъв е смисълът от успеха, ако не можеш да му се насладиш? — попита Филомена.

— Значи сега имаш всичко, което си искала преди девет години — отбеляза Трент, преценил положението. — Изтънченост, самочувствие и пари. Връщаш се в родния си град, за да се изфукаш. А старата ти любов, сега вече женен и очевидно недоволен от брака си, се изяжда отвътре и се чуди как е могъл да те изпусне. Нищо чудно, че близките ти се безпокоят. Това си е съвършената рецепта за някой скандал.

Тя се замисли.

— Не съм сигурна — отвърна най-сетне. — Знам какво си мислят всички, ала аз научих много за Брейди преди девет годни и веднага мога да те уверя, че той е преди всичко бизнесмен и така ще бъде. Трябва да ти призная, че ми е забавно да си представям как му текат лигите по това, от което се отказа с лека ръка преди девет години, но ми се струва, че има и още нещо.

— Какво искаш да кажеш? — полюбопитства открито Трент.

— Говоря за теб — отвърна с нежен глас Филомена. — Не съм единствената, заради която цял Галънт Лейк клюкарства, Трент. Ти си другата атракция. Знаеш не по-зле от мен, че няма човек, който да вярва, че прекарваш цели шест седмици в горите на Орегон единствено за да ловиш риба. — Той бавно се усмихна, ала в извивката на устните му нямаше нищо закачливо.

— Това е самата истина. Дошъл съм тук, за да си почина.

— Хората са убедени, че използваш тази почивка за камуфлаж. Решили са, че си тук, за да проучиш терените за строителната фирма, в която работиш. Казва се „Асгард Дивелъпмънт“, нали? Я само обърни внимание как потайно ни гледат. Убедени са, че на тръгване ще се опиташ да купиш някое парче земя до езерото и след това ще вдигнеш курорт за милиони долари. Опитват се да измислят как да забогатеят от предстоящата сделка, включително и Брейди Пакстън.

— Ако си въобразяваш, че той наблюдава мен, жестоко се лъжеш. Лигите му текат по теб. Що се отнася до другото, мога с чиста съвест да ти кажа, че съм дошъл, за да си почивам.

— Щом казваш — съгласи се Филомена и очите й блеснаха весело. — Имаш пълното право да пазиш професионалните си тайни. Най-малко аз мога да ти го оспорвам. В света на модата умеем да пазим тайна.

— И ти ли не ми вярваш? — попита рязко Трент. В зелените му очи нямаше и следа от весело чувство.

— А защо да ти вярвам?

— Защото — заяви той с хладна арогантност, която кой знае защо я стресна, — когато ти казвам нещо, можеш да ми вярваш. Аз не лъжа, Филомена, освен това не понасям и мен да ме лъжат. Може и да премълча нещо по ред причини, но със сигурност няма да излъжа. Това искам да го знаеш още от самото начало.

Очите й се разшириха от удивление. Стори й се, че Трент реагира прекалено остро на един съвсем обикновен шеговит разговор.

— Мили Боже, съвсем нямах намерение да те обиждам. Сигурна съм, че си честен като истински бизнесмен.

— Аз по начало съм честен човек и точка по въпроса. Очаквам хората, с които имам нещо общо, да отвръщат на честността ми с лихва.

— В противен случай какво? — не се сдържа да го запита Филомена.

— Наистина ли искаш да знаеш?

Тя мигна, докато преглътне грубото предупреждение. Стана й ясно, че бе навлязла на опасна територия.

— По-скоро не. Доколкото разбирам, ти вярваш в отмъщението също както и в собствената си справедливост. Думата ти е закон и очакваш и другите да бъдат същите, иначе ще ги преследваш до края на света. Правилно ли съм разбрала?

Той наведе арогантно глава.

— Разбрала си основното.

— Защо? — попита тихо Филомена.

Трент се почувства объркан.

— Какво защо?

— Защо смяташ, че трябва да ти вярвам сляпо? И аз, също както и останалите?

Той сведе поглед към нея.

— Защото аз ти казвам.

— И според теб това трябва да е достатъчно за мен, така ли? Искаш да ти се доверявам единствено защото ти си казал така?

— Или ме приемаш с пълно доверие, или изобщо не ме приемаш.

Думите й я накараха да потръпне.

— Е, поне ми оставяш някакъв избор — отвърна сухо тя. — За мен е истинско облекчение да разбера, че мога да нямам нищо общо с теб. Би ли ме извинил сега, танцът, струва ми се, свърши.

Филомена остана на място и се опита да се отдръпне от него. В първия момент нищо не се получи. Трент не я пускаше и тя разбра, че няма да успее да избяга, ако той не я пусне. Усети силата му, лекия натиск на мъжката ръка, докато я притискаше към себе си.

— Страх ли те е? — попита тихо Трент.

— Ни най-малко. Просто ме подразни. — Едрите мъже май винаги се възползваха от размерите си, когато бяха с по-дребен човек от тях.

— Не исках да те плаша — продължи напълно искрено той, без да обръща никакво внимание на опитите й да се освободи. — Просто исках нещата между нас да са ясни.

— Единственото ясно е, че сме последните двама на дансинга. Ако случайно е имало човек, който да не ни огледа одеве, сега със сигурност ни е зяпнал. — Тези думи привлякоха вниманието му. Той извърна поглед към морето от любопитни очи, насочени към тях, и се намръщи. Без да каже и дума повече, стисна Филомена за ръката и я поведе към масата. Чувството й за хумор бързо се върна. — Със сигурност близките ми ще са ти особено благодарни, че си се проявил толкова тактично. Да ми четеш лекция за истината, честността и последователността, докато сме в самия център на дансинга, сигурно не е било включено в списъка им от задължения, които са очаквали от теб.

— Понякога май си доста хаплива… Типично за вида ти, нали?

— Кой вид?

— Видът на елфите, феите, самодивите и разни други пакостници. — Строгостта се стопи от изражението му, докато я водеше към голямата маса, на която се бе настанило семейството й. — Нищо чудно, че както роднините ти, така и по-голямата част от хората в града очакват с нетърпение да разберат какво ще направиш.

— Очакват с не по-малко нетърпение да разберат какво ще направиш ти. Май на теб са ти поверили отговорността да се справиш с мен — отвърна остро тя. — Не мога да отрека обаче, че доста умело лавираш, както в танца, така и в отношенията си с мен. Не всеки би могъл да се справи толкова успешно. Това притеснява ли те?

Трент я погледна с крайчеца на окото си.

— Държа да подчертая, че харесвам усамотението си. Особено когато става въпрос за теб. Когато е необходимо, мога да се справя с някой малък пожар.

Филомена се разсмя.

— Сигурна съм, че можеш. Благодаря ти за танца, Трент. Беше ми много приятно. Поне, преди да започне лекцията.

— За мен беше удоволствие, Филомена. Общите преживявания свързват хората, нали? Ние с теб се изправихме заедно срещу жителите на Галънт Лейк.

— Може и така да се каже. — Гласът й прозвуча предизвикателно.

Тя го погледна крадешком, докато се връщаха на масата. Не беше единствената, която оглеждаше внимателно Трент Равиндър, и го знаеше. Усети любопитните погледи и на родителите си, и на леля Агнес, и на чичо Джордж, а също и на сестра си Шари. Личеше, че годеникът на Шари, Джим Девор, се забавлява от всичко, което се случваше. И въпреки това в очите му личеше уважение, докато проследяваше как Равиндър води Филомена обратно към масата.

Трент хич не се притесняваше, че го оглеждат, а и не бе никак изненадан. В този момент тя забеляза отново решителността, която й бе направила впечатление още в момента, когато се запознаха преди две седмици. Той бе отседнал във вилата на родителите й, разположена на самия бряг на езерото, вила „Галънт Лейк“, и още от самото начало се бе превърнал в нещо много повече от гост, който си плаща за престоя. Бързо се бе превърнал в стар приятел на семейството. Доста умен ход. Семейство Кромуел бяха изключително любезни домакини, ала рядко им се случваше да осиновят някой от клиентите.

Вътрешната сила, която притежаваше Трент Равиндър, личеше ясно. Той бе едър, слаб, с широки рамене, движеше се със самоувереност и самочувствие. Бе над метър и осемдесет и това го правеше много висок в очите на Филомена. Тя бе едва един и петдесет и девет и ненавиждаше хората да се надвесват над нея, особено мъжете. Единственото изключение, което допускаше, бе баща й.

Очите на Трент блестяха като зелени скъпоценни камъни и привличаха погледа към грубо издяланото му, строго лице. Те издаваха интелигентност и непоклатима воля и подсказваха, че бележи несъмнени успехи във всяко свое начинание. Дори този удивителен поглед не го правеше да изглежда красив; от него се излъчваше прекалено много сила, бликаше решителност, която не допускаше видът му да бъде възприет просто като привлекателен.

Косата му беше гъста и черна, с посребрени слепоочия, което показваше, че доста бе попрехвърлил трийсетте. Още в деня на първата им среща Филомена прецени дрехите му с опитно око. Веднага разбра, че каквото и да облечеше Трент, впечатление правеше той самият, а не облеклото му. Във вкуса му нямаше показност, нито стремеж да следва модата. Май определено имаше склонност към консервативния стил, който много му отиваше. Той изглеждаше чудесно и се чувстваше удобно както в избелелите джинси, които носеше през деня, така и в скъпия панталон и сако, които си бе облякъл тази вечер. Бе платил доста пари за поръчковото сако, което стоеше безупречно на стегнатото му едро тяло.

От пръв поглед си личеше, че бе преуспял и упорит. Не приличаше на мъж, който би си позволил да отиде на риба в горите на Орегон за шест седмици през лятото. Много по-вероятно бе да е в града по работа, както предполагаха всички.

Той обаче настояваше, че бе дошъл на почивка, а Филомена си напомни с усмивка, че Трент не бе свикнал някой да подлага на съмнение думите му. Сега арогантността му й се стори забавна, защото вече не й се налагаше да се разправя с него насред дансинга.

За жена, която искрено се наслаждаваше на смута, който бе всяла в родния си град, на нея хич не й допадна сцената с Трент Равиндър. Сигурно защото усещаше, че ако нещата излязат от контрол, нямаше начин да победи в сблъсък с този мъж. Чувството никак не й допадна. Напоследък бе свикнала все да побеждава.

През изминалите няколко години се бе научила да се наслаждава на собствената си сила, решителност и способности. Вече не бе доверчивата наивна глупачка, която навремето бе допуснала да се превърне в посмешище заради един мъж от Галънт Лейк, Орегон. Деловите постижения, непрекъснатите пътувания и работата с високопоставени и преуспели хора в бранша, с творци амбициозни и темпераментни, й бяха показали каква вътрешна сила има. Сега вече притежаваше не само високо самочувствие, но и много гордост. Не й стана приятно, че Трент Равиндър, мъж, когото почти не познаваше, успя да разклати самоувереността й, постигната с толкова усилия. Права бе, че през последните две седмици го държа на разстояние.

Когато приближиха към масата, той се отдръпна от нея с неприкрито нежелание и се усмихна на родителите й. Тя не можеше да не признае, че вече бе успял да ги очарова.

— Връщам ви я здрава и читава.

Еймъри Кромуел се усмихна мило. Той бе завещал на дъщеря си червената коса и лешниковите очи.

— Не се съмнявам. Какво може да стане на дансинга? Сядайте и двамата. Агнес и Джордж поръчаха шампанско, за да поздравят годениците.

— Това е най-подходящият начин да отпразнуваме годежа — заяви весело леля Агнес. Тя бе по-възрастна от брат си, към средата на шейсетте. Някога яркочервената й коса сега бе посивяла, ала леля Агнес отказваше да признае неизбежното. Освен това бе категорична, че няма да стъпи на фризьор и да плаща скъпо и прескъпо. Боядисваше се сама, снабдяваше се с боя от местния смесен магазин, но очевидно или не спазваше инструкциите, или винаги прилагаше някоя своя творческа идея. В резултат на това ореолът от ситни къдри около главата й бе в яркооранжево.

Джордж Бъкнър, съпругът на леля Агнес, се бе издигнал сам и много се гордееше с всичко, което бе постигнал. Бе влагал парите си в недвижими имоти през последните четирийсет години. Обичаше земята и хранеше несломима вяра, че това е най-изгодната инвестиция. И той бе едър мъж, а Филомена и сестра й се бяха научили още от деца, че и щедростта му бе също толкова забележителна, колкото и той самият.

Джордж и Агнес нямаха деца и с удоволствие правеха подаръци на племенниците си при всеки празник и удобен случай. Щяха да дадат на Филомена и Шари много повече, ако Еймъри и Мег Кромуел не се бяха противопоставяли на щедрите им жестове. Родителите се страхуваха, че дъщерите им ще се разглезят. Затова Джордж и Агнес откриха начини да правят тайно на момичетата очарователни подаръчета, за които Еймъри и Мег не подозираха. Филомена знаеше, че Джордж и леля Агнес обичат да доставят удоволствие и на нея, и на сестра й.

Погледът на Трент обходи семейството, докато настаняваше Филомена. Той забеляза, че Агнес пие ново мартини. Беше третото за тази вечер. Познаваше я вече от две седмици и не се учуди.

Усмихна се на по-възрастната жена, когато зае мястото си до Филомена.

— Учудваш ме, Агнес. Все си мислех, че ще поръчаш бутилка джин за Шари и Джим, не шампанско.

— Да не каже после някой, че не почитам традициите — заяви Агнес. — Освен това джинът е за учителки пенсионерки. Младите като Шари все още пият каквото им харесва. — Тя вдигна чашата с мартини към бъдещата булка.

— Жалко, че и останалите не почитат традициите — обади се Джордж и погледна уж сърдито Филомена, въпреки че едва успяваше да прикрие колко се забавлява.

Тя ги наблюдаваше с невинен поглед. Това го владееше до съвършенство, реши Трент. Получаваше се, защото Филомена наистина притежаваше истинска, неподправена невинност, която чудесно се съчетаваше с вродената й склонност към лудории. Тя се усмихна ведро на чичо си.

— Да не би да намекваш, че не проявявам уважение към брачните традиции и обичаи, чичо Джордж?

— Всички чухме за така нареченото „дамско“ парти, което направи за Шари онази вечер.

Шари бързо заобяснява.

— Това бе за „сбогом на моминството“. На всяка жена трябва да й се организира подобно парти. Мъжете задължително си организират ергенско парти, нали?

— Не е там работата — заяви отново чичо Джордж и се обърна към годеника на Шари. — Ти знаеше ли за партито?

— Чух нещо — отвърна сухо Джим. — Честно казано, колкото по-малко научавам, толкова по-добре. Имам чувството, че може да се окаже един от онези случаи, когато е най-добре да не знаеш много-много.

Агнес сниши глас и погледна многозначително Филомена.

— Аз обаче не мога да кажа, че когато си далече от очите, задължително си далече от сърцето на човека. Не и в градче като нашето. Нали знаеш какво разправят хората? Носи се клюката, че си довела стриптийзьор от големия град, пили сте вино и сте похапвали дребни сандвичи. Никой обаче не може да го потвърди със сигурност, защото нито една от жените, които са били на купона, не обелват и дума. Освен това ми казаха — завърши със строг заплашителен глас тя, — че всички, които са присъствали, били дали обет за мълчание. А това е достатъчно да накара клюкарите да говорят каквото си щат. Това ти е известно, нали?

— Май сега е моментът да заявя категорично, че не съм водила стриптийзьор на партито по случай сватбата на Шари — обади се Филомена.

Шари за малко не се задави с виното. Джим Девор погледна строго бъдещата си булка.

Трент, както и всички останали във вилата, бе чул смеховете, които се разнасяха иззад заключените врати на старата бална зала в нощта на партито, и сега вдигна въпросително вежди към Филомена. Бе готов да се примири с лудориите й, ала трябваше да й даде да разбере, че няма да търпи откровените й лъжи.

— Наистина ли?

Тя вирна брадичка и в очите й проблесна смях.

— Наистина. Деймиън Фонтейн не е някакъв си стриптийзьор.

— Какъв е тогава? — попита любезно Трент и си спомни, че бе зърнал слабия мускулест млад мъж, който се бе шмугнал в залата заедно със сервитьорите, повикани от съседен град.

— Господин Фонтейн е екзотичен танцьор — обясни надуто Филомена. — Между другото, завършил е класически балет.

Някой на масата изпъшка. Шари с усилие потисна кикота си.

— Трябваше да се сетя, че слуховете са истина — отбеляза с неприязън Джим. — Искам отсега да те предупредя, Трент, че жените в това семейство имат нужда някой здраво да стиска юздите.

— Господи! — възкликна нещастно майката на Филомена. — Значи е истина, че онази вечер във вилата е имало стриптийзьор! Как да обясня това?

— Той не беше стриптийзьор — заяви упорито Филомена. Никой не й обърна внимание.

Трент погледна Мег Кромуел и се опита да я успокои.

— Според мен, трябва да си над тези неща и да се преструваш, че нищо не се е случило. Моли се дамите, които са присъствали, да удържат на клетвите си и мълвата просто ще затихне.

— Май откакто Филомена се появи преди две седмици, непрекъснато трябва да се преструвам, да се моля и да се надявам на това или онова.

Трент й метна бърза усмивка, изпълнена със съчувствие. Той харесваше Мег. Тя бе изключително способна като домакиня на вилата „Галънт Лейк“. Там цареше на пръв поглед безметежно спокойствие, но всъщност всичко се поддържаше на ниво много умело. Според него основна заслуга за това имаше Мег Кромуел. Талантът на съпруга й беше в съвсем различна насока. Еймъри бе безупречен като счетоводител и риболовец. Вилата разчиташе на уменията му и в двете области. Леля Агнес се намеси в разговора.

— Предупредих ви аз, че не бива да изпускаме от очи малката червенокоса фурия, докато е тук. Тя няма да миряса. Погледнете само тази оскъдна рокличка, дето няма гръб. Преди няколко години Еймъри щеше да я изпрати веднага да се преоблече, ако се осмелеше да тръгне на вечеря в подобна дрешка.

Филомена погледна леля си с обич.

— Трябва да си благодарна, че не се появих с рокля без предница, лельо Агнес. Имам и друга в точно такъв вариант.

Агнес остави чашата си на масата, разсмя се с пълно гърло и насочи към Трент показалеца си с яркочервен нокът.

— Разбираш ли сега какво се опитах да кажа? Това момиче е нетърпимо. Станала е нафукана, независима и безотговорна. Филомена Кромуел, да знаеш, че на теб ти трябва съпруг, който да се грижи за теб. Някой, който да те постави на място.

— Лельо Агнес, много добре знаеш какво е отношението ми към брака.

— Ще си промениш мнението, когато се появи подходящият мъж — въздъхна тъжно Агнес. — Кой да предположи, че такъв дребосък би създал подобни главоболия? Ти смяташ ли, че ще успееш да се справиш с нея, Трент?

Той веднага забеляза недоволния поглед на Филомена, но предпочете да не му обръща внимание, за да отговори на леля й. Въпреки че Агнес бе задала въпроса, цялото семейство очакваше отговора с нетърпение. В очите му блесна нещо весело. Май Филомена наистина успяваше да ги побърка, каза си Трент.

— Имай ми доверие, лельо Агнес. Няма да й позволя да се забърка в неприятности.

Всички, с изключение на Филомена, се разсмяха, сякаш бе пуснал някаква неустоима шега, ала Равиндър долови облекчението, скрито зад смеха им. Филомена не каза нищо. Тя отпи от бялото вино и го погледна над ръба на чашата си, сякаш бе някакво извънземно създание, на което се бе натъкнала най-неочаквано. Той знаеше, че в този момент Филомена се опитваше да реши какво да прави с него. Хладното пресметливо изражение в лешниковите й очи му подсказа, че все още обмисляше следващия си ход. Щом решеше какво да направи, тя щеше да се превърне в труден противник.

Освен ако преди това не я обезоръжа, помисли си Трент. Освен ако не я превърна в мила, изпълнена с обич дама, която да запази огъня и леда за спалнята. За неговата спалня. Усети как го обзема напрежение и силна възбуда. Бе започнал да изпитва подобни приливи на възбуда много скоро след като се запозна с Филомена Кромуел и не можеше да свикне с тях. Години наред се бе контролирал до съвършенство, при това във всяко отношение, включително и сексуалните си желания. Бе както дразнещо, така и възбуждащо да открие, че това червенокосо дребосъче бе успяло да разклати мъжкия му самоконтрол.

Той погледна Филомена, когато разговорът се прехвърли на новата къща, която Джим и Шари имаха намерение да си купят. Филомена се интересуваше от нещата, които семейството обсъждаше, но Трент усещаше, че тя забелязва осезателно присъствието му. Чудесно. Стори му се доста ласкателно, че Филомена не успяваше да го изхвърли от ума си, макар разговорът да й бе доста по-интересен. Само че участието й в разговора за къщата му даде възможност да я разгледа внимателно.

Както обикновено, тя приличаше на кралица на елфите сред орда красиви гиганти. Това бе и първото впечатление на Равиндър за нея и то се натрапваше всеки път, когато я виждаше, заобиколена от близките й.

Истина бе, че Филомена бе сравнително нисичка в сравнение със стандартите на семейство Кромуел. Дори жените в това семейство бяха високи. Майка й и сестра й, също и леля й, бяха поне с по десет-петнайсет сантиметра по-високи, сравнително едри жени. Мъжете бяха още по-внушителни. Бащата на Филомена и чичо й Джордж бяха над метър и осемдесет и всички бяха забележителни хора, когато се появяха сред съседи и приятели. Най-новият член на семейството, Джим Девор приличаше на футболист и сигурно бе поне метър и осемдесет и пет.

Филомена обаче бе слабо и много нежно миньонче. Трент бе забелязал, че спокойно можеше да обхване в дланта си едната от двете й обли стегнати гърди. А пък ако събереше ръце, без усилие щеше да побере в тях малкото й задниче. Тези мисли го напрегнаха още повече.

Оскъдната й, плътно прилепнала рокля подчертаваше тънката й талия, заоблените бедра и ханш. Може и да бе дребничка, ала пропорциите й бяха съвършени, каза си той. Вече от две седмици бе убеден, че тя щеше да бъде съвършена за леглото му. Самата мисъл да я усети под себе си, да почувства как откликва на ласките му бе достатъчна да го възбуди толкова силно, че едва успя да потисне стенанието си.

Филомена извърна глава за момент, погледът й премина през неговия и Трент разбра, че бе прочела мислите му. Забеляза как бузите й поруменяха и се усмихна. Искаше тя да усеща присъствието му. Щом съзря усмивката му, в очите й блесна женски гняв и Филомена отново извърна поглед, защото не желаеше да среща повече неговия.

Той отпи от бирата си и продължи да наблюдава профила на Филомена. Червената й коса се стелеше на пищни вълни по гърба й и сякаш примамваше мъжа да вплете пръсти и да усети топлината на огъня. Огромните й лешникови очи бяха подчертани от меки вежди, оформени грижливо, така че да допълват формата на лицето. Тя не бе впечатляваща красавица, ала човек не го осъзнаваше веднага, защото чертите й бяха невероятно изразителни. А когато мъжът разбираше истината, той вече не се интересуваше от класическата красота. Филомена предлагаше много повече. Смях, гняв, страст — всички това се изписваше неочаквано по лицето й.

Трент си спомни, че му бе признала как едно време била доста закръглена. Стана му смешно, когато опита да си я представи по-дебела. Беше готов да се обзаложи, че дори и с десет килограма отгоре тя щеше да бъде все така сексапилна, дори още по-привлекателна.

Той се замисли за ролята, поверена му от семейство Кромуел. Знаеше, че родителите й бяха силно притеснени. Дори Трент бе дочул клюките за проблемите на семейство Пакстън. По-рано тази вечер видя Глория Пакстън, докато седеше до съпруга си. Бе очевидно, че някога бе била много привлекателна млада жена, но тази вечер красотата й бе скрита под нацупено изражение на досада и отегчение. Глория Пакстън се бе превърнала в тъжна, недоволна съпруга и дори не се стараеше да го скрие.

Трент чу Мег Кромуел да коментира, че Глория бе качила доста килограми след раждането на второто си дете. Това обаче не би повлияло на красотата й, реши той, ако бе съобразила дрехите си с новата си фигура. За съжаление Глория Пакстън все още се заблуждаваше, че е трийсет и осми номер. Затова създаваше впечатлението, че е прищипната като наденичка в сребърната си ламена рокля, а гърдите й заплашваха всеки момент да се изсипят, когато бюстието на роклята се пръснеше. Полата бе прекалено къса и нищо не бе в подходящата пропорция.

Косата й бе в неестествен платинено рус цвят, обилно полята с лак за коса, за да запази дръзката прическа, която никак не отиваше на формата на лицето й. Подобна прическа щеше да е много подходяща за някоя колежанка преди десетина години, ала сега не се връзваше и с прекалено тежкия й грим.

На Трент му дожаля за нея. Трудно му беше да си представи как тъкмо тя бе отмъкнала без всякакви усилия годеника на Филомена преди девет години.

Съчувствието му към семейство Пакстън стигаше дотук. Всеки път, когато зърнеше Брейди Пакстън, той изпитваше единствено желанието да заеме мястото, което бе набелязал за себе си, и да изясни, че бившият годеник вече няма никакви права над Филомена Кромуел.

Независимо от казаното на дансинга, Трент бе сигурен, че забеляза жив интерес в погледа на Пакстън, докато оглеждаше Филомена. Несъмнено бившият й годеник искаше отново да си върне жената, която някога бе отблъснал. Та той цялата вечер не можа да откъсне очи от нея. Срамежливото цвете, напъпило преди девет години, сега се бе превърнало във великолепен екзотичен цвят и Пакстън искаше да го откъсне.

Тъкмо затова Трент Равиндър бе назначен за придружител на Филомена. Последното, което семейство Кромуел искаха, бе скандал в навечерието на сватбата на Шари Кромуел. Филомена щеше да се върне в Сиатъл след сватбата и да се радва на малката си победа, само че останалите от семейство Кромуел щяха да продължат живота си в този град и да си понесат последствията.

За близките си и повечето съседи, Филомена Кромуел бе дива и непредсказуема млада жена, чиято поява вещаеше опасности.

Трент се усмихна, изпълнен с очакване.