Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (11)

Десета глава

Две седмици по-късно Трент се бе настанил в удобен стол и стискаше чаша бира, докато мрачно наблюдаваше бившата си годеница в другия край на масата. В заведението около тях бе пълно с обичайните за петък вечер служители, излезли да пийнат по нещо преди уикенда. Той току-що бе приключил четиричасовото си пътуване с кола от Портланд, слушаше ентусиазирания й разказ и реши, че в живота едва ли има нещо по-трудно от връзка с Филомена Кромуел.

Трябва да е бил луд, когато се остави тя да го въвлече в тази смехотворна ситуация. Като се замисли, все още не бе сигурен как стана така, затова започваше да подозира, че основният проблем бе гордостта.

Женската гордост на Филомена се бе оказала също толкова непоклатима, колкото и неговата мъжка гордост. Трябваше сам да се сети, каза си начумерен Трент. Тази жена имаше опит да използва гордостта си като бариера срещу униженията и неуспехите. Освен това имаше достатъчно богат опит да държи мъжете на разстояние.

Тази вечер бе весела и жизнерадостна, доволна от резултатите след срещата с бизнес консултанта, при когото Трент ги изпрати двете с Глена през седмицата. „Кромуел и Стърлинг“ очевидно щяха да се заемат с по-простичък и по-малко амбициозен план за разрастване, благодарение на съветите на консултанта.

— Той ни обясни всичко много разумно, Трент. Очевидно бе обърнал внимание на финансовите ни отчети и прекара доста време с двете ни с Глена, за да обсъдим какво точно искаме да постигнем. След това ни накара да седнем и да направим петгодишен план. Настоя да бъде реалистичен и да обмислим и фактори, на които до този момент не сме обръщали внимание. Съгласи се с диагнозата ти, че на този етап на развитие „Кромуел и Стърлинг“ е много уязвима. В момента не можем да си позволим прекалено много рискове. Една погрешна стъпка може да ни съсипе. Имаме нужда да се разраснем, да се стабилизираме, а не да скочим и да паднем право в пропастта. — Тя му се усмихна. — Двете с Глена сме ти много благодарни, че ни уреди среща с господин Хендъл. С неговите съвети ще сме в много по-добра форма, когато подадем новите молби за заем в банките.

— Радвам се, че се е получило. — Той трябваше да го каже бързо, преди Филомена да се бе прехвърлила на друга тема. Искрената й благодарност бе неочаквана за него. Поне помогна да му се оправи настроението.

— Много бях впечатлена от проучването, което бе направил за модния бизнес преди срещата. Знаеше много повече, отколкото очаквах, и беше наясно колко бързо се развива производството на дрехи в Сиатъл напоследък. Изглежда е консултирал и друга фирма за спортни облекла преди няколко месеца.

— Чудесно.

Тя изобщо не обърна внимание на сарказма му и продължи да описва в най-големи подробности петгодишния план, който двете с Глена бяха съставили за промените и модификациите под ръководството на Хендъл.

Трент отговори на няколко пъти през следващите двайсет минути и реши, че Филомена дори не бе забелязала, така че прецени, че няма нужда да се обажда. Беше все така през последните две седмици, от онзи следобед в спалнята й, когато заяви, че няма да се омъжи за човек, който не й вярва.

Сега, когато и да бяха заедно, тя се държеше весело, небрежно и много често го дразнеше. През повечето време бе отново недосегаема, пускаше стръвта, отдръпваше се и му се изплъзваше всеки път, когато той се опитваше да я притисне. В някои отношения връзката им наподобяваше на ранните дни в Галънт Лейк, разликата бе, че сега спяха заедно.

Това не го успокояваше, защото връзка като тази означаваше, че можеше да се вижда с любимата си само в края на седмицата и рядко през останалото време. Това съвсем не бе намерението му. Искаше я за своя съпруга и Филомена го знаеше. Струваше му се, че любимата му нарочно постъпва така, за да му покаже какво губи. Нямаше нужда да си прави труда. Всяка нощ през седмицата, когато си легнеше сам, много добре виждаше какво е загубил.

Въпреки това не разбираше какво се обърка, но си даваше сметка, че бе трябвало да обърне повече внимание на гордостта на Филомена и на желанието й да му отмъсти. Сега тя го караше да плати за всичко, което настоя да направи с проклетото парче земя, дето леля й и чичо й искаха да й подарят.

Трент се надяваше, че след като Хендъл убеди „Кромуел и Стърлинг“ да намалят темпото на разрастване, Филомена щеше да разбере, че тази земя не й трябва. Ала дори и да го разбереше, това нямаше да му помогне. За съжаление тя сега се защитаваше по принцип.

Той също.

— Май големият банков заем вече не ти е необходим — успя да вмъкне Трент, когато най-сетне Филомена замълча за няколко секунди.

— Не, поне не ми е необходим в момента. Хендъл ни убеди, че прибързваме с плановете да отворим собствени магазини.

Той си пое дълбоко дъх.

— Значи въпросът със сватбения подарък от леля ти и чичо ти вече не е важен.

Тя го погледна остро.

— Не съм казала, че „Кромуел и Стърлинг“ не се нуждаят от допълнителен капитал. Все още си имаме планове за разрастване, Трент, макар и да не са толкова амбициозни, колкото преди. Ще продължим напред и ще започнем линия за жени, които са от другата страна на стандартните дами.

У него лумна нетърпение.

— Значи все още искаш да получиш онази земя, така ли?

— Какво лошо има в това, да бъдеш практичен?

— Ти причиняваш разрив между нас с тази твоя практичност.

— Ти си този, който го превърна в трагедия.

Той едва успя да се овладее. Знаеше, че Филомена му бе заложила капан и се подразни, че умееше толкова бързо да го накара да замълчи.

— Какви са плановете ти за нас?

Тя го погледна над чашата с вино.

— В момента нямам планове. Защо питаш?

— Защото искам да се оженим. — Остави халбата бира на масата доста шумно. Някои от посетителите се обърнаха да го погледнат. Трент не им обърна никакво внимание. Приведе се напред и прикова в нея поглед. — Много добре го знаеш. Нарочно ме измъчваш и се опитваш да ме накажеш, защото съм имал нахалството да те помоля да не приемаш подаръка от леля ти и чичо ти.

— Нямам намерение да се женя за мъж, който ми няма доверие. Този път беше въпрос за пари. Какво ли ще бъде следващия път? Ами ако е друг мъж, Трент? А? Какво ще направиш, ако заподозреш, че има друг? Как ще ме накараш да докажа невинността си? Може би ще ме принудиш да легна в легло от жар? Забрави тази работа!

Мисълта за Филомена с друг мъж го накара да се стресне и той усети хлад в гърдите си. Приведе се още по-близо и изговори ясно следващите думи.

— Ако си мислех, че ме правиш на глупак, като се виждаш с друг мъж, жарта щеше да е последният ти проблем. Веднъж вече ти казах, че много ме бива в отмъщението. Освен това умея добре да пазя това, което е мое.

Тя бързо се отдръпна и го загледа внимателно. След това изглежда реши, че Трент не бе толкова опасен, колкото й се струваше.

— Не ме заплашвай, Трент — заяви дръзко.

— Не те заплашвам. Уведомявам те.

Филомена махна с ръка, очевидно преценила, че бе по-добре разговорът им да тръгне в друга посока.

— Ще имам връзка с теб, докато ти пожелаеш, но докато не се убедя, че ми имаш пълно доверие, няма да се омъжа. Сега, ще вечеряме ли? На „Фърст Авеню“ има нов ресторант. Близо до пазара „Пайк Плейс“. Искаш ли да го пробваме?

— Да не си посмяла да променяш разговора по този начин. Говорим за нашето бъдеще.

— В момента единственото бъдеще, за което искам да мисля, е вечерята.

— Всичко това става заради проклетата ти гордост — заяви той.

— Според мен тук става въпрос за твоята гордост, не за моята — отвърна разпалено тя. — Ако не беше избухнал така в момента, в който чу за земята, нямаше да се озовем в тази каша.

— Можеш ли да ме обвиниш, че съм си помислил, че си решила да се омъжиш за мен заради земята? Всички ме уверяваха, че не се интересуваш от брак, а след това, след броени дни изведнъж тръгна да разправяш на гаджето си от едно време, че ще се женим. Трябва да признаеш, че това е доста бърза промяна за една дама, която се държи като заклет ерген.

— Влюбих се в теб!

— Вярвам ти.

— Не ми вярваше обаче онази вечер на тържеството след сватбата на сестра ми.

— Не е вярно — изсъска Трент. — Вярвам, че и тогава си ме обичала. Просто не бях сигурен, че това е причината, поради която искаше да се оженим. Не бях сигурен, че ти самата знаеш, че ме обичаш.

— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че не знам какво мисля и какво искам?

— Исках да съм женен истински, а не заради собствеността, която щеше да си осигуриш покрай брака.

— Значи все пак твоята гордост причинява проблемите между нас — отвърна разпалено Филомена, — не моята.

Последваха няколко секунди напрегнато мълчание, докато двамата се наблюдаваха един друг през масата.

— Единият от нас — каза най-сетне той напълно спокойно и логично, което го изуми, — ще трябва да отстъпи, иначе и двамата ще се побъркаме. Нещата не могат да продължават така.

— Чудесно. Ще се съглася да се омъжа за теб, стига да не повдигаш въпроса за земята, която ще ми подарят леля и чичо.

— Нямаш нужда от тази земя. Нали сама го каза.

— Имам нужда от доказателство, че ми имаш доверие, че наистина ми имаш доверие. Искам да си сигурен, че се женя за теб, защото те обичам, а не защото ми е изгодно. Бързаш да настояваш другите да ти имат доверие. Разправяш, че думата ти на две не става. Е, в такъв случай и аз имам право да искам. Трябва да съм сигурна, че нямаш съмнения в любовта ми, когато имаме някой проблем.

— Не се съмнявам в любовта ти, а в здравия ти разум. Как можеш да причиняваш и на двама ни това, Филомена? И двамата сме нещастни. Не поисках от теб чак толкова много, когато те помолих да се отървеш от земята. По дяволите, та на теб ти трябват пари. Аз съм готов да ти ги дам.

В очите й блесна ярост, а в следващия момент тя се почувства много уморена от тази разправия. Искрите изчезнаха и Филомена се отпусна. Промяната у нея го притесни. Трент разбра, че не бе свикнал да я вижда да се предава по този начин. Притесни се.

— Ти дори не си даваш сметка какво искаш. Искаш аз да доказвам любовта си. Разбираш ли колко си нагъл, Трент?

Той си пое дълбоко въздух и за момент затвори очи.

— Както представяш нещата, аз наистина изглеждам арогантен. — Когато отвори очи, забеляза, че тя го гледа с обезоръжаваща надежда. В очите й вече нямаше предизвикателство, ала щом забеляза, че Трент отваря очи, изражението й се промени. Тази госпожица бе достоен противник. Той се усмихна подигравателно, разбрал какво й минава през ума.

— И така? — подтикна го тихо Филомена.

Трент отпи бира.

— И така какво?

— Ще пречупиш ли гордостта си, за да махнеш изискванията за земята?

— Не — отвърна спокойно той, успял да се овладее отново. Извади портфейла си да плати, след като забеляза, че тя го наблюдава шокирана. Не го познаваше достатъчно добре, след като си въобразяваше, че ще спечели толкова лесно.

— Защо не? — попита Филомена и изражението й отново стана дръзко. — Не можеш да загърбиш гордостта си и затова ни въвлече в тази разправия.

— Защото — отвърна Трент, докато оставяше банкнотите, — резултатът от тази разправия, както ти я наричаш, е много важен за мен. Хайде да пробваме онзи нов ресторант, който ти предложи. — Той стана и протегна ръка към нея.

— Трент, почакай малко!

— Спокойно, Филомена. Когато се запознахме, си казах, че ще ти оставя достатъчно време, за да разбереш какво искаш. Ще ти оставя цялото лято, ако пожелаеш. Все още имаме няколко седмици. В момента съм гладен. Да вървим да похапнем.

— Трент, искам да поговорим за това.

— Преди малко не искаше. — Той я стисна за ръката и я поведе към вратата.

— Одеве беше различно.

— Някога да ти е минавало през ума, че винаги говориш наопаки? — попита я мило Трент.

— Сигурно върви с червената коса — отвърна предизвикателно тя.

— Това — заяви грубо той — не е извинение.

 

 

Към края на уикенда Трент си каза, че има причина да е горд. Битката с Филомена съвсем не беше приключила, но поне бе успял сраженията да се водят по неговите правила.

Тя се опита още няколко пъти да го въвлече в разговор, за да му изтъкне, че й няма доверие. Той избягваше битките, като променяше темата. Сдържаше собственото си нетърпение с надеждата Филомена най-сетне да се примири и да не й останат сили за бой.

Тя му играеше по нервите през целия уикенд, дразнеше го, закачаше се с него, предизвикваше го, търсеше начини да го накара да оттегли това, за което настояваше. Трент се преструваше, че не забелязва тактиката й и й отмъщаваше в леглото. Това бе единственото място, където Филомена не се опитваше да се бори с него. Когато ставаше дума за страстта във връзката им, тя му се отдаваше с такова желание и толкова жар, че той забравяше за победите и загубите. Приемаше всичко, което Филомена предлагаше, радваше й се и й отвръщаше със същата всеотдайност.

В неделя следобед се приготви да тръгва за Портланд и му стана ясно, че тя няма намерение да отстъпи. Лицето, достойно за кралица на елфите, бе решително както обикновено, очите й блестящи и дръзки. Целуна го за довиждане и го прегърна с толкова страст, че усети как тялото му отново реагира. Отдръпна се и го погледна.

— Трент, моля те, помисли какво правиш. Беше прав, когато каза, че не е нужно да се измъчваме така. Трябва да уредим този въпрос или той ще ни раздели.

Притеснен от напрежението в долната част на тялото си, Трент въздъхна и стисна лицето й между дланите си. Когато Филомена му се усмихна неуверено и очите й блеснаха в очакване, той бавно поклати глава.

— Ако искаш да прекратим, ще трябва да ми дадеш дума, че ще се отървеш от земята. — Когато тя понечи да възрази, Трент я накара да замълчи с властна целувка. — Направи го, любима — нареди тихо той.

— Защо да го правя? — изплака Филомена.

— Защото аз ще спечеля тази битка. Винаги печеля, когато нещо е важно за мен.

— Няма да се омъжа за човек, който настоява да му докажа любовта си — заяви тя. — Няма да се омъжа за човек, който ми няма доверие.

— А пък аз няма да се оженя за жена, която не желае да ми докаже, че за нея съм по-важен от един имот. — Наведе се и я целуна отново, а след това тръгна към вратата.

Не беше лесно.

 

 

Три вечери по-късно Трент седеше сам в тъмния си хол в Портланд, загледан в светлините на града. Пиеше бира, потънал в мрачни мисли, и се чудеше дали не бе притиснал Филомена прекалено много.

Тя ставаше безразсъдна, когато някой я притиснеше в ъгъла. Освен това бе решила да отстоява решението си до самия край. Не бе постигнала толкова много в бизнеса с прекомерна предпазливост и срамежливост.

Когато станеше въпрос за мъже, Филомена нямаше причина да бъде доверчива или да доказва каквото и да било. Причината бе неприятният й опит с Брейди Пакстън. Според Шари, след възхода на „Кромуел и Стърлинг“, сестра й се бе натъквала и на няколко алчни за пари ухажори. Като знаеше миналото й, сигурно имаше право да иска мъжът да й докаже любовта си пръв.

Освен това бе отмъстителна. Бе го забелязал през онези трескави седмици, когато не я изпускаше от очи в Галънт Лейк. Ако я бе притиснал още, нямаше представа какво можеше да направи тя.

Трент се замисли над въпроса, докато си допиваше бирата.

 

 

В четвъртък сутринта Филомена седеше с Глена и пиеха кафе близо до брега, като тя отчаяно се опитваше да се съсредоточи над работата. Двете с Глена трябваше да обсъдят моделите за новата колекция спортни облекла, като се съобразят с прекрасните тъкани, които Филомена бе донесла при последното си пътуване до Италия. Бе купила огромно количество плат и го бе изпратила в Щатите, въпреки че навремето не бе сигурна какво ще го правят. Глена се влюби в плата още щом го видя и веднага се зае да създаде модели, които да го подчертаят.

— Според мен, да направим поли и блузи от този плат и да използваме изумруденозелена и коралова коприна за контрастните части от комплектите — предложи ентусиазираната Глена и подаде някои от скиците на Филомена. — Какво ще кажеш?

Филомена огледа веревната пола, разкроена на коленете, и блузата с паднали рамене.

— Чудесни са, Глена. Какво ще кажеш за сако, което да отива и на поли, и на панталони? Може би дори нещо, което става и за официални случаи, нещо с метален отблясък.

— Добра идея. Да знаеш обаче, че рискуваме с тези нюанси на кораловото и зеленото. Прекалено екзотични са. Следващия сезон може и да не стават за нищо, ако всички се нахвърлят на бежово и мораво.

— Ние сме си създали слава с екзотичните дрехи за дребни жени. Приключенският им дух се събужда в нашите дрехи. Не искам да се отказваме точно сега.

Глена, висока едва един и петдесет и шест, се усмихна.

— Съгласна съм. Добре. Заемам се. — Тя взе чашата капучино и отпи. Веселото изражение се стопи от очите й. — Като говорим за екзотика…

Филомена изви вежди.

— Какво за нея…

— Чудех се как вървят работите с онзи огромен екземпляр, който си доведе от Галънт Лейк.

— Не ме питай.

— Защо не? — попита съчувствено Глена. — Имах чувството, че този път е много истинско.

— Ти си неизлечима романтичка, Глена.

— А ти не си ли? Хайде, кажи ми какъв е проблемът. Нали не продължавате да се разправяте заради онази земя, която леля ти и чичо ти се канят да ти дадат като сватбен подарък?

— Напротив.

— Фил, ти пет пари не даваш за земята и го знаеш много добре.

— Не е там работата — отвърна търпеливо Филомена. — Трябва да знам, че Трент ми вярва. Когато подскочи, щом чу за плановете на леля и чичо, знаех, че ни предстоят страхотни проблеми.

— Искаш да кажеш, че е тропнал с крак и те е предизвикал. — Глена поклати глава. — Не знам, Фил. Доста упорит ми се струва.

Филомена изви очи към тавана с недоволна гримаса.

— Не си единствената, която го е казала — измърмори тя и си спомни думите на сестра си. — Защо всички мислят, че аз съм тази, която трябва да отстъпи? Защо всички решават веднага, че Трент е този, който ще постигне своето?

— Може би има нещо общо с факта, че може да те вдигне с една ръка и да те преметне през рамо, ако го ядосаш.

— Както вече съм изтъквала пред Трент в миналото, със сила не се постига всичко.

— Фил, имам чувството, че той няма да се откаже.

— Тук не става въпрос дали Трент ще се откаже, или не! Идеята ми е да се научи да ми има доверие. Той е толкова противно властен и арогантен и си мисли, че всичко се върти около него, Глена. Направо не е за вярване. Сигурно ще повика на дуел всеки, който се усъмни в честта му, ако изобщо такова нещо е възможно. Трент е непреклонен, когато става въпрос за неговия собствен морален кодекс. Всичко на този свят е черно и бяло. Не познава нюансите на сивото.

— Значи земята, която леля ти и чичо ти искат да ти подарят, е някаква сива зона, така ли?

Филомена кимна.

— Не че просто се съмнява в мен, иска да се отърва от нея. Представяш ли си колко е нагъл! Да иска от мен такава жертва.

Глена я погледна замислена.

— Добре, аз разбирам защо не си очарована от идеята да му се доказваш, ала тук има и още нещо, нали? Ти го обичаш. Веднага се вижда. Никога не си се държала така с друг, откакто те познавам. Защо не отстъпиш?

Филомена си пое отчаяно дъх.

— Да ти кажа ли истината? Страхувам се да отстъпя, Глена. Страхувам се да се омъжа за човек, който настоява да доказвам честността и искреността си. Този път говорим за един имот. А следващия път какво ще бъде? Колко пъти ще трябва да му се доказвам? Какво ще стане първия път, в който не мога да представя доказателство?

Глена разбра и очите й се разшириха.

— Май разбирам какъв е проблемът. Ами ако… Ами ако реши, че му изневеряваш с друг или нещо такова?

Филомена кимна нещастно.

— Именно. Рано или късно ще се натъкнем на случай, когато Трент просто няма да приеме думите ми за истина. Трябва да ми има доверие. Не съм сигурна, че е способен на това. Толкова е бил зает да се доказва в службата си, че така и не се е научил да вярва на хората.

— Каква каша, Фил!

Филомена не откъсваше поглед от дъното на чашката с кафе.

— Знам.

— Само че сегашното положение може да продължи безкрайно дълго. Рано или късно някой от вас ще трябва да отстъпи.

— Знам — кимна Филомена.

— Ти колко време ще издържиш да се бориш с него, за да го накараш да ти има доверие?

— Не знам.

 

 

Когато в четвъртък вечерта телефонът в апартамента на Трент звънна, той веднага се хвърли към него. Кой знае защо бе сигурен, че е Филомена. Не беше тя. Обаждаше се Глория Пакстън и се задъхваше през сълзи.

— Той отива при нея — крещеше истерично Глория. — Тръгна днес следобед. Отначало не можех да повярвам, но сега вече всичко ми е ясно. Тази малка уличница. Най-сетне победи. След всички тези години, най-сетне победи. Беше такава смотла като момиче. Една нула в училище. Скапано същество, което на нищо не приличаше, нямаше стил, нито пък гаджета. През повечето време бе истинска нещастница. Никой не я канеше на срещи. Как, по дяволите, можа да се превърне в такава… В такава разрушителка на бракове? — Тя изхлипа нещастно.

Трент стисна телефонната слушалка като в менгеме.

— Успокой се, Глория, и ми кажи какво точно става.

— Нали ти казах, Брейди ме напусна. Отиде при нея. Тя го е примамила в Сиатъл, за да си отмъсти и на двамата. Дори не го иска. Единственото й желание е да докаже, че може да ми го отнеме, както аз направих с нея едно време.

— А ти защо реши, че съпругът ти е отишъл в Сиатъл? — попита остро Трент.

— Оставил ми е бележка — промълви Глория. — Казва, че всичките тези години са били грешка, че е било грешка, като се е оженил за мен, а не за нея. Пише, че се задушавал тук, в Галънт Лейк. Искал да промени живота си. В бележката ми казва, че отивал при нея, защото двамата се обичали и… И… О! — Тя отново захлипа истерично.

— Глория, стегни се — посъветва я Трент с глас, който използваше, за да укроти изпълнителните директори по време на преговори. Глория изобщо не се впечатли.

— Тя ще го направи, да знаеш — продължи съкрушено Глория. — Нали я видя как през всичкото време се развяваше из Галънт Лейк полугола, надуваше фръцливата си кола по пътищата и се перчеше пред целия град. Тя иска отмъщение. Ще го прелъсти единствено за да ни покаже на какво е способна, а след това ще го изхвърли на улицата. Тя не го иска. Може да си намери някой много по-добър от нея и го знае. Само че никога не ми прости нито на мен, нито на Брейди за нещата, които се случиха преди толкова много години и сега ще си го върне.

Трент погледна неспокойно часовника.

— Кога е тръгнал съпругът ти?

— Не знам. Не съм сигурна. По някое време днес следобед. Прибрах се, след като бях ходила на пазар и намерих тъпата бележка. — Чу се разкъсване на хартия, когато Глория очевидно разкъса листа на малки парченца. — Обадих ти се, защото според мен трябва да знаеш какво е намислила малката уличница. Пет пари не дава кого наранява, нали? Може би си мисли, че ще може да прелъсти Брейди, да си отмъсти, а ти така и няма да разбереш. Май й провалих плановете.

— Годеницата ми няма да прелъсти съпруга ти — отвърна съвсем спокойно Трент. — Поне за това можеш да не се притесняваш.

Убедените му думи не направиха особено впечатление на Глория.

— Как е възможно да си толкова сигурен? Тя иска отмъщение, слушай ме какво ти казвам.

— Сигурен съм, защото съм сигурен във Филомена — отвърна студено Трент. — Тя ми е годеница и жената, за която ще се оженя.

— И какво от това? Брейди също беше сгоден за нея, когато се влюби в мен и започна да спи с мен! И да сте женени, пак няма да има значение.

Трент ставаше все по-неспокоен.

— Глория, ти просто не разбираш, затова нямам намерение да ти обяснявам. Просто приеми думата ми. Съпругът ти няма да прекара нито тази вечер, нито която и да било друга вечер с Филомена.

Глория изведнъж замълча. Уверените думи на Трент най-сетне й бяха повлияли.

— Ама… Ама ти сигурен ли си?

— Убеден съм. Имаш думата ми. Лека нощ, Глория. — Той затвори, преди тя да успее да му отговори. След това вдигна телефона и набра номера на Филомена.

Никой не се обади, затова Трент набра летището и се оказа, че има късмет. Самолетът за Сиатъл излиташе след трийсет минути.

 

 

Филомена се прозя леко, когато слезе от асансьора и пое по коридора към апартамента си. Обичайната ежемесечна вечеря с Глена и още няколко жени, приятелки по служба, бе много приятна, времето бе отлетяло неусетно и тя се чувстваше приятно уморена.

Зачуди се дали Трент се бе опитвал да й се обади тази вечер. Беше забравила да му каже, че ще излиза. Заслужаваше си го, да звъни и да не я намери. Не искаше той да си мисли, че тя седи вкъщи по цяла вечер и мисли за него.

Бръкна в малката си чанта, за да извади ключовете. В този момент едър мъж се отдръпна от една от вратите и пристъпи към нея.

— Крайно време беше да се прибереш. Май напоследък водиш доста бурен живот, а Фил? Не е като едно време. Равиндър знае ли къде ходиш и с кого се срещаш вечер?

— Брейди, какво, за Бога, правиш тук? — Филомена бе толкова стресната, че изпусна ключовете на мокета. Преди да успее да се наведе, Брейди ги бе вдигнал. Пъхна ключа с неуверени потреперващи ръце. Пил е, каза си тя.

— Напуснах Глория — съобщи надуто той, отвори вратата и влезе.

— Ти какво си мислиш, че правиш? Не съм те поканила, Брейди. Това е моят апартамент и искам да си тръгнеш. Веднага. — Филомена забърза след него и остави вратата отворена.

Той се отпусна тежко на един стол и я погледна през присвити очи. В погледа му блестеше нещо диво и опасно. В този момент тя си даде сметка колко по-едър бе от нея. Странно, помисли си Филомена. Никога не бе мислила, че Брейди може да бъде опасен. Тази вечер обаче не бе сигурна. Всеки мъж, който се надвесваше по този начин над нея, бе потенциална опасност.

— Добре ли прекара тази вечер, Фил? Май си свикнала доста да скиташ.

— Ти пил ли си? — попита тихо тя.

— Пийнах няколко в един бар долу, докато те чаках да се прибереш — отвърна той и сви небрежно рамене.

— Брейди…

— Мина много време, Фил. Направих най-голямата грешка в живота си, като се ожених за Глория, вместо за теб. Най-сетне го разбрах. Само че грешките се поправят. Аз ще оправя тази. Зарязвам всичко, Фил. И Глория, и децата, и бизнеса. Всичко. Започвам наново. Ще преоткрия себе си. С теб.

— Нямаш никакъв шанс — отвърна студено Филомена. — Вече ти казах, че не се интересувам, Брейди.

— Защото си измисли онзи годеж с якия от „Асгард Дивелъпмънт“. Забрави го, Фил. Това си беше само бизнес уговорка и аз знам, че е така. Чух всичко за земята, която получаваш от леля ти и чичо ти, когато се омъжиш. Дълбоко в себе си знаеш, че обичаш мен. Така и не си преодоляла чувствата си към мен. Ако се оженим, пак ще получим тази земя. Като знам какъв е чичо ти, сигурно е първокласен парцел. Нямам търпение да го видя.

— Май си пийнал повечко — каза Филомена и посегна към телефона. — Ще ти повикам такси.

— Не — заяви той. — Няма да си тръгна. Дойдох да остана при теб, Фил. Смятам да открия колко си научила за мъжете през изминалите няколко години.