Джейн Ан Кренц
Вярвай ми (1)

Пролог

Трент Равиндър бе застанал в гъстите сенки на старата вила, заслушан в шепота на вятъра, който шумолеше сред дърветата, докато наблюдаваше как червенокосата кралица на елфите плуваше тайно късно през нощта.

Беше очарователна — дребна, фина, хитра и игрива, будеше любопитство у всеки, който я зърнеше, и умееше да вбесява хората. Дни наред той се опитваше да се добере до нея, ала тя умело успяваше да му се изплъзне, всеки път, когато се доближеше.

На това му се казваше елфическа магия.

Тази вечер бе сигурна, че е сама, и сигурно наистина щеше да бъде сама, ако Трент не бе решил да се отърси от обзелото го към полунощ безпокойство, като се поразходи. И ето че някаква игра на съдбата или просто съвпадение го отведе зад вилата тъкмо навреме, за да я забележи как се плъзга по повърхността на езерото. Трент застина на място в мига, в който усети присъствието й, уплашен, да не би да развали магията.

Стоеше и наблюдаваше лудориите, докато тя не излезе от водата. Бледата сребриста светлина блестеше по меките й гърди и чувствените извивки на бедрата.

Когато посегна към хавлиена кърпа, той се поколеба дали да не й признае, че бе наблизо. Та нали вината за тази нощна разходка бе изцяло нейна. Тъкмо Филомена Кромуел бе внесла непознатото досега безпокойство в живота му. Тя бе елфът, който трябваше да отговаря за действията си.

Само че моментът не бе тази вечер. Тази вечер щеше да й позволи да се оттегли в покоите си в замъка, вдълбан в гъба, или където възнамеряваше да прекара нощта. Нямаше защо да бърза, каза си Трент, докато се стопяваше сред сенките. Времето на неговата елфическа кралица изтичаше. Много скоро тя сама щеше да открие, че колкото и дълго да танцуваше или да успееше да се измъква от всяка ситуация, нямаше да може да му избяга.

Много скоро Филомена Кромуел щеше да бъде негова.

Той се усмихна на това прибързано заключение. Единствената му задача бе да привлече вниманието й. Само дето не беше толкова просто, колкото изглеждаше.