Роз Дени
Магазин „Романтика“ (12)

Дванадесета глава

От наблюдателния си пункт в ъгъла на препълнения хол на семейство Евънс, Сам наблюдаваше внимателно вратата. Чакаше Брин.

Пред очите му се мяркаха пъстро облечени жени. Представи си Брин в розово-черната рокля за кан-кан, която й бе избрал. Знаеше, че според нея той не одобрява жените да се обличат така, но това не беше истина. Просто за всяко нещо си имаше време и място.

Горещо се надяваше, че Съни и Кевин знаят какво говорят — че единственият начин да я накарат да дойде, е да я вбесят. Ако се бе вслушал в собствения си инстинкт, още щом се върна щеше да се втурне към нея и да моли за прошка.

Като гледаше как задружно работят Пол и Съни като домакини, Сам изпита остра завист към спокойното щастие на стария си приятел. Господи, но той самият наистина трябваше да отиде в Лос Анджелис! Основното беше след всичките тези години да преглътне гордостта си и да се сдобри с Железния мъж. Сега се чувстваше добре. А тази вечер трябваше да благодари на Брин, че му показа колко му е нужно семейно огнище — не само заради Холи, а и заради самия него.

— Индексът „Дау Джоунс“ пада — дръпна го някой за ръкава. — Сега е времето да се купува, ако искате да забогатеете.

Сам се обърна. Пред него стоеше дребен закръглен мъж в смешен пилешки костюм, който подчертаваше оплешивяващото му теме и изпъкналото коремче. Усмихна се учтиво и пое подадената му визитна картичка. „Елууд Лонг, финансов консултант.“ Бе прекалено рано, а в първия му коктейл имаше прекалено малко концентрат, за да приема финансови съвети от плешиво пиленце на име Елууд.

По дяволите, къде беше Брин? Кевин и Съни го уверяваха, че ще дойде. Може би трябваше да й се обади от Калифорния и да й се извини, но предпочиташе да не е по телефона. Във всеки случай, другите настояваха, че така е най-добре.

Напипа в джоба си две зарчета от слонова кост, забравени от някой предишен наемател на костюма. В центъра на въртящите се в танц двойки почти осезателно си представи копринената рокля на Брин под пръстите си, усети тежкия аромат на диви цветя, нейния любим парфюм.

Подуши въздуха и настръхна. Бавно се обърна в очакване да види екзотичния образ, който бе създал във въображението си.

Вместо това усети, че на лицето му се отрази потресеното изражение на Съни.

— Как можа, Брин, как можа! — задъха се приятелката й. — Миналата година нито един мъж не се осмели да те покани. Нито един!

Сам би искал в този момент да може да се разсмее. Но му костваше върховно усилие на волята да не отиде до нея и спокойно да разкъса този гнусен костюм. Наистина не виждаше как някой може да се приближи дотолкова, че да танцува… с един паяк! Върху лъскавото черно трико се издуваше огромно дебело тяло, от което на всички страни стърчаха тлъсти космати пипала — общо осем, ако се броят собствените й ръце и крака. И всички те се тресяха.

Засвири бърз рок. Брин вероятно разчиташе, че никой не може да се доближи до нея. Но се лъжеше. В този миг Сам разбра, че я желае във всякакво облекло… Или в никакво. Какво ли носеше под това трико?

Той оправи връзката си и с две крачки се озова до нея. Тя още не го бе видяла. Всъщност едва ли можеше да види много неща с тази маска. Отне му около минута да различи ръцете й между поклащащите се крайници. С очарователна усмивка сложи в облечената й с черна ръкавица ръка двете зарчета. Пет и шест. Късметът не му изневеряваше.

— Единайсет за мен, Брин. Губиш.

— Остави ме на мира, Сам — отговори тя студено. — Нагледала съм се на твоите игри. Иди си играй с твоите звезди.

Съни кършеше ръце наблизо, но като никога не се обади. Сам й се усмихна окуражително, завъртя се и тръгна към дансинга, без да обръща внимание, че Брин се дърпа. Гостите в по-нормални костюми хихикаха, но той и на тях не обърна внимание. Когато стигнаха до дансинга, се пъхна ловко между телените пипала и завлече партньорката си в тълпата от танцуващи двойки.

— Само почакай! — изръмжа тя.

— Откъде намери този ужасен костюм?

Тя се отпусна малко и с удоволствие видя как един от краката на паяка се обви около рамото на Сам. Помисли, че всъщност са много смешна картинка, но твърдо реши да остане сериозна.

— Взех го от Луиз Кавано. Тя прави детски пиески.

Той отметна глава и се разсмя. Танцьорите се отдръпнаха да им направят място.

— Странно как родителите не са възроптали. Костюм или не, това нещо може да уплаши десетгодишно дете.

— Тя точно затова ми го даде. — Брин не издържа и се засмя заедно с него.

— В такъв случай… кой би възразил, ако го разглобя крак по крак?

— Сам! — Искаше да му се сърди, но й беше трудно. Едно от пипалата й удари шапката на непозната вещица и спечели и на двамата възмутени погледи. — За какво е всичко това? — попита накрая. — Мислех, че дори не си говорим.

— Трудно ми е да призная, че през цялото време съм се държал не както трябва. Но, Брин, сигурно вече знаеш, че не ме бива много по извиненията. Днес обаче съм решил цяла вечер да те ухажвам, докато измоля извинение. Като начало съм купил цяла кошница, пълна с рози. Но е трудно, да не кажа необичайно, да предложиш рози на един гигантски паяк. — Сам се наведе назад и я огледа — Как се напъха в това нещо?

При това искрено объркване Брин се засмя. Всичкият й гняв се изпари — той изглеждаше толкова огорчен.

— Имаш ли представа какво може да е по-голямо от кошница, пълна с рози? — опита се Сам да стигне до ухото й и притисна към гърдите си ръката й, която все още стискаше зарчетата.

Брин бавно поклати глава, омагьосана от потъмнелия от желание теменужен поглед.

— Легло, пълно с рози — прошепна той.

Тя пое дълбоко въздух, спъна се и го настъпи. Сам сякаш не забеляза.

— Легло, пълно с рози и кошница с шампанско. Смятах тази вечер да празнуваме, защото миналия път прекъснахме много рано, ако си спомняш. Освен това… успях да прекратя договора си — добави той гордо. — И вече имам нова работа в Сиатъл — треньор на гимназиалния отбор по хокей. Винаги съм искал да тренирам млад отбор от самото начало. — Пъхна ръка под възглавницата, която служеше за тяло на паяка.

Брин пропусна още една стъпка.

— Радвам се за теб. Холи ми каза, че си се сдобрил с баща си. Между другото, как е тя? Вече не идва на курса.

— Съжалявам за курса. Но Холи ме излъга и наруши правилата в нашето семейство. Това няма нищо общо с теб. Впрочем, дължа ти благодарност, че си й помогнала, когато майка й я изостави. Знаех, че това все някога ще се случи. Но колкото и да се опитвах да я предпазя от удара, има неща, които децата трябва сами да открият. — Той замълча и я притисна по-силно. — Изглежда обаче инатът не е само детско качество. Не знаеше ли, че трябва само да ми се обадиш в Лос Анджелис и аз веднага щях да зарежа всичко и да дойда, за да бъда с теб и Кевин? Непрекъснато звънях, но все не можех да те намеря. Телефонният ти секретар беше изключен, а от болницата не искаха да ми съобщят нищо. Когато най-после ме свързаха с Кевин, той каза, че не искаш и да чуеш за мен. — Привлече я рязко към себе си. — Казвал ли съм ти колко ми е приятно да те държа така? — Ръката му се плъзна по-нагоре, напипа ципа на трикото и го смъкна два пръста. Очите й се разшириха, но умът й бе зает с разговора.

— Нищо не разбирам. Да не искаш да кажеш, че не се сърдиш за онова списание? Помниш ли… на снимката бях на легло, пълно с рози и носех една доста…

— Откакто Холи ми даде това списание, не мога да мисля за нищо, освен за тази проклета снимка — прекъсна я той и се усмихна. — Преди да си изтрила точките от тези зарчета, защо не пожелаеш лека нощ на добрите хора от Фронтидж Бей? Предлагам моето или твоето легло. Едното е пълно с рози, другото с маргаритки… и никъде няма деца. Кълна се, че дори да ми трябва цяла нощ, ще те измъкна от този костюм и ще ти предложа нещо… по-удобно.

Брин направи всичко възможно да овладее треперенето на ръцете си и да погледне строго.

— Този смел мъж същият Сам Корт ли е, който съвсем наскоро заяви, че бельото в моя магазин става само за проститутки?

— О, постави ме на място. Но виждаш ли колко съм се променил за толкова кратко време? Цял живот ще плащам за тази необмислена забележка. Направил съм пълен списък на глупавите си изказвания. Ако искаш да видиш, у дома е.

— За какво е всичко това, Сам? Ако търсиш начин да ме поканиш да видя записките ти…

— Не ми помагаш, Брин… — Той замълча и се усмихна — Добре, щом искаш, ще го цитирам отначало докрай пред всичките тези крака. — Стана съвсем сериозен: — Брин Пауъл, аз те обичам и те моля да станеш моя жена.

— Твоя ж-жена? — заекна Брин. — Ти ме молиш да се омъжа за теб?

— В мига, в който Кевин излезе от болницата. Ако зависеше от мен, веднага бих хванал онзи свещеник там, но и Холи, и Кевин ме накараха да обещая, че ще почакам, докато брат ти е достатъчно добре, за да ми даде ръката ти.

Брин напълно обърка стъпките, спъна се и изпусна зарчетата. За пръв път от седмици насам се осмели да се надява. Сам бързо се наведе и ги взе.

— Две единици. Отново губиш. — Очите му потъмняха — Но съм почти сигурен, че ако продължим залаганията в моята къща, ще ни бъде по-интересно.

— Тази нощ ще спите сам във вашето легло от рози, господин Корт — сряза го тя. — Бих казала, че първо трябва да станем отново приятели и чак тогава любовници.

— Как мислиш, Брин, колко време ще отнеме това? Аз не съм търпелив човек. — Той хвана ръката й, извади от джоба си пръстен и се опита да й го сложи върху ръкавицата.

— Голям залог поставяте, господин Корт. Но аз се обзалагам, че той е толкова истински, колкото онзи там е свещеник. Не ви ли запознаха? Това е нашият ветеринарен лекар. — Тя се изтръгна от прегръдките му и решително тръгна към прозореца. Сърцето й бясно блъскаше в гърдите.

Сам безстрашно я последва.

— Говоря сериозно, Брин. Диамантът е истински.

— Сам!

— Опитвах се да ти го кажа по телефона последната седмица, докато бях на турне. Когато се върнах, Кевин беше в операционната. После реших да не насилвам нещата. Струваше ми се, че имаш нужда от нежност. А после се случиха толкова много неща.

— Тези неща не са минали, Сам. Защото зная, че имаш предвид болестта на Кевин, намесата на бившата ти съпруга и работата ми като фотомодел в Ню Йорк.

Тя смъкна маската, разпусна косата си и свали дългите ръкавици. Странно как това изведнъж унищожи ефекта от костюма. Сега Брин изглеждаше безпомощна и уязвима. Сам разбра, че този път няма право да греши.

— В момента, в който ти излезе, разбрах, че всичко това няма никакво значение и исках да те върна. Но заради Холи трябваше първо да се разбера с Джоани. След това неочаквано пристигнаха родителите ми… Но мисля, че знаеш останалото. — Той я хвана за ръцете, погледна я право в очите и отчетливо произнесе: — Опитвам се да ти кажа, че те обичам и усещам, че не го правя много добре. Но искам да знаеш, че с цялото си сърце вярвам: няма пречки, които двамата не можем да преодолеем, ако и ти имаш същите чувства към мен.

Пръстите й трепнаха. Диамантът блесна в златната светлина на луната, която надничаше през високия прозорец. Той сякаш й обещаваше сила и стабилност, както и мъжът до нея.

— Толкова много проблеми, Сам… Няма да е лесно.

— Животът е риск.

— Ти говориш сериозно!

— Точно това се опитвам да ти обясня.

— Кевин и Холи…

— … ще са във възторг — довърши той вместо нея.

— Но ти ще загубиш. Аз съм похарчила всичките си спестявания. Вече ти казах, че застраховката ни свърши, а операцията на Кевин струва повече от следване в университет…

Сам я привлече към себе си и я прекъсна със зашеметяваща целувка. Бавно се отдръпна.

— Но ти обичаш ли ме?

— Да, но…

Сам бързо сложи пръст на устните й.

— „Да“ е достатъчно. И… — усмихна се дяволито — ако познаеш правилния отговор, ще спечелиш голямата награда.

Брин неволно се засмя.

— Която е една безплатна нощ или в леглото с рози, или в леглото с маргаритки, нали, господин Корт? Предполагам, че според теб една жена би трябвало да сложи всичките си карти на масата, за да спечели тази чудесна награда. Не искаш ли прекалено много?

— Е, добре. — Сам въздъхна, прибра в джоба си зарчетата и извади бяла визитна картичка. — Не можеш да ми се сърдиш, че съм опитал. — Размаха картичката пред лицето й: — А ти може и да съжаляваш, че не си избрала розите или маргаритките и благословията на нашия добър ветеринар. Защото третата възможност е да дойдеш с мен при едно плешиво пиленце на име Елууд. Ще дадем на този щастлив човек възможност да ни включи в индекса „Дау Джоунс“ на нюйоркската борса, за да спечелим за меден месец за четирима.

Брин обхвана с длани лицето на Сам и прекъсна дългата му реч с целувка. Сепна се, осъзнала, че не са сами.

— Мисля, че знам най-хубавия модел за медения месец, който спомена.

— Така ли? И какъв е той?

— Бяло, най-фин памук. Висока яка. Триста перлени копчета отпред.

— Ммм — промърмори той и захапа леко долната й устна. — Това дава определени възможности. Такава нощница може да осигури на мъжа романтика за цял живот… Не мислиш ли?

Брин потръпна.

— Само ако играеш в защита, защитник Корт.

Сам запечата обещанието си с целувка и изведнъж двамата се оказаха така оплетени в ръце и телени космати пипала, че не забелязаха сигнала, който Съни Евънс даде на Холи Корт — предварително уговорения сигнал, който съобщаваше на дъщерята на Сам веднага да се обади на Кевин Пауъл. Странният психологически подход, предложен от учителя му по здравно възпитание господин Ръск, наистина бе дал резултат.