Роз Дени
Магазин „Романтика“ (10)

Десета глава

През следващите три денонощия Брин нямаше време да мисли за новите си чувства към Сам. Тя не се отделяше от леглото на Кевин, с изключение на няколкото пъти, когато изтича да се изкъпе, преоблече и да поспи час-два. Щом брат й преодолееше поредната криза, започваше следващата. Ето, сега не понасяше хапчетата, които трябваше да взема срещу изхвърлянето на чуждия орган.

Сам неусетно се бе превърнал в един от многото приятели и съседи, които при всяка възможност се отбиваха в болницата. Брин не знаеше с кого какво е говорила. Тя самата бе почти болна от преумора и тревоги. На четвъртия ден най-после настъпи обрат. За пръв път Кевин започна да приема добре лекарството. Брин се обля в щастливи сълзи, а Сам, който сякаш винаги бе до нея, излезе и купи цветя.

— Проверих — похвали се той. — Бялото торнадо има почивен ден. Занеси букета у вас.

— Жълти рози и бели маргаритки! Запомнил си. — Тя му се усмихна през сълзи. — Откъде разбра, че днес имах нужда от нещо приятно?

— Фирмена тайна. — Изтри мокрите й бузи. — Но искам да ти кажа, че в града напоследък трудно се намират жълти рози. Да не ги дадеш на жената от трета стая, при която никой не идва.

— Ще си ги запазя. — Погледна замислено красиво подредения букет. — Но трябва ли да пилееш пари, когато си безработен?

— Само ти можеш да се замислиш за това, когато получаваш подарък. Смятам утре вечер да отидем на ресторант, само ние двамата. Ще провериш ли преди това банковата ми сметка?

— Не. — Брин прегърна розите и се засмя: — Мама ми е казвала никога да не се отказвам от безплатна храна.

Ако се бе замислила за миг, щеше да откаже. Последните съобщения във вестниците твърдяха, че бившата му съпруга е в Сиатъл. Той все така отказваше да обсъжда личния си живот, но това само по себе си се бе превърнало в новина. Брин обаче се съгласи, преди да си даде време да помисли.

— Ще приема, за да отпразнуваме, че Кевин е по-добре. Но при условие, че ще отидем по-рано и някъде близо до болницата, иначе може да заспя и да падна в супата.

Сам не можеше да повярва на щастието си. Всъщност не се бе надявал, че тя ще се съгласи и не бе избрал най-подходящия ден. Но сега вече нямаше никакво намерение да се отказва.

— Ще дойда да те взема към шест. Следобед имам среща с моя адвокат и може преди това да не успея да мина. Ако състоянието на Кевин се промени или ти потрябвам за нещо, обади се на Холи.

Брин стана, прегърна го през кръста и отиде с него до вратата. Бяха преживели толкова неща заедно, че вече го чувстваше като стар приятел.

— Едва не забравих. Кевин утре излиза от реанимацията и ще го настанят в стаята с две легла. Можеш ли да провериш на регистратурата в кой номер ще бъде?

— Защо няма да е в самостоятелна стая? — Сам спря до вратата, но тя не отговори. — Заради парите ли?

— Отчасти. Болестта му ни струваше по около двайсет и пет хиляди долара годишно, а преди известно време застраховката ни свърши. — Брин замълча. Днес не й се мислеше за никакви проблеми.

— Вземи му самостоятелна стая. Аз ще доплатя разликата.

— Но защо?

— Защото харесвам Кевин и защото дъщеря ми се тревожи за него… Или, ако искаш да бъда съвсем честен, защото харесвам упоритата сестра на Кевин и мисля, че някой трябва да се погрижи тя поне малко да се отпусне.

— Но какво ще получиш за това? — настоя Брин, шарейки с пръсти по кръста му.

— Ох! — отскочи Сам. — Имам гъдел. — По лицето му се разля момчешка усмивка: — Пак се грижиш за кесията ми. Дълго време съм играл хокей, а парите там са добри. И… не очаквам нищо в замяна.

Брин се намръщи и прегърна цветята толкова силно, че едва не ги смачка.

— Този Антъни май много те е обидил, а? Да не се е опитвал да те купи, като те засипва с цветя и подписва сметките на Кевин?

Тя отметна глава и се засмя:

— Както съм ти казвала, Антъни на никого нищо не даваше. Той мислеше, че трябва да дам брат си в сиропиталище. В сравнение с него ти наистина приличаш на светец. Но да оставим това. Кевин наистина иска да не е сам в стая. Той обича да говори.

— Така да бъде — съгласи се неохотно Сам. — Но тук светицата си ти. — Искаше да каже още нещо, но асансьорът дойде и трябваше да тръгне.

Брин остана на площадката, усмихвайки се на букета. Но когато осъзна, че той наистина си е отишъл, изведнъж се почувства самотна.

Въпреки това тази нощ за пръв път след операцията спа непробудно. Когато отвори очи в необичайно слънчевото октомврийско утро, погледът й падна на подаръка на Сам. Кога за последен път бе получавала цветя?

Беше в Ню Йорк, в края на изтощителните снимки за една нова серия на „Люминер“. С Антъни имаха страхотен скандал за желанието й да моделира, а не да позира. В този момент пристигна букет от родителите й заедно с бележка, в която пишеха колко им липсва и колко се гордеят с постиженията й. Вбесен, Антъни хвърли кутията с цветята и настоя тя да се държи като възрастен човек и отново да застане пред камерата. Време било да разбере, че в живота има не само цветя. Но тя вече го бе разбрала. Този ден бе началото на края на тяхната връзка.

Във всички случаи Сам Корт имаше много повече ум в главата от Антъни Карерас. Жалко, че нещата не бяха по-различни, за да може да му го каже.

Но самосъжалението не беше в стила й. Отдавна се бе научила да приема нещата такива, каквито са. Взе набързо душ и облече свободен джинсов гащеризон.

Първата й работа, след като се обади в болницата, бе да види какво става в „Романтика“. Дона, която я заместваше в магазина, съвсем случайно спомена, че напоследък Холи Корт не е идвала след училище да помага. Това я изненада, както и новината, че в редките случаи, когато се е появявала, е говорила непрекъснато за майка си. Сам трябваше все пак да й каже за новите си ангажименти.

Но Брин не се вълнуваше толкова от отсъствието на Холи, колкото от неприятния факт, че Джоани Корт е останала в Сиатъл. Поради това беше благодарна, че има да мисли за толкова неща, като например записките, които Съни й бе оставила за първите две занятия от курса. След като ги прочете, се почувства по-добре. Преподаването й липсваше, обичаше да вижда резултата от работата си. Според нея самочувствието и увереността в собствените сили бяха най-нужните качества, за да се справи човек с живота. Холи изглежда имаше успехи в тази насока.

Планираното кратко обаждане на Съни се превърна в двайсетминутен разговор с майката на Пол, която й съобщи, че е закъсняла да пожелае приятно пътуване на приятелите си. Пол и Съни вече бяха тръгнали към летището. Брин би завидяла на втория им меден месец на Карибските острови, да не говорим на любовта им, но имаше да свърши още хиляди неща. По средата на списъка със задачите бе отбелязала да си вземе костюма за празненството. Миналата седмица Сам я бе уговорил да отиде — заяви, че е запазил за нея рокля за кан-кан в същия магазин, в който е поръчал за себе си пиратски костюм. Не спомена с какво ще е облечена Джоани, нито дали ще дойде. Брин се ядосваше, че не е попитала. Не трябваше да се съгласява да отиде. Още по-малко трябваше да ходи със Сам на ресторант. Но колкото и да си го повтаряше, откри, че чака с нетърпение тази открадната вечер.

 

 

— Слава Богу, че най-после дойде! — възкликна Сам, когато Брин влетя в новата стая на Кевин. — Казах на сестрата, че ако не се появиш до пет минути, ще я заведа на вечеря вместо теб.

— Сигурно трябваше — отбеляза тя кисело, хвърли чантата си на стола до леглото и се наведе да целуне брат си. — Нали се разбрахме за нещо по-обикновено, а ти си с костюм и вратовръзка!

— Цял ден имах среща с адвоката, идвам направо оттам. Нали няма заради това да ме осъдиш на вечеря с Хилда? Да беше я чула как ме руга, че съм седнал на ръба на леглото. — Сам се усмихна: — Кевин ми каза, че е пенсионирана военна фелдшерка, само не знам от коя война. Като гледам как всички скачат, когато изреве, мисля, че никой не смее да й каже, че войната отдавна е свършила.

— Не ме разсмивай, още ме боли — намеси се Кевин. — Трябва да си щастлив, че Хилда не ти боде задните части както на мен. Сигурно се е упражнявала върху хуните на Атила.

— Ти май си по-добре. От цяла седмица не съм те чувала да се оплакваш. Надявам се, вие двамата разбирате, че горката жена просто си върши работата. — Брин му оправи възглавницата, приглади косата му и, без да обръща внимание на недоволството му, посегна към кошничката с теменужки. — Я, имаш нови цветя. Чудесни са!

— Сам ги донесе — изчерви се Кевин. — От Холи и Стейси. Не чети картичката, много е сълзлива.

— Не е сълзлива, сантиментална е. — Сам намигна на Брин. — Но мисля, че още не ти трябва да разбираш разликата.

— Виж какво съм ти донесла. — Брин извади от чантата си книжка с кръстословица и едно спортно списание. — Тук няма никакви сълзи.

Сам посегна към списанието.

— Кога е излязло това? — Той прегледа съдържанието и бързо запрелиства страниците. — Чух от един бивш съотборник, че тук доста ме кастрят. Надявам се, че не вярваш на всичко в тези списания, синко.

Кевин кимна в знак на съгласие.

— Извинявай, Сам, не го погледнах. Какво толкова лошо могат да пишат за великия Сам Корт?

Той плъзна поглед по статията, затвори списанието и го хвърли на леглото.

— Скандалът прави новината. Би трябвало да съм благодарен, че не са ме сложили на корицата. Ако си готова, да тръгваме.

— Кевин, казах ли ти, че днес ще ходим със Сам на вечеря? Имаш ли нещо против?

— И без това не ми харесва цялата тази суетня. Имам телевизор, а довечера ще ми доведат съквартирант, едно момче, което си е скъсало далака, като е играло мач. Приятно прекарване.

— Май няма много да му липсвам — заключи тя нацупено по пътя към колата.

Изведнъж мисълта, че ще излязат само двамата я уплаши. Радваше се на обажданията му, когато бе заминал. Присъствието му по време на операцията я успокояваше. Но сега беше различно. Много приличаше на среща… Среща с мъж, който принадлежи на друга жена. Удоволствието изчезна. Къде бе Джоани тази вечер? Може би се опознаваше с Холи. Може би Сам бе решил да не им пречи.

— Днес трябваше да почиваш — погледна я той укорително, докато й отключваше вратата.

— Защо?

— Ами струва ми се, че не си добре.

— Толкова зле ли изглеждам? Искам да кажа… нали ти предложи да не е нещо специално.

Той бързо я огледа.

— Не казвам нищо за облеклото ти. Просто мисля, че изглеждаш уморена. И си отслабнала. — Запали и потегли от паркинга.

— Снощи спах по-добре, честна дума. Мислех, че като съм сама, ще чувам всеки шум, а и ракета да бяха изстреляли под прозореца ми, нямаше да усетя. Такова облекчение е да знам, че Кевин е излязъл от кризата.

Сам пусна тихо касетофона.

— Странна работа. В Калифорния страдах от безсъние, а тук не мога да се събудя. Холи казва, че остарявам.

— Отчасти е заради по-студения климат, а отчасти заради спокойствието. Когато бях в Ню Йорк, животът кипеше двайсет и четири часа в денонощието. И в Калифорния е така. В Сиатъл улиците не опустяват по залез-слънце, но обикновено нощта е време за спане.

— Звучи добре. Разбира се, зависи от компанията. — Сам спря пред луксозен ресторант. — Надявам се, че ще одобриш избора ми.

Брин забеляза, че млад униформен служител се приближава към колата. Понечи да възрази, но Сам му подаде ключовете и излезе да й отвори вратата. Това място бе известно с интимната си обстановка и с изискването за официално облекло.

— Не бих го нарекла много обикновен — процеди тя през зъби и подскочи, стресната от клаксона на ягуара. Насили се да се усмихне и се облегна на подадената му ръка. — Като каква ще ме представиш? Твоята камериерка?

— Не съм мислил, че някой ще пита, но трябва да призная, че тази идея дава някои възможности. — Тя го зяпна изненадано, той се засмя и я хвана за лакътя: — Добре, ще им кажа, че сме приятели. Но на какво се хващаш на бас, че никой не забелязва как си облечена?

— Много си самоуверен!

— Знаеш ли, че си страхотна, когато си сърдита? — подразни я Сам. — Освен това не съм срещал друга жена, която е толкова трудно да се заведе на вечеря. А ако не искаш утре във всички вестници да се появи снимка как се караме, предлагам да си намерим по-бързо някое усамотено ъгълче.

Брин се огледа колебливо и тръгна след него.

— Казваш го само за да ме ядосваш, нали? Забелязах, че през последните дни си много мрачен. Знаеш ли, че са ти измислили прякор — „Никакви коментари“?

Сам свали палтото си и й помогна да съблече якето си на гардероба, без да отговори. Когато се настаниха, обкръжени от трима сервитьори, Брин хвана ръката му:

— Това е важно решение — да напуснеш отбора. Знаеш ли вече какво ще правиш? Сигурно за семейството ти е трудно да реши.

— Каквото и да правя, ще го реша сам. Но не мога да правя планове, докато не прекратя договора си. Има няколко точки за неустойки и искат да ме накажат по всичките. Но… — Стисна пръстите й. — Дошли сме да се забавляваме. Да не говорим за работа. Какво искаш да пиеш.

По знак на Сам се приближи един келнер и Брин безуспешно се опита да измъкне ръката си. Колко лесно бе отклонил разговора! А тя бе забелязала, че Джоани се е преместила от спортните на забавните страници. Колкото Сам беше мълчалив, толкова бившата госпожа Корт беше словоохотлива. Вярно, не казваше направо, че пак са се събрали, но го намекваше. Сам бе казал, че с Брин са приятели. Такива ли бяха наистина?

— Обичаш ли шампанско? — попита той тихо и стисна по-здраво ръката й.

— Да, но то не е ли за празник?

— Е, мисля, че имаме няколко повода за празнуване. — Той даде поръчката и започна да изброява: — Първо, успешната операция на Кевин. Второ, обадих се на Железния мъж и проведохме разговор, без да си крещим. Трето, върнах се по-рано. И накрая, носи се слух, че скоро имаш рожден ден.

Преди да успее да каже нещо, шампанското пристигна. Няколко глави се обърнаха при изстрелването на тапата и Брин се скри по-дълбоко в сянката. Не й се искаше да свързват името й със Сам — нито на него му трябваха повече скандали, нито на нея й харесваше идеята съседите да я смятат за втората жена в триъгълника.

— Да вдигнем тост — предложи той, когато останаха сами.

— За какво?

— За теб. — Погледна право в очите й. — За мен. За нас. — Чукна чашата й, без да отмества поглед от нея.

Дали Сам се държеше така с всичките си приятели? Омагьосана от невероятните му очи, Брин забрави да пие.

— Не ти ли харесва шампанското? Мога да поръчам друга марка.

— А… не. — Тя се насили да преглътне. — Сам… — Искаше да му напомни колко проблеми създава нарастващата близост помежду им, да му каже да престане да я предизвиква с това невъзможно „ние“. Но в този момент дойде сервитьорът за поръчката им.

Сам като че ли нямаше проблеми да избере от менюто, което само погледна, докато тя изобщо не можеше и да помисли за храна. Накрая го помоли да избере вместо нея. Когато той предложи миди и келнерът кимна, Брин се почувства малко по-сигурна.

— Е, докъде бяхме стигнали? — Сам посегна да допълни чашата й.

— Достатъчно — протегна ръка тя. — Не мога да пия много, пък и цяла седмица почти не съм яла. Не искам да те поставя в неудобно положение, като падна от стола. — Пое дълбоко въздух и реши да се върне към по-стара тема: — Как така реши да се сдобриш с баща си? — Всъщност й се искаше да попита дали заради Джоани е решил да се върне към семейния живот, но не й достигна смелост. От долния етаж на ресторанта се чу пиано. Брин затвори очи. — Сам, ти определено знаеш как да плениш една жена. Цветя, свещи, сега и класическо пиано…

— Ти си много специална жена. — Той се наведе и хвана ръката й. — Сигурно не подозираш, но всъщност ти си причината да се обадя на Железния мъж. Като говорех с теб всяка вечер по време на пътуването, започнах да мисля за семейството, колко са важни чувствата и колко малко време има човек за тях.

— Аз не съм добър пример. Господ ми е свидетел, че аз самата нямам никакво време за чувства. Първо, трябва да се грижа за Кевин. Тази операция може да е разрешение на проблемите му, но може да е и начало на нови проблеми. Второ, трябва да работя допълнително в магазина и в ателието, за да си плащам сметките. А в живота на една жена третото място за мъжа не е достатъчно.

— Защо не оставиш мъжа сам да реши това?

Пристигането на салатите прекъсна възраженията му. Но представяше ли си той колко искаше Брин да заеме мястото на Джоани? Тя никога не би си позволила такова нещо, но интуицията й подсказваше, че дори ако разреши между тях да има приятелство, това след време ще й коства много болка. Надяваше се само, че не е прекалено късно.

По време на вечерята заговориха за по-неутрални неща. Брин с изненада откри, че имат много общи интереси — антики, изкуство, литература, пътешествия. Времето летеше неусетно. Чак когато започнаха да си пият кафето, се прехвърлиха на по-близки до сърцата им теми — Кевин и Холи.

— И какво правите сега с Холи, когато имаш толкова свободно време? Ходихте ли в Музея на науката, в аквариума?

— Ами! Кога остава време за това? — засмя се Сам. — Холи е на училище почти цял ден, а оттам тича направо в твоя магазин. Връща се чак за вечеря, а напоследък дори закъснява. Сигурно много ти помага… Знам, че имаш заместничка, но засега не си се оплаквала.

Брин рязко остави чашата си.

— Сам, аз…

— Не се притеснявай. Ако е започнала да ти пречи, кажи.

— Не е това. — Тя докосна леко ръката му. — Дона ми каза, че Холи цяла седмица не е идвала. Мислех, че знаеш.

— Глупости. Разбира се, че е идвала. Къде другаде може да ходи?

Брин прехапа устни. Винаги когато станеше въпрос за Холи, Сам отказваше да слуша всякакви съвети, сякаш ги приемаше като натрапване.

— Каква причина има Дона да лъже?

— Ако си свършила с кафето, да тръгваме. — Той вдигна ръка да поиска сметката. И очите, и тонът му бяха леденостудени. — Разбираш ли в какво подозираш дъщеря ми?

— В нищо не я подозирам — възрази тя. — Остави ме в болницата. Колата ми е там, а освен това искам да видя как е Кевин. Не е необходимо да съм с теб, когато говориш с Холи. Тя сигурно има съвсем разумно обяснение.

Той погледна сметката, хвърли няколко банкноти на масата и тръгна да взима палтата.

— Не се ли шегуваш? Наистина ли искаш да кажеш, че Холи не е идвала да ти помага?

Жената на гардероба им пожела приятна вечер и Брин й се усмихна сърдечно, за да изкупи мълчанието на Сам.

— Сам — каза тя, когато бяха вече навън, — Холи е добро дете. Сигурно са имали със Стейси нещо в училище. Дали не репетират някоя пиеска?

— Все едно, тя ме е лъгала. — Той пъхна една едра банкнота в ръката на момчето, което докара колата и рязко потегли.

— Доколкото си спомням, ти не одобряваш актьорската професия. Може би Холи се е страхувала, че ще те ядоса.

— Не можеш да си представиш колко много ме е ядосала.

— Моля те, закарай ме до колата ми. Това си е изцяло ваш проблем.

— Ела с мен, Брин — изведнъж помоли той. — Напоследък Холи се държи много отчуждено. Почти не си говорим. Вече не разбирам техните момичешки разговори със Стейси. Искам да си до мен, докато разбера за какво става дума.

— Добре — съгласи се тя неохотно. — Но мисля, че го приемаш прекалено трагично.

Влезе след него в къщата, чувствайки се като натрапник. Холи скочи от дивана и пребледня.

— Здрасти, татко… О, и Брин е тук. Как е Кевин?

— Много добре. — Брин погледна нервно към Сам и като видя буреносното му лице, неволно изпита съчувствие към Холи. В очите на момичето се четеше страх.

— Дона, жената, която замества Брин в магазина, казва, че цяла седмица не си ходила. Какво значи това? — Сам свали палтото си и го хвърли на фотьойла до масичката, където бяха разпилени нещата на дъщеря му. — Холи, винаги сме били честни помежду си, нали?

Брин бе трогната от усилията му да говори спокойно. Дали той бе забелязал страха в очите на детето?

— Ти няма да го разбереш. — Холи вдигна упорито глава и бавно се отвърна от него.

— Опитай се да ми обясниш.

— Някои от моите съученици казаха… — заекна тя. — Ами… след като се подстригах и тъй нататък… Те казаха, че мога да стана добър фотомодел — довърши тя бързо. — Първо не исках да ги слушам, защото знаех колко ще се разсърдиш. После майката на Стейси, като пое курса на Брин, каза, че съм много естествена… И още една майка каза, че ако се поупражнявам, ще направя голяма кариера.

Брин притисна ръка до устата си.

— Не! — За момент Сам заприлича на човека, когото бе видяла при първата им среща.

— Е, добре, ако искаш да знаеш, собствената ми майка мисли, че мога да стана фантастичен модел. Срещам се с нея всеки ден след училище и тя ме учи да вървя. Следващата седмица ще ми помогне да си избера хубави дрехи. Вече не съм малка.

— Значи Джоани — вдигна ръце Сам. — По дяволите! Трябваше да се досетя. Холи… — Седна тежко и затвори очи. — Защо не ми каза, че се срещаш с майка си? Откога?

— Не ти казах, защото не ти харесва, че тя е в шоубизнеса — озъби се Холи. — Ти нямаше да й позволиш да ме учи, нали? Ти мислиш, че тя е лоша.

Брин предпочиташе никога да не е идвала. Болеше я и за Холи, и за Сам. Болеше я и за самата нея, защото разбра, че е искала да запълни някаква празнота в живота и на двамата. Кога си бе позволила да я обземе това желание? Бе стъписана и от изненадата на Сам. Може би завръщането на Джоани все пак не бе толкова сигурно?

— Никога не съм казвал, че майка ти е лоша — каза той тихо. — Може би прекалено много се вълнува как изглежда, може би много иска да има всичко това, което не е имала като момиче… Бих искал да прекарваш времето си с жени като Брин и като майката на Стейси, които не са толкова егоистични. Не можеш да си представиш колко години съм се опитвал да се съобразявам с желанията й. И никога не съм й казвал, че не може да се среща с теб. Никога!

— Тя пък ми каза, че си напуснал отбора, когато си разбрал, че новият му собственик ще й осигури роля. Каза, че винаги си я ревнувал… и не си искал да изглежда хубава. Отначало не й вярвах. Опитвах се да те разбера. Но просто искам да имам майка и баща като Стейси. — Тя подсмръкна — И не разбирам защо мислиш, че Брин е по-различна.

— Защото Брин не витае в облаците. В главата й има по-важни неща от това как изглежда.

— Е, може би сега е така, но… — Холи извади едно списание от купчината и го подаде на баща си.

Сам го взе, погледна го и занемя. Вдигна бавно глава и хвърли унищожителен поглед на Брин.

Брин усети, че сърцето й отива в петите. Дори от това разстояние тя позна една от старите си снимки — една от последните реклами, които прави за „Люминер“, най-добрата. Фотографът се бе мъчил часове наред, за да я изкара естествено сънливо разрошена в черната дантелена нощница върху снежнобелите чаршафи на огромно легло, осеяно с рози. Като цяло снимката беше предизвикателна и чувствена. Това бяха единствените думи, които й дойдоха наум. Но как е могло това списание да попадне у Холи? То отдавна не се продаваше. Отговорът бе само един — Съни Евънс. Брин пламна от възмущение и изведнъж се овладя. Каквито и да бяха съображенията на Съни да постъпи така необмислено, заслужаваше поне да й разреши да ги обясни.

— Ще ми кажете ли пак, че не играете игри, госпожице Пауъл?

Брин трепна, но реши да не се предава.

— Ако очакваш да ти се извиня, лъжеш се. Това е една стилна реклама за нощница. Под тези дантели се крие същият трудолюбив, всеотдаен и сърдечен човек, когото ти днес покани на вечеря. Казват, че не дрехите правят човека. Започвам да съжалявам, че не те нарекох твърдоглав, когато се запознахме. Много ти подхожда. Холи не е Джоани, а аз не играя игри. Ако някой тук има проблем, това си ти. — Отвори рязко вратата. — Не си прави труда да ме изпращаш. Ще помоля пазача да повика такси.

Задържа се за миг на пътеката, колкото да даде на Сам време да осъзнае колко е абсурдно избухването му. Може би щеше да разбере грешката си и да я настигне. Но вратата остана здраво затворена.