Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (15)

Глава 14
Дурис напуска Атина

Величествената концертна зала, която Форион беше започнал да строи, бе завършена. Тя беше великолепна сграда и заради нея Форион получи много почести и похвали, а дори беше организирано и празненство.

Перикъл, владетелят, пожела да му даде дом в Атина. Но Форион бе обещал да свърши някои неща на острова след завръщането си.

— Бих се радвал домът ми да бъде в Атина — каза той докато си говореше с Хермипий. — Той като е красив град за живеене. Но първо трябва да изпълня обещанието си. Може би след това бих се завърнал със семейството си.

— Искрено се надявам това да стане — отвърна Хермипий. — Атина има нужда от мъже като теб. А и момчетата трудно ще се разделят — добави той.

— Относно това няма съмнение — отвърна Форион. — Бих се радвал, ако мога да взема Хиерон със себе си, ако бях сигурен, че ще се върнем скоро. На момчетата ще им хареса да пътуват заедно. Но ще трябва да остана на острова известно време, а и освен това скоро дочух слухове, които не ми харесаха.

— Аа — каза Хермипий, — значи си чул слуховете! Страхувам се, че тридесет годишното примирие най-вероятно ще бъде развалено.

— Съжалявам ако това наистина е така — отвърна Форион. — Перикъл е мъдър и справедлив владетел. Превърнал е Атина в прекрасен град. Трябва да се молим на боговете да предотвратят войната.

— Тя ще сложи край на строенето на храмове и правенето на статуи — каза Хермипий. — Но стените на Атина са прекалено високи и силни, за да се чувстват гражданите й твърде уплашени.

— Ето ги и момчетата — добави той докато Хиерон и Дурис влизаха в стаята, всеки от тях държащ медено кексче в ръка.

— От къде взехте кексчетата? — попита Форион.

— О, купихме ги от един търговец на връщане от училище — отговори Дурис. — Гледахме докато се приготвяха и бяха горещи, когато ги взехме.

— Яжте ги тогава — каза усмихнат Форион, след което добави — Вие момчета със сигурност знаете, че концертната зала е готова и че скоро ще напуснем Атина.

Момчетата си размениха тревожни погледи.

— Ще ти бъде ли мъчно, ако заминете? — попита Форион.

— Хиерон много ще ми липсва — отвърна бързо Дурис. — Но, разбира се, нашият дом е на острова.

— Ще се видим ли някога отново? — попита сериозно Хиерон.

— Никой не може да отговори на този въпрос — отвърна Хермипий. — Но се надяваме, че не след дълго ще се завърнем тук с цялото си семейство и Атина ще стане наш дом.

— О! — възкликнаха едновременно момчетата. — Това ще бъде чудесно.

— Кога ще тръгнем, татко? — запита Дурис.

— След три дни — отвърна Форион, — така че гледайте да прекарате възможно най-дълго време заедно.

Следващите два дни бяха изпълнени, доколкото бе възможно, с веселия, забави и разглеждане на забележителности. Вечерта на втория ден момчетата за последно посетиха Акропола.

Разхождаха се из храмовете, разглеждаха гравюрите и статуите и след това, застанали един до друг до стената, отправиха погледа си към сините води на Средиземно море.