Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (9)

Глава 8
Голямото шествие

Шествието започна по изгрев-слънце. Като победители, Хиерон и Дурис щяха да маршируват; Хермипий и Форион щяха да яздят коне, а Хармония и Хелън трябваше да носят приносите и венците.

В дома на Хермипий се състояха големи приготовления и цялото семейство беше се събудило преди изгрев-слънце. Дори и Хлорида не бе забравена. Оставиха я на грижите на някои от най-верните слуги на Хармония, които щяха да се заемат със задачата да й намерят подходящо място по време на великото шествие.

Свещениците, които щяха да пренасят жертвите, заеха местата си в началото на дългата линия. След тях бяха първенците на Атина, а след последните се намираха мъжете от други градове и колонии, които бяха изпратени да почетат богинята. Тези носеха дарове, които поставиха на олтара.

След тях дойде редът на младите жени, които носеха тамян и скъпи съдове от сребро и злато, които щяха да бъдат използвани по време на жертването. Хелена беше сред по-младите жени; те бяха прекрасна част от шествието. Носеха венци на главите си и препаски, с които обвързваха красивите драперии на одеждите си.

След тях вървяха и други жени, които носеха пити, плодове и вино за приношението. Сред тях с достойнство и грация вървеше и Хармония.

След тях бяха на ред по-възрастните мъже; зад възрастните мъже вървяха колесниците с по четири коня и мъжете в тях, които бяха участвали по време на състезанията.

Една част от шествието беше съставена от голям брой крави и овце, които щяха да бъдат жертвани на олтара; заедно с тях бяха и овчарите, които следяха да ги държат в прави редове.

Следваше кавалерията с генералите и войниците, всички те възседнали коне. Някои граждани яздеха хубави коне, които танцуваха и вървяха в тръс под музиката на китари и флейти. Сред тази група бяха Хермипий и Форион.

След тях вървяха войниците и победителите в състезанията, където бяха и гордите Хиерон и Дурис, вървящи един до друг.

Но най-чудесната част бе големият кораб, когото движеха из улиците с помощта на колела. Прекрасното наметало за богинята Атина беше опънато като платно. Фигурите на боговете и гигантите по време на ужасяващата битка бяха толкова прекрасно избродирани, че то изглеждаше по-скоро като огромна картина, отколкото като ръкоделие, направено от игли. Хората го гледаха с почуда и чувстваха, че то наистина е принос за Атина.

Шествието мина покрай пазара, забави ход щом приближи Акропола и тогава спря при началото на широките мраморни стъпала.

В този момент, докато всички стояха в очакване, робата беше свалена от кораба; докато я носеха по стълбите към храма на Атина, шествието отново тръгна напред.

Жените поставиха приносите си на олтара, който се намираше пред храма, а свещениците принесоха животните; новото наметало бе поставено в храма пред красивата статуя на богинята. Така грандиозното шествие на Панатеней приключи.

Хората се събраха на семейните си групи и се разпръснаха тук и там заради банкетите, които винаги следваха след приносите. Месото от принесените животни се раздели помежду хората и най-великия ден от празника завърши.

Тази нощ две уморени момчета се протегнаха върху леглата си, но преди да заспят, Хиерон каза:

— Да не си посмял да спиш прекалено дълго, Дурис. Нали знаеш, че утре отиваме на регатата при Пиреус!

— Събуди ме, ако се събудиш пръв — отвърна Дурис и след малко и двамата бяха заспали.

— На следващия ден се чу тропот на копита, шум от колесници и мъжки викове на улицата.

— Хората са готови да тръгнат за Пирам — извика Хиерон и скочи от леглото си.

След малко той и Дурис вече бързо закусваха. Не им отне много време да се преоблекат, тъй като всяко момче трябваше само да си навлече една дреха на име хитон и вече бе готово. Те носиха сандали щом се намираха извън дома, но никога шапки.

Техните учители бяха готови да ги придружат и те скоро се причислиха към пъстрата тълпа на улицата.

— Това е последният ден от фестивала — каза Хиерон — и трябва изцяло да му се насладим.

На двете величествени стени свързващи Атина с пристанището стояха войници възседнали коне, войници в колесници и дори групи от музиканти, всички отиващи към Пиреус. В широкото място место между двете стени преминаваха купища хора, които нетърпеливо си проправяха път. Това не беше организирано шествие както предишното, а голяма маса от хора, които искаха да си прекарат добре до края на фестивала.

Момчетата тичаха насам-натам сред хората. Фило и Терон трудно ги държаха под око. Странните дрехи на мъжете от чужди страни, цветните парадни костюми на войниците и тръскащите се коне ги караха да се оглеждат насам-натам с възхищение. Хиерон беше страшно възбуден и по едно време Дурис възкликна:

— О, Хиерон, виж! Морето!

Сините искрящи води на Средиземно море се ширеха пред тях докъдето стигаше погледът. За един миг той застана на едно място, наслаждавайки се на красотата му. Тогава той хукна към ръба на водата.

Пристанището беше пълно с кораби, които стояха на повърхността на водата. Някои бавно плуваха под мързеливия бриз, докато други бързо цепеха водите.

Огромните носове на корабите, които се издигаха над морето, бяха изрисувани с фигури на богове и богини.

Скоро корабите започнаха да се подреждат в една линия.

— Подготвят се за състезанието! — възкликна Хиерон.

На момчетата се стори сякаш мина много дълго време, след което чуха сигнал. Веслата на всеки един кораб едновременно удариха водите и състезанието започна.

Беше прекрасна гледка и момчетата я наблюдаваха останали без дъх.

Тълпите викаха и пляскаха щом един или друг кораб повеждаше останалите. Щом един кораб се завърна в пристанището много преди останалите от народа се чу страхотен вик. Екипажът на този кораб бе обявен като победител и му представиха скъпи подаръци, след което последва голям пир.

Щом състезанието свърши, момчетата изведнъж осъзнаха, че са огладнели. Затова те си намериха едно удобно място близо до брега и съвсем скоро се насладиха на обяда, който Фило и Терон бяха взели със себе си от дома.

По-късно през този ден Хиерон и Дурис, вече уморени, но щастливи, се завърнаха в Атина.

— Големият фестивал приключи — каза с въздишка Дурис.

— Да — отвърна Хиерон, — но в Атина има фестивали всеки месец — въпреки че никой не е толкова хубав колкото Панатеней.