Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (8)

Глава 7
Фестивала

Преди в Атина се провеждали много фестивали, тъй като народът обичал шествията, игрите и състезанията. Но имало и още една причина. Всеки фестивал бил правен в чест на някой от боговете или богините и така той бил предвиден да носи закрилата и доброжеланието на този бог.

От всички други фестивали ни един от тях не бил дори и на половина прекрасен колкото този в чест на Атина. Той се провеждал веднъж на четири години и бил наричан Панатеней. Продължителността му траяла много дни.

Докато времето все повече и повече наближаваше, заедно с него нарастваше и нетърпението на Хиерон и Дурис.

Дурис вече бе гостувал в Атина от една година и бе напреднал както в граматиката, така и в училището по борба. Вече не му беше трудно да намира пътя си из улиците на града въпреки многото завои. Почти всеки ден той и Хиерон отиваха на пазара или в Акропола, където наблюдаваха сградата, която Форион бе проектирал.

Хиерон разказа на Дурис всичко, което можа да се сети относно Панатеней, а освен това в самото училище се говореше почти само за това. Хиерон и Дурис щяха да участват в таз годишните състезания — Хиерон щеше да е бъде в това по бягане, а Дурис щеше да участва в бягането с факли. Четири години по-рано Хиерон си бе мислил колко е чудесно да наблюдава великолепния фестивал. Сега се гордееше, че ще участва.

Най-накрая дългоочакваният ден настъпи. Дори и Хлорина щеше да наблюдава шествието. За тази цел я поставиха под грижите на част от доверените роби на майка й. Хармония и Хелена щяха да заемат важни места измежду жените, принасящи жертвоприношенията, а също така щяха да участват и в шествието.

Първия ден бе изцяло отдаден на музикални конкурси. Главното събитие беше пеенето на химна към Аполон. Той се изпълняваше от лира. Химнът разказваше за победата на Аполон, бога на музиката и светлината, над Питон, който изобразява тъмнината.

Лирата се придружаваше от мъжки хор, който рецитираше поеми.

Съдиите извикваха по име победителя във всяко състезание и той получаваше парична сума и прекрасен златен венец.

— Разбира се, музиката беше хубава — каза Хиерон, щом той и Дурис се завърнаха у дома, — но нямам търпение да дойде утрешния ден.

На следващата сутрин момчетата бяха будни още преди изгрев-слънце, тъй като състезанията по гимнастика започваха много рано. Първото състезание беше за момчетата и Хиерон щеше да участва в него.

— Не забравяй нито едно от правилата — предупреди го Дурис докато се разделяха — и си пести силите за последните метри. Ще викам за теб с цяло гърло — добави той — и се надявам да спечелиш.

Хиерон застана между момчетата, които щяха да участват и, о! Колко се надяваше да спечели, за да може един ден да бъде достоен за участие в Олимпийските игри.

Момчетата скоро застанаха на местата си до стартовата линия. Заеха позицията, на която ги бяха научили в училището по борба, даден бе сигнал и изведнъж всички хукнаха напред. Всеки от тях вложи всичко от себе си, но Хиерон си спомни думите на Дурис: И си пести силите за последните метри. Когато му оставаха няколко метра до финала, той забърза като стрела, задмина единственото момче, което беше пред него и спечели. Как само се радваше Дурис! Всички се радваха и викаха. Хиерон, със зачервено и усмихнато лице, за пръв път видя името си вписано сред победителите на гимнастическите състезания. Щеше да получи наградата си в края на деня.

Момчетата от училището по борба се струпаха около него, за да го поздравят и където и да отидеше през останалата част от фестивала, биваше посрещан с усмивки и поздравления. След състезанията за момчетата следваха тези за младите мъже, а след тях бяха по-възрастните мъже. Освен състезанията по бягане имаше и такива по борба и бокс и трябваше да изминат няколко дни, преди всичко това да свърши.

Тогава следваха състезания от друг вид, в които участваха коне. Имаше състезания по яздене, хвърляне на копие и надпреварване с колесници, които бяха с по четири впрегнати коня закачени за колесница. Човекът трябваше да стои изправен, а зад него имаше и втори, който да направлява конете. Докато животните бягаха в пълна сила, последният скачаше от колесницата на земята и после отново заставаше на мястото си.

После следваха състезанията с колесници за войниците, които бяха облечени във военните си доспехи; след тях следваше танца на войните, който включваше блестящи щитове, копия и шлемове и се изпълняваше под музиката на флейта, а от време на време се включваше и хор.

Състезанието по надбягване с факли се състоя следобеда.

— Сега трябва да покажеш знанията си в държането на факлата — каза Хиерон на Дурис. — Ще викам за теб и наистина очаквам да спечелиш.

Дурис се засмя.

— Ще дам най-доброто от себе си — отговори той, докато заемаше мястото си сред останалите състезатели.

Щом бе даден сигнала, всяко едно момче запали факлата си от огъня в олтара и забърза към финала — никой не бягаше твърде бързо, за да не изгасне огъня. Състезанието беше изпълнено с веселие и беше много красиво.

Един по един състезателите спираха, тъй като от бързината факлите им угасваха, докато други изоставаха твърде назад, надявайки се да запазят горенето пламъка и така да спечелят.

Дурис и още едно момче на име Калий бяха начело на групата. Щом се приближиха до финала бяха рамо до рамо. Все още на известно разстояние от линията, Калий избърза напред. Рязкото движение изгаси пламъка на факлата му и Дурис, чиято факла все още гореше, мина през линията.

Сега беше ред на Хиерон да вика и на Дурис да се изчервява от удоволствието да чува виковете на толкова много хора.

— И двамата спечелихме награда! — каза Хиерон, докато хващаше ръката на Дурис. — Много се радвам.

Но най-хубавият ден от фестивала все още предстоеше. Това беше денят, в който се принасяха жертвоприношенията и голямото шествие отиваше в храма на Атина.