Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (7)

Глава 6
Училището по борба

Силното и красиво тяло се е считало от гърците за почти толкова важно, колкото и добре тренираният ум. Затова всяко едно гръцко момче било обучавано в бягане, скачане, хвърляне и било тренирано за борба. Имало отделни училища, в които момчетата били обучавани на всички тези неща. Ние ще наричаме такива училища гимназии, но в Атина те се наричали училища по борба.

Дурис бе открил, че може да чете и да пише не по-зле от Хиерон, а на лира свиреше дори по-добре от него. Докато вървяха към училището по борба, той каза:

— Знам, че ще се окажеш по-добър в бягането и борбата от мен, понеже мен никога не са ме обучавали в гимназия. Разбира се — добави той — ние момчетата също имаме състезание на нашия остров, но никога не сме имали учител. Моят педагог Терон ме научи да чета и пиша, а майка ми ме научи да свиря на лира, но за сметка на това никога не съм бил обучаван в борба или бягане.

— Този следобед в училище ще се състои състезание по скачане — каза Хиерон. — Със сигурност ще ти бъде интересно. Някои момчета скачат на забележителни разстояния.

Училището по борба се състоеше то голям отворен двор, който всъщност бе покрит портик, подразделен на малки стаи и коридори. Дурис оглеждаше всичко с голям интерес. Вече имаше доста момчета на двора, а едно тъкмо възсядаше кон. Дурис не видя стремена, но забеляза, че момчето използва пиката си, за да се преметне на гърба му. В друга част на групата, която се състоеше от по-големи на възраст момчета, един млад мъж се упражняваше в хвърляне на копие.

— Ела — каза Хиерон и докосна ръката му, — приготвят се да скачат.

Дурис отстъпи настрани и се присъедини към една група момчета, а Хиерон зае мястото си сред участниците.

Начертаха линия на земята, минаваща през малка купчина пръст. Един по един участниците в състезанието се засилваха от известно разстояние преди линията и скачаха, щом застанеха върху нея.

Дурис възкликна, когато видя дължината на първия скок, като му направи силно впечатление колко леко момчето успя да се приземи на земята. Един млад мъж изтича напред и отбеляза с линия разстоянието на първия.

Със сигурност никой не може да подобри това! — възкликна Дурис, обръщайки се към едно от момчетата, което стоеше близо до него.

— О, почакай и ще видиш! — отвърна момчето. — Хиерон не е велик скачач, но само почакай да настане време за бягане! Е, говори се, че някой ден ще участва в игрите. Трябва да го видиш как бяга! Виж! Сега е на ред най-добрият ни скачач. Това е Клеон. Приготви се за изненада.

Дурис наистина остана изненадан. Стори му се, че момчето пред него има криле, тъй като то сякаш прелетя. Линията му бе толкова по-напред от другите, че дори самата разлика би била трудничка за някой, който няма трейнинг.

От момчетата се надигнаха високи възгласи и Дурис от сърце се включи с тях.

— Ето това правят тренировките! — възкликна момчето до него.

— Но другите, да не би да са тренирали по-малко от него? — попита Дурис.

— Може би не — отвърна момчето, — но Клеон тренира в скачането повече от което и да е друго упражнение и няма никой друг на неговата възраст, който да може да скача толкова надалеч.

Когато всички състезатели минаха реда си, всеки скок бе измерен с една дълга верига. Така се отбелязаха личните рекорди на всеки един ученик.

След състезанието следваха тренировките по бягане и хвърляне на обръч. Очите на Дурис жадно поглъщаха всичко наоколо и когато обявиха състезание по бягане с факла, той се присъедини. Оказа се, че не било толкова трудно да бягаш и да внимаваш да не угасиш факлата си. За своя собствена изненада Дурис се справи доста добре.

— Утре ще започнеш редовното си обучение — каза му учителят, докато Дурис и Хиерон си приготвяха нещата за тръгване. Въпреки че Дурис знаеше, че в началото ще бъде по-назад от съучениците си, той реши да даде най-доброто от себе си и да придобие сила и бързина възможно най-скоро.

Щом се прибра у дома, Дурис разказа всичко най-подробно на Форион. Когато свърши с разказа, Форион му отговори:

— Радвам се, че ще получиш това обучение. Но не забравяй, че освен върху силата и бързината, трябва и да работиш и върху грацията и симетрията. Нека ти покажа какво имам предвид — каза той и поведе момчето към студиото на Хермипий.

Той вдигна плата, с който бе покрита една от статуите, които Хермипий току-що бе завършил.

— Това — е статуя на Тезей, атакуващ минотавър — каза Форион. — Сещате ли се за историята? — попита той, тъй като Хиерон също бе в студиото.

— Разкажи ни, татко — каза Дурис, — въпреки че сме я чували и преди.

— Много добре — каза Форион и се настани, а момчетата останаха прави пред него в знак на уважение.

— Преди много години — започна той — града Атина трябвало да плаща ежегодна такса на крал Минос от остров Крит. Тази годишна такса не се състояла от пари, а от седем от най-красивите младежи и седем от най-красивите девойки на града. Отвеждали ги с кораб на остров Крит, където ги разкъсвало кръвожадно чудовище наречено минотавър. Това чудовище имало тяло на мъж и глава на бик.

По времето на нашата история кралят на Атина имал един син на име Тезей, който бил също толкова смел колкото и силен и красив. Когато дошло времето на годишната такса Тезей заявил, че е готов да отиде в Крит като една от жертвите на минотавъра.

Народът започнал да го умолява да не отива, но той бил твърдо решен и може би нещо в изражението му или в държанието му ги убедил. Надявали се, че нещо добро може да излезе от това.

Когато корабът акостирал на острова, като кралски син Тезей настоял да му бъде позволено да види крал Минос.

Щом застанал пред него, той казал:

— О, кралю, дошъл съм да платя таксата на своя град. Но като син на величествения си баща моля да бъде позволено пръв да отида при минотавъра.

— Крал Минос подигравателно осмял Тезей, но не можел да откаже на желанието му, така че го изпратил да се изправи пред минотавъра и му обещал, че другарите му ще го последват много скоро.

— Но докато кралят се присмивал на Тезей, дъщерята на краля Ариадна решила да му помогне. Тя обожавала храбрия младеж, а и знаела някои начини да помогне на Тезей в битката с помощта на магия.

Ариадна го последвала веднага щом напуснал палата на баща й и му обещала помощта си. Казала на Тезей, че минотавърът е не само силен и твърде могъщ, но и че живял в странно жилище наречено лабиринт, от което никой не можел да се завърне. Обещала да му даде магически меч.

— Ако дори само докоснеш минотавъра с него — казала тя. — Силата му ще го напусне и няма да ти бъде трудно да го довършиш. Но преди да влезеш в лабиринта трябва да завържеш тази нишка на вратата и да развиваш кълбото докато вървиш в лабиринта — добавила тя. — Тогава, след като убиеш минотавъра, ще можеш да проследиш нишката чак до изхода на лабиринта.

Тезей с благодарност приел меча и кълбото и сторил всичко, което Ариадна му била казала. Провел ожесточена битка с минотавъра, докато най-накрая не пронизал тялото му с магическия си меч. Следвайки нишката, той намерил изхода на лабиринта и бързо свикал другарите си, качили се на кораба и отплавали към Атина.

От тогава насам Атина никога повече не е плащала такса на Крит и дори до днес ние почитаме Тезей и смелата му постъпка.

— Както виждате, тази статуя изобразява Тезей докато напада звяра, и причината, по която ви доведох тук, е да разгледате фигурата на този герой — добави Форион. — Забележете как Хермипий е показал силата му чрез силните мускули и чрез начина, по който е застанал. Но не само това прави статуята толкова добра. Грацията й допълва хубавото впечатление също както силата; чудесен е и начин, по който всяка една част от тялото е напълно развита, а не само една определена. Разбирате ли какво имам предвид?

— Мисля, че да — бавно отвърна Дурис, докато оглеждаше мраморната фигура пред себе си.

— Тогава ще разбереш какво имам предвид щом ти кажа, че не искам повече да мислиш за разстоянието, което си избягал, или което си скочил, или на което си захвърлил повече от другите, отколкото да мислиш за начина, по който бягаш, скачаш, или хвърляш — каза Форион. — С други думи, искам тялото ти да бъде грациозно, симетрично и силно: еднакво готово за героични постъпки и изкусни занимания — заключи Форион.

Хиерон и Дурис дълго се взираха във фигурата на Тезей и когато накрая напуснаха студиото и двамата чувстваха, че са разбрали красотата на изобразения герой по-добре, след като се бяха вслушали в думите на Форион.