Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (6)

Глава 5
На училище

— А сега — на училище! — възкликна Хиерон, след като двамата с Дурис напуснаха къщата рано сутринта. Както обичайно, педагозите им Фило и Терон ги следваха.

— Сутринта отиваме в училището по граматика — обясни Хиерон докато вървяха, — а следобеда трябва да бъдем в училището по борба. Давам всичко от себе си в борбата и в бягането, защото искам да участвам в Олимпийските игри. Надявам се някога да ме приемат в състезанието за момчета.

— Това ще бъде чудесно — възкликна Дурис със светещи очи. — Сигурно бягаш бързо — добави той, поглеждайки с възхищение здравото и елегантно тяло на Хиерон.

— Не и по-добър от останалите — отвърна скромно Хиерон. — Но някой едва ли може да се надява да спечели първо място още на първото си състезание.

— Но въпреки това си струва да опиташ — отвърна Дурис. След това се изсмя и каза:

— Виж онова момче ето там, на кокилите. Едвам върви с тях. Мисля, е скоро ще падне.

— Със сигурност — каза Хиерон, като също се засмя. — Освен това най-вероятно закъснява за училище.

— Какво ли правят? — попита Дурис, когато стигнаха до една група момчета. Те се бяха струпали около един възрастен мъж, седнал в ъгъла на улицата.

— Може би на момчетата им е трудно да се съсредоточат в уроците.

— И на мен би ми било трудно — отвърна Хиерон, — но виждам, че са си избрали тих ъгъл, където не би трябвало да е много шумно.

— Охоо! — възкликна Хиерон, когато подминаваха една къща. — Тук живее моят приятел Клеон. По закачения на вратата венец виждам, че има нов брат.

— Ах — каза Дурис, — ние имаме същия обичай да закачаме венец на входната врата, когато на острова се роди момче. А в Атина закачат ли вълнени ленти на вратата, когато се роди момиче?

— Да — отвърна Хиерон. — Предполагам, защото момичетата трябва да се научат да предат и да тъкат.

— Идват някои момчета от нашето училище — каза Хиерон, докато се отстъпваше, за да направи път. Момчетата бягаха много бързо, като докато тичаха въртяха обръчи. Обръчите имаха малки звънчета във вътрешната част на кръга и весело звънтяха докато ги въртяха. Училищната стая, в която Хиерон и Дурис влязоха, беше бедно обзаведена. Имаше едно място за учителя и пейки за момчетата. Всеки ученик имаше по един намазан с восък таблет, върху който пишеше с помощта на специално острие за писане (stylus). Острият край на острието изрязваше буквите във восъка; плоската част го изглаждаше след края на урока.

Учителят прочете част от поемите на Омир, след което каза на момчетата да напишат стиховете на таблетите си. Тогава ги прочетоха на глас и ги запомниха за наизуст.

Омир е бил най-великият от гръцките поети. Най-известната му поема е Илиада, в която се разказва за троянската война. Въпреки че тази поема е била написана преди повече от двеста и петдесет години, тя все още е една от най-хубавите поеми писани някога. Хората в днешни дни й се наслаждават толкова, колкото и гърците по времето, когато Хиерон и Дурис са ходили на училище.

Някои от по-възрастните ученици знаеха почти цялата поема, тъй като тя развълнуваше почти всяко едно гръцко момче. Разказваше се за великата война между Гърция и Троя. Тя е продължила девет години, когато най-накрая гърците победили.

В легендите се говори, че Омир, поетът, който написва Илиада, е бил беден и сляп. Въпреки това той е бил приеман като гост където и да отиде, тъй като пеел чудните си песни и свирел на лирата си. Всеки домакин би бил щастлив да има такъв певец, който да развеселява гостите му.

Един от владетелите на Атина на име Пизистрат проумял по-добре от всеки друг каква стойност имат поемите на Омир. Той свикал всички хора в Атина, които знаели тези поеми, и ги накарал да ги изрецитирал или да ги изпеят. Въпреки че това се случило дълги години след смъртта на Омир, поемите му никога досега не били написани. Година след година народа ги пеел по време на фестивали и празници и се случвало така, че едни ги научавали от други. Затова Пизистрат заповядал да ги напишат в най-добрата им форма, така че никога да не бъдат забравени или променени.

След това направили много копия, всяко от които било написано на ръка върху парче от свитък.

Сега можем да видим защо в училища като тези на Хиерон и Дурис само учителят е имал копие от поемите, а учениците е трябвало да преписват редовете, за да могат да ги прочетат и след това да ги запомнят.

След четенето и писането на момчетата им бе даден урок по свирене на лира, тъй като по време на събрания и забавления гръцките мъже често пеели в домовете си пред гостите. Момчетата в училищата били научавани на най-добрата музика и това било важна част от тяхното образование — не само за да забавляват гостите си, но и за да придобият тих и нежен характер. Момчетата също така били обучавани да пеят, за да могат да се включват в хоровете, правени в чест на боговете и за да могат да научат бойните химни на войната, тъй като гръцката армия пеела всеки път, когато отивала на война.

Момчетата от по-богати семейства в Атина не печелели сами парите си, а и самите им родители не очаквали това от тях. Времето им преминавало в политически и социални дебати, в наслаждаване в музиката и в красотите и удоволствията от живота. Ако имало война много от тях отивали като офицери или войници, но всекидневната работа и търговия в града била задача на робите или на гражданите от по-бедната класа, които били смятани за по-низши.

— Татко — каза Хиерон, когато влязоха в студиото на Хермипий след училище, — имах един лек спор с Ефроний в училище днес. Той ми се подигра като каза, че работиш с ръцете си също като търговците и грънчарите, докато бащата на Дурис измисля чудесни планове за строежи, но работата по рязането на камъни и поставянето им се извършва от неговите роби.

— А ти какво му отвърна? — попита с усмивка Хермипий, като въпреки това леко се изчерви.

Форион, който също присъстваше, също прояви интерес към отговора на Хиерон.

— Казах му, че ти измисляш толкова красиви резби, че не можеш да намериш никой, който да е достатъчно добър да ги направи.

— Много добре! — възкликна от сърце Форион. — Мисля, че този Ефроний, за когото говориш, ще има дълго време да си мисли върху изреченото. — След това добави по-сериозно:

— Със сигурност единствено небрежните и невежите биха сравнили работата на един скулптор с тази на грънчар или обущар.