Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (5)

Глава 4
Подготовката за фестивала

Майката на Хиерон, Хармония, принадлежала към едно от най-знатните семейства на Гърция. Била известна с красивия си ръчен труд и научила голямата си дъщеря Хелена да бродира толкова красиво, колкото и тя самата. Станало така, че по-голямата сестра на Хиерон, Хелена, била избрана заедно с няколко други момичета да бродира великолепно наметало за богинята Атина. На всеки четири години се правело по едно ново наметало, което се давало като жертва на богинята по време на фестивала на Атина.

Разбира се нищо не било прекалено красиво, скъпо или натруфено. За наметалото се използвали най-скъпите материали и копринени платове от най-богатите цветове, а също така и конци от сребро и злато. Позволено било единствено на най-изкусните владетели на иглата да работят над него.

Атина била богинята на изкуството с игла, така че младите момичета ежедневно й изпращали молитви, за да бъде ръчната им изработка достойна за наметалото. Избраните за тази работа я приемали с голяма радост. Избродираните на наметалото фигури изобразявали великата битка, която някога се е провела между боговете и гигантите. Само когато си припомним, че статуята е била висока четиридесет фута, ще успеем да разберем как е било възможно да се изобрази тази сцена на едно наметало.

Хермипий остана много доволен, когато разбра, че дъщеря му е била удостоена с тази чест.

— Сестра ми е майсторка също като баща ни — смеейки се обяви Хиерон.

Имаше и още един член на семейството, който се интересуваше от чудното наметало и това бе Хлорида — по-малката сестра на Хиерон. Тя беше десет годишна, а сестра й бе на петнадесет.

Може би се чудиш защо нито Хелена нито Хлорида не се присъединиха към Хиерон и Дурис по време на посещението им в Акропола или в пазара, но такива свободи никога не са се позволявали в едно добро атинянско семейство.

Момичетата никога не излизаха на улиците, освен при специални случаи, в които ги придружаваха робите на Хармония. Не им бе позволено да стоят близо до входната врата и да гледат улицата. Можеха да гледат от прозорците на втория етаж на къщата, ако не се приближават прекалено близо, за да ги види някой.

По него време момичетата не са ходили на училище, тъй като училищата в Атина били само за момчета. Майките им ги учели у дома на всичко, което едно момиче в онези дни се нуждаело. Учили ги да предат и да тъкат, да шият и да бродират, да четат, да пишат, да свирят на лира и да пеят. Това е почти всичко, на което момичетата в Атина били обучавани.

От най-ранните си години им четели историите за боговете и богините, тъй като това, както вече знаеш, била религията на гърците.

Когато членовете на семейството бяха сами, те ядяха храната си заедно. Хермипий се излягаше на някое кресло, а Хармония стоеше права до краката му. По-младите членове на семейството седяха на столове. Всеки един от тях имаше по една малка масичка, върху която робите нареждаха храната.

Когато имаше гости в къщата, както е и сега, Хармония, Хелън и Хлорида ядяха в собствените си стаи, тъй като гъркините не са се събирали с мъже, освен с онези от собственото си семейство. Във всяка гръцка къща е имало отделени стаи за жените на горния етаж.

Жените в Атина понякога посещавали домовете на близки или приятели, но не често; освен това винаги когато излизали на улицата били придружавани от робини.

Въпреки това на някои религиозни фестивали на жените им било позволено да участват; например по време на фестивала на Атина, който щеше да се състои скоро те носили част от даровете и образували красива част от шествието.

Не е чудно, че по това време Хармония и Хелена бяха изпълнени с идеи и планове, тъй като в живота им рядко имаше промени или развлечения.

Хлорина все още играеше с няколкото си кукли. Едната беше кукла от парцал, а другата от кал боядисана в много ярки цветове. Много обичаше една от тях, чиито ръце и крака можеха да се движат, а дрехите — да се сменят. Тази кукла имаше и легло и двуколка, с която Хлорина я разхождаше. Хлорина я наричаше Атина и през дните на фестивала плануваше да изиграе свое собствено шествие във вътрешния двор с куклата. Така че докато сестра й работеше заедно с другите момичета над великолепното наметало за богинята, Хлорина започна усърдно да шие и бродира една и за своята кукла. Положи всяко старание да я направи възможно най-красива, тъй като преди да дойде времето за следващия фестивал тя вече нямаше да играе с куклите, а беше и много вероятно да започне да мисли за годеж. Повечето атинянски момичета са се омъжвали между четиринадесет и шестнадесет годишна възраст, така че Хлорина гледаше на това като нещо съвсем естествено.

Нейната братовчедка Никарита се бе омъжила минала зима и това събитие беше привлякло интереса на Хлорина. Никарита играла с куклите и шиела дрехи за тях докато не се наложило да ги остави настрана, за да може да помогне на майка си и на слугините в подготовката на булчинските одежди.

Когато времето настъпило, Никарита събрала куклите си заедно с прекрасните дрехи, които им била ушила, отишла с някои от робите в храма на богинята Артемида и поставила момичешките си съкровища на олтара. Принесла молитва на богинята и след това се върнала у дома, за да се подготви за новия живот в дома на съпруга си.

Красивите одежди били готови и предизвикали голямо вълнение в иначе тихите женски стаи. Никарита често се чудела какъв ли ще бъде мъжът й, тъй като го била видяла само два пъти и на фестивалите. Женитбата била уредена от нейния и неговия баща.

Хлорина бе присъствала на сватбата и сега си спомни за принесените жертви към боговете на женитбата и за големия пир, който последва.

По време на него всички гости, както мъжете така и жените, ядяха заедно, но на децата се сервира отделно.

Спомни си колко красива изглеждаше Никарита в булчинските си дрехи, с булото, панделките и цветята в косата си и как Хиерон гордо излезе напред с кошница пълна със сладки, пеейки:

— Побягнах от нещастието; намерих по-добра съдба.

Хлорина бе напускала дома си толкова рядко през живота си, че тази сватба й бе направила дълбоко впечатление. Много пъти след това тя правеше сватби на куклите си. Чудеше се как ли ще се чувства, когато ще трябва да занесе куклите си в храма и да ги постави на олтара, както нейната братовчедка бе направила.

— Сигурна съм, че ще бъде много вълнуващо — заговори тя на куклата си Атина, докато шиеше наметалото й. — Надявам се съпругът ми да бъде велик майстор, точно като баща ми.