Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (17)

Глава 16
Хиерон победителят

Настъпило беше времето за олимпийския фестивал. Носителите на примирието, със своите маслинени гирлянди и жезли на вестители, минаха по всички улици на Гърция. Те оповестяваха наближаването на свещените игри в чест на Зевс, а също и че за три месеца военните дейности ще бъдат забранени. Те канеха всички жители на Гърция да отидат в Олимпия като зрители на състезанията.

Носителите на примирието бяха посрещнати с голяма радост в Атина. Всеки един, който можеше се подготви да замине за Олимпия. Всички се радваха, че поне за три месеца ще има пълен мир.

— Носителите на примирието са дошли — извика развълнувания Хиерон, след като се върна от пазара — там бе чул за новините.

Хармония, Хелън и Хлорида го изслушаха с нетърпение.

— Сега ще ни напуснеш — каза Хармония, — но и ще дадеш всичко от себе си на състезанията. Вярвам, че можеш да спечелиш победата. Помни баща си, синко. Ако победиш ще прибавиш още слава и чест на името му, както и на своето.

Много месеци Хиерон усилено се бе обучавал, тъй като най-накрая щеше да участва в състезанието по бягане за момчета в Олимпия. Няколко дни по-късно той напусна Атина заедно с една група състояща се от мъже и момчета, неговите учители и други, които щяха да участват в игрите.

Пътешествието беше приятно въпреки горещото слънце и прашните пътища, тъй както те често спираха под дърветата, за да похапнат или за да поплуват в някое хладно поточе. Маршируваха под звука на лира, като понякога дори пееха в хор някоя песен.

Други също се присъединяваха към тях по време на пътуването, чак докато не стигнаха до Олимпия, където се събра една огромна компания. Сред тях се намираха хора от всички области на живота. Селяни и рибари, поети и граждани — всички те идваха, за да участват във великия фестивал. Много се придвижваха пеша, други яздеха коне, а трети се возеха в колесници. Щом стигнаха реката те я намериха изпълнена със скъпи баржи, носещи богати търговци и високопоставени лица от далечни страни.

— Никога не съм виждал толкова великолепна група от хора! — възкликна Хиерон на един от другарите си.

— Нито пък аз — отвърна момчето. — Дори и Панатенея изглежда като смирен празник в сравнение с това.

Щом стигнаха до Олимпия, тези които щяха да участват в състезанията бяха поставени под грижите на управителите на Олимпийските игри. Те бяха разпитани, за да се узнае дали може да бъдат допуснати да участват, като се вземаше предвид потеклото и подготовката им.

Когато попитаха Хиерон какво е потеклото му, той отвърна гордо:

— Аз съм синът на Хермипий, скулптора, и на Хармония, от дома на Солон.

След като всички бяха разпитани се пренесе жертва и всеки един от тях тържествено обеща да не използва нечестни начини, за да спечели.

— Радвам се, че състезанията по надбягване ще бъдат първите — каза Хиерон на един свой другар. — Щях да съм прекалено напрегнат, за да мога да се насладя на останалите състезания.

Рано на следващата сутрин организаторите на игрите, загърнати с лилави роби и носещи гирлянди на главите си, тръгнаха на марш към стадиона — отворено място, където щяха да се състоят игрите. Следваха ги момчетата, които щяха да се състезават в надбягването.

Щом Хиерон се огледа около себе, насмалко щеше да му се завие свят от морето от лица около него.

Щом чу глашатая да обявява началото на състезанието, той отвърна главата си от огромната тълпа, за да може да се концентрира напълно върху предстоящата надпревара.

Скоро чу глашатая да извиква собственото му име:

— Хиерон, син на Хермипий, от града Атина.

Когато Хиерон пристъпи напред, се чу вик:

— Някой има ли нещо, което да каже против този младеж тук? Извършил ли е той някакво дело, което е недостойно за един състезател в свещените игри на олимпийския Зевс?

Тъй като никой не отговори и гласът на глашатая отекна в тишината, Хиерон застана отново на мястото си.

Най-накрая всичко беше готово и момчетата се наредиха на стартовата линия. При дадения знак всички се хвърлиха стремглаво напред, като всеки даваше всичко от себе си да следва думите на своя треньор — постигането на най-висока скорост с изразходването на възможно най-малко сила.

Всички викаха и ръкопляскаха, скачаха от местата си и махаха с ръце щом някой техен любимец изпреварваше останалите си съперници.

Щом наближиха до края, един по един състезателите започнаха да отпадат. Други, които бяха пазили силите си, се стрелкаха напред. Настъпи секунда на мълчание из грамадната тълпа, след което едно момче докосна финала.

— Хиерон! Хиерон! Сина на Хермипий от Атина! — викаха хората. Всички пляскаха с ръце, викаха и подсвиркваха.

За момент Хиерон спря да си поеме дъх, след което, като разбра, че честта от състезанието е негова, се изправи щастлив и горд. Хората викаха неговото име.

До главния организатор на игрите стоеше прекрасна трикрака поставка от слонова кост и злато. Върху нея бяха поставени лавровите венци, с които награждаваха победителите веднага щом състезанието им приключи.

Клоните, от които правеха тези корони, бяха току-що отрязани от свещеното лаврово дърво. Рязането на клоните се извършваше със златен меч от момче с чист гръцки произход, чиито родители са живи.

Това момче, със златния меч в ръка, сега стоеше до трикраката поставка.

Хиерон бе първият победител.

Щом глашатая извика името му, той застана пред главния началник и наведе глава, за да получи венеца на победител.

Каква тръпка на радост премина през него от докосването му!

Той надигна глава — и се стъписа! Поглеждайки право в очите на момчето със златния меч, той позна — Дурис!

Още веднъж хората завикаха и заръкопляскаха, но за момент Хиерон забрави всички тях. Ръцете му обхванаха тези на Дурис и бащинската ръка на Форион обви раменете му.

— Ти пак победи! — извика Дурис. След което добави:

— Ние ще се местим да живеем в Атина.

— Значи ще можем да бягаме заедно! — възкликна Хиерон. — О, толкова се радвам!

Но нямаха време да си кажат нещо друго, тъй като хората хвърляха гирлянди, цветя и подаръци в краката на Хиерон.

Поруменял, горд и щастлив, той се покланяше наляво и надясно докато събираше съкровищата си, а щом ръцете му се препълниха, Форион се приближи, за да му помогне.

По време на останалите дни от фестивала Хиерон и Дурис бяха постоянно заедно. Заедно пееха победни химни, вървяха един до друг по време на шествията и пируваха заедно на банкетите.

Но най-много време за говорене имаха по пътя на връщане в Атина, където си казаха какво се е случило по време на раздялата си.

Най-накрая триумфалното шествие приближи града.

— Атина! — възкликна Хиерон, а Дурис добави:

— Градът, който и двамата обичаме!

Сърцето на Хиерон затуптя бързо. Колко ли ще се зарадват майка ми и сестрите ми, помисли си той и сърцето му се изпълни с голяма радост.

Щом влязоха през портите на града, отвътре ги посрещнаха песни и радостен смях.

— Ах — възкликна Дурис, — колко се гордея! Хубаво е да се завърнеш в Атина с Хиерон Победителя до тебе.