Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (11)

Глава 10
Фестивала на мечката

— Иска ми се да бяхме достатъчно големи, за да можем да ходим на лов — каза Хиерон, когато един мъж с високи ботуши и с шапка с широка периферия пресече улицата, следван от няколко ловджийски кучета.

— Колко странно изглежда — възкликна Дурис, тъй като обикновено атинянските мъже са ходили гологлави и със сандали на краката си.

— Да — отвърна Хиерон, — наистина изглежда странно. Но той има нужда от ботушите, за да го предпазват от храстите и тръните.

— Чудя се какво ли мисли да ловува — каза Дурис. — Виждам, че носи със себе си копие.

— Предполагам, че ще хване някоя мечка и ще я принесе на Артемида — каза Хиерон. — Не след дълго ще дойде нейният фестивал и за тази цел ще имаме нужда от мечи кожи, въпреки че според мен няма много мечки в околностите на Атина. Хелена и Хлорида също ще присъстват на празника — добави той. — Самият фестивал разбира се не ме впечатлява; той е само за момичета. Но с удоволствие бих искал да се включа в лова.

— Как ловуват мъжете тук в Гърция? — попита Дурис.

— Обикновено имат кучета, също като този мъж — отвърна Хиерон — и то чудесно обучени. Мъжете опъват мрежи и щом кучетата намерят някоя плячка, те я подгонват към тях. Някои от мрежите са направени с формата на торба, която може да бъде вдигната над земята като я дръпнеш и така животното да остане вътре. Други мрежи пък висят на пръчки. Щом някое животно попадне на някоя от тях, тя пада отгоре му и животното се оплита в нея. Тогава ловеца може лесно да хвърли копието си и да го убие.

Често се налага ловците да преминават през гъсти храсталаци, за да следват кучетата по време на лова. Понякога храстът също така има и бодили. Затова се използват и високите ботуши. Аз имам един домашен любимец заек, който татко ми донесе. Той го беше хванал в една мрежеста торба докато ловувал. Скоро успях да го опитомя и сега той се храни от ръката ми. Искаш ли да го видиш?

— Да, разбира се — каза Дурис; — Харесвам животните. Татко понякога ми казва, че ще ми хареса да живея във ферма. У дома имаме няколко гълъба и една маймуна, която може да прави всякакви пакости.

— Винаги съм искал да надникна в храма на Артемида — продължи Дурис като се смееше, — тъй като са ми казвали, че вътре държат жива мечка.

— Може би е вярно — отвърна Хиерон. — Нали знаеш, че символа на Артемида е мечка.

Но ако момчетата не бяха заинтересовани от идването на фестивала на Артемида, то момичетата Хлорида и Хелена, определено бяха. От сутрин до вечер Хлорида говореше само за това. Щом Хармония и робините й се умориха непрестанно да я слушат или да отговарят на въпросите й, тя се обърна към куклите си. Те винаги тихо я слушаха, без значение колко пъти им разкаже колко забавно ще си прекара.

— Знаете ли — започна тя един ден, като клатеше пръстчето си срещу най-възрастната кукла, — че Артемида е богинята на луната. Нейният знак е мечката. Изчакайте и ще ви покажа една.

Хлорида започна да оглежда съкровищата си, докато не намери една фигурка на малка мечка, направена от камък.

Настанявайки се отново до куклите си, тя продължи:

— Това е мечка. Виждате ли! Тя е знакът на Артемида. Ако ме изслушате ще ви разкажа защо.

Преди много години Артемида бил превърната в мечка. Имала дълги нокти и гъргорещ глас и цялата била покрита с черна козина. Също така вървяла на четири крака, въпреки че понякога забравяла това и се изправяла. Причината, поради която я превърнали в мечка била, че богинята Хера й се била ядосала.

Един ден синът на Артемида отишъл в горите на лов. Той не знаел, че майка му била превърната в мечка, така че щом видял една мечка изсред дърветата, той взел лъка си и стрелата си, за да я застреля. Но тя била собствената му майка! Тя не можела да проговори и да му каже коя е, но Зевс видял ужасното нещо, което щяло да се случи. Преди момчето да успее да я застреля с лъка си, богът грабнал и двамата и ги поставил насред звездите в небето. Там ги наричат Голяма и Малка мечка, а върха на опашката на Малка мечка се намира Полярната звезда.

Както знаете — продължи Хлорина, — Артемида има един прекрасен храм в Акропола и там всяка година се състои нейният фестивал.

Тази година — допълни тя като важно клатеше пръст — аз ще ходя на фестивала. Само жените и момичетата го правят. Обличаме се с мечи кожи и танцуваме танца на мечката около олтара в храма. След това ще има пир и ще се срещна с другите момичета. О! Толкова се радвам, че има фестивали, на които момичетата също могат да ходят!

Ела — внезапно извика тя, като грабна една от куклите, — ще те преоблека като Артемида; всички тези по-малки кукли ще бъдат мечки, а ние ще си играем, че сме на фестивала. Само почакайте да ви преоблека.