Джулия Дароу Коулс
Нашият малък атинянски братовчед (10)

Глава 9
Чичото на Хиерон е много болен

— Чичо ми е много болен — каза Хиерон, когато отиде при Дурис няколко дни след Панатеней. — Баща ми ще ходи до храма на бога на здравето.

— Ние имахме един физик на нашия остров, който веднъж дойде да прегледа майка ми, когато се бе разболяла — каза Дурис. — Вие нямате си физик в Атина?

— О, да — бързо отвърна Хиерон, — но се говори, че някои напълно се излекуват в храма. Затова и чичо ми иска да отиде там.

— Физикът, който прегледа майка ми — каза Дурис, — доведе със себе си и един оратор.

— Оратор! — възкликна Хиерон. — Защо му е оратор?

— Защото физика се страхуваше да не би мама да не иска да вземе лекарствата си. Ораторът й каза колко са полезни те за нейното състояние и колко много хора са излекували досега. Той дълго говори с нея за болестта и за това как тя трябва да бъде третирана. Щом той свърши, майка ми беше сигурна, че лекарството ще я излекува. Прие го и оздравя след няколко дни.

— Това е било чудесно — каза Хиерон. — Надявам се свещеника да стори същото и за чичо ми.

— Ще му дадат ли лекарства? — попита Дурис.

— Ще го изкъпят и ще го оставят да поспи на чист въздух при входа на храма. Слънцето ще го стопли и морския бриз ще го освежи. Тогава вероятно бога ще му се яви на сън и ще му каже какво да направи, за да се излекува.

Ходил съм в храма — продължи Хиерон. — Той е пълен с приноси на хора, които са се излекували. Има модели на крака, длани и ръце, изработени от камък или восък; също и петли и други животни от глина, които са донесени от бедните хора. Но има и прекрасни приноси: сребърни и златни чаши, бижута и огърлици.

Точно тогава момчетата дочуха стъпки близо зад себе си. Като се обърнаха те видяха Донакс и Агатон — двама възрастни Хермипиеви роби.

— Говорите си за болестта на чичо ти — каза Агатон. — Ако можех да направя нещо в този случай бих изпратил да вземат лекарство от дома на Критон, тъй като само той знае как да го приготвя. Прави се от едно растение, което расте близо до върха на планината. То е сигурен лек за болестта и болките, които мъчат чичо ти.

— Но не може ли свещеникът от храма да каже на чичо ми за това лекарство? — попита Хиерон.

— Пфу! — възкликна роба. — Свещениците не знаят нищо за него. Било е открито на семейството на Крито преди много, много години и само те знаят за него. Това е таен лек — добави Агатон, — но е напълно сигурен.

— Лекът на Критон може да е хубав — каза Донакс, другия роб, — но малко вярвам в лекарствата. Смятам, че е по-сигурно да изпратим нашата робиня Менодора. Тя може да прогони болестта с баенето и магиите си.

— Как може човек да се излекува с баене и магии? — попита Хиерон.

— О — каза стария роб, — те угаждат на злите духове, които са предизвикали болестта, така че тя напуска болния. Лесно е за разбиране — добави той: — Не може ли този, който е донесъл болестта, отново да я отстрани?

— Пфу — възкликна отново Агатон.

— Спокойно, Агатон — каза Дурис. — Аз мога да допълня историята на Донакс с моята собствена. Едно бедно момче, което живяло не далеч от тук на един остров, било обзето от страшна болка в бедрото. Един от робите отишъл до една много далечна земя, за да вземе със себе си малко кученце. Донесъл го на ръце у дома и го сложил на голото бедро на момчето. Казал, че кученцето можело да абсорбира болките от крака на господаря му и той да оздравее. След един час момчето било изцяло излекувано. Но — добавил Дурис, — забравих да попитам дали кученцето показало признаци на болка след това!

— Със сигурност! Със сигурност! — възкликна Донакс и тържествено заклати глава. — Често съм чувал за този начин на лекуване. Наистина е много добър.

Хиерон и Дурис се спогледаха с усмивка, като се чудеха на вярванията на стария роб, но Агатон отново изпусна любимото си изказване:

— Пфу!

— Но — каза честно Хиерон — няма и съмнение, че храма може да лекува. Аз самият съм чел таблетите. Един разказва за глухо момче, което отишло там с баща си. Те принесли жертва. Тогава свещеника попитал дали бащата на момчето може да обещае, че то ще принесе жертва на благодарение ако оздравее до една година. Момчето отговорило: Ще го направя. Скоро започнало да говори като всеки друг.

— А спомняш ли си, Хиерон — каза Дурис — един таблет относно един сакат мъж? Някакво момче откраднало патерицата му и избягало с нея. Тогава сакатият мъж скочил на крака и подгонил момчето.

— Да, спомням си — каза Хиерон. — Иска ми се да бях видял това лечение.