Любомир Т. Пировски, Никола Л. Пировски, Йорданка Стайкова-Пировска
Искам — мога — трябва (27) (Холистичен модел на здравето)

Кратко характеризиране на биофизичните методи използващи звук (инфра-, ултра-) и музика, светлина и цвят, за холистична профилактика, лечение и промоция на здравето:

Звукът и движението са неразривно свързани. Именно движението на материално трептящо тяло в обкръжаващата среда, създава разширяващ се сферичен вълнов процес пренасящ енергия, който в определен честотен диапазон (при човека — 15 Hz до 20 kHz) се възприема от органите на слуха — специализирани приемници (рецептори) на механични трептения, възникнали в процеса на биологичната еволюция. Те могат да взаимодействат с другите органи на чувствата, например да усилват или успокояват болката, да въздействат на емоциите и т.н., което е предмет на психоакустиката. (Вартанян И. А., Звук — слух — мозг, Ленинград, „Наука“, 1981). От 20 kHz до 1000 MHz e ултразвук, от 10⁹ до 10¹³ Hz — хипер звук, а под 16 Hz — инфразвук. С периода и честотата на трептенията са свързани и други характеристики на звука — дължина на вълната — разстоянието между две последователни сгъстявания или разреждания на средата, и тембъра — качествената характеристика на звука (второстепенни тонове, обертонове, с по-висока честота наложени върху основния тон). Друга основна характеристика на звука е амплитудата на трептенията — най-голямото отклонение от равновесното положение при хармоничните трептения, която определя интензивността (силата) на звука, тоест количеството акустична енергия протичащо за 1 секунда през площ от 1 см². С интензивността на звука, но различно от него, е свързано понятието гръмкост на звука — мярка за силата на слуховото му възприятие, като при това ухото преобразува силата на звука в гръмкост по сложен логаритмичен закон, запазвайки вътрешните си части от прекомерно въздействие. Минималният праг на възприемане на звук от човешкото ухо е 10^–12 Вт/м² Звук десет пъти помощен има интензивност 10 децибела (дБ), един милион пъти — 60 дБ, а 10 милиона пъти, предизвикващ болка — 130 дБ, което съответства на 10 Вт/м². Има още една особеност на човешкия слух — ако към звук с определена гръмкост се добави звук със същата или близка честота, то общата гръмкост е по-малка от сумата на им, т.е. едновременно звучащите звуци като че ли се компенсират или маскират един друг, докато звуците с много различни честоти не си влияят един на друг. Това се използва от композиторите за постигане на максимално звучене на оркестъра. За разлика от музиката (хармонична! система от звуци) и нейните лечебни хронобиоритмологични свойства, шумът е безсистемно съчетание на много звуци слети в едно. При човека, шумът нарушава динамиката на централната нервна система и функциите на вегетативната нервна система, повишава артериалното налягане, ускорява или забавя пулса, понижава или повишава киселинността на стомашния сок, въздейства на мозъчното кръвообращение, отслабва паметта, понижава остротата на слуха. Разпространението на звука се подчинява на общите закони: за неговото отразяване и пречупване на границите на различните среди; за интерференция (наслагване) на звуковите вълни при еднакви честоти или при честоти които се отнасят като цели числа; за дифракцията на звука („изкривяване на звуковите лъчи“) и неговото разсейване при наличието на препятствия и нееднородности в средата или на границата между средите и съотношението между размерите на тези препятствия и дължината на вълната; за намаляване на интензивността и звуковото налягане обратнопропорционално на квадрата на разстоянието. На разстоянието за разпространение на звука оказва влияние факторът на поглъщане на звука, т.е. необратимото преминаване на енергията на звуковата вълна в други видове енергия, в частност — в топлина. Важен фактор е и насочеността на излъчване и скоростта на разпространение на звука, зависеща от средата и нейното специфично състояние (например — температура, соленост и хидростатично налягане при подводен звуков канал), за разлика от хидроничните незатихващи подводни звукови вълни, чиито разпространение и скорост хиляди пъти превишава тази на ултразвука, и не зависи от тези фактори (Хорбенко И. Г., За пределами слышимого, Москва, „Машинострое-ние“, 1986).

Освен през рецепторите, обаче, енергията на механичните трептения, особено низко честотните, които ние не чуваме, но притежаващи висока проникваща способност и разпространяващи се на много големи разстояния почти без да отслабват от препятствията поради голямата дължина на вълната (инфразвук — 0,05 — 2 — 7 — 16 — 25 — 1000 Hz) пряко действа на организма (резонансната честота на човешкия организъм е 4 — 5 — 6 — 8 Hz; на сърцето — 10 Hz; на главата — 20 Hz), най-вече върху структурите на актомиозиновия белтъчен комплекс — основен белтък на скелетните мускули на гръбначните организми (потиска се АТФ-ферментативната му активност в клетките по резонансен механизъм максимално — при честота 200 Hz) и върху нативната структура на клетките (ендоплазматичните биомембрани!) в различните тъкани на организма при честота 10 Hz и мощност 135 дБ за 1–3 часа (Романов С. Н., Биологическое действие механических колебаний, Академия наук СССР, Ленинград, „Наука“, 1983), както и поради съвпадане с алфа-ритъма на главния мозък и резонанс с вътрешните органи на организма, което води до гадене, световъртеж, загуба на равновесие, умора, главоболие, отслабване на зрението, силно чувство на безпокойство, безпричинна паника и страх. Особено чувствителни са хората със сърдечно-съдови заболявания и ревматизъм. В механиката резонансът се характеризира количествено чрез: X_макс./X₀ = Q, където X_макс. е максималната амплитуда, X₀ е статичното (изходното) изместване, предизвикано от външна сила, а Q е еднородност на трептящата система, която характеризира степента на хетерогенност на вътрешните структури на трептящата маса (всички живи системи са хетерогенни по маса, еластични свойства и структурна организация и техните физикохимични свойства са променливи величини). Затова резонансът при живите системи може да обхване широка честотна област. Инфразвук се създава при много природни явления (земетесения, вулканична дейност, над водни повърхности в резултат на образуване на вихри зад гребените на вълните, силен вятър около високи сгради и др.), и от дейността на човека. Например от работата на двигателите на морските съдове (13 Hz и интензивност 113 дБ), или в леки автомобили движещи се със скорост около 100 км/ч., където се създава инфразвук с интензивност над 100 дБ, като причината за това е завихрянето на насрещния въздушен поток зад автомобила, при това интензивността на инфразвука нараства с намаляването на неговата честота.

Ултразукът (от 20 kHz до 1000 MHz), освен за ехолокация и ехография в диагностиката, има и лечебно действие, базиращо се на три фактора: топлинен, механически и физикохимичен. Топлинното действие е в резултат на дълбоко и равномерно загряване на тъканите в резултат на поглъщане на ултразвуковото излъчване. Механичното действие представлява своеобразен микромасаж на клетките и тъканите, при който разместването на частиците и скоростта на придвижването им са много малки. Физикохимичното действие е свързано с изменяне протичането на окси-редукционните процеси, ускоряване разграждането на сложните белтъчни комплекси до обикновени органични молекули, активизиране на ензимите. Ултразвуковата физиотерапия оказва обезболяващо, противовъзпалително и тонизиращо действие. Стимулират се нервната и ендокринната системи, подобрява се функционалното състояние на съединителната тъкан, ставите и мускулите, особено при артрити, невралгии, неврити, радикулити, и се усилват защитните реакции на организма. Понижава се кръвното налягане при хората страдащи от хипертонична болест. Ултразукът се използва за ултрафонофореза (едновременно въздействие на организма с ултразвук и лекарствени препарати, особено удачно при сложните фито-поли-екстракти, тъй като се увеличава проницаемостта на кожата за електро-незаредените частички от лекарствени вещества и се създава възможност за натрупването им в „подкожни депа“, от където постепенно чрез кръвта и лимфата те да се доставят равномерно до болните органи и тъкани. Ултразукът се използва и в микрохирургията, и в лечението и протезирането на слуха и зрението, и в технологията на лекарствените продукти, на микроемулсиите с биологично активни вещества и с продукти с тях, и т.н.