Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (63)

63

Правех гимнастически подскоци напред-назад из мансардата. Роузи подскачаше на половин метър пред мен, поглеждаше ме през рамо, пречеше ми и много се забавляваше. Безжичният телефон звънна. Вдигнах, без да спирам да подскачам.

— Ало?

— Съни — каза мъжки глас. — Обажда се Феликс Бърк.

— Чичо Феликс! — възкликнах.

Беше доста лош човек, но пък доста добър чичо, а освен това винаги държеше на думата си. По някакъв начин ми беше симпатичен.

— Имаш ли някое ченге, на което можеш да се довериш? — попита ме той.

— Даже няколко — отвърнах.

— Е, вземи едно от тях и двамата елате при Ричи, в два следобед.

— В бара на Ричи? — уточних.

— В бара на Ричи — каза Феликс и затвори.

Използвах вълшебството на мобилната връзка, за да открия Брайън Кели, и той се съгласи да мине да ме вземе в един и половина. После двете с Роузи си направихме късна закуска. Взех си душ, гримирах се и се облякох. Забелязах, че проявявам необичайно старание в избора на дрехи. С Брайън имах кратък флирт, малко след раздялата ми с Ричи. Такива неща не се забравят.

В 1:35 следобед двете с Роузи доближихме колата на Брайън, която беше паркирана пред моя блок. Отворих предната врата, Роузи скочи вътре и се настани на мястото до шофьора. Наложи се да я вдигна и да я сложа в скута си, за да има къде да седна и аз.

— Мисля, че има някаква наредба, която забранява транспортирането на животни в служебни автомобили на полицейското управление на Бостън — отбеляза Брайън.

— С изключение на случаите, когато са необикновено сладки — поправих го аз.

— Това определение всъщност включва и трима ни — отбеляза той.

Барът на Ричи беше в дъното на една алея, пресечка на Скул стрийт, зад старото кметство. Брайън паркира колата по възможно най-забранения начин, качена на тротоара точно до Паркър Хаус. Беше два без десет.

— Нека да поседим в колата — предложих. — Феликс обича нещата да стават точно така, както е казал.

— Предпочитанията на Феликс ме интересуват само до известна степен — отбеляза Брайън.

— Той ни прави услуга — напомних му.

— Макар че не знаем каква точно.

Поседяхме в колата до два, после излязохме, пресякохме улицата и влязохме в бара. Феликс седеше в първото сепаре от лявата страна, а срещу него седеше як на вид младеж с квадратно лице и оплешивяваща черна коса, пусната по-дълга отстрани и сресана назад. Знаех си, че Ричи няма да присъства, и той наистина не беше там. Роузи се втурна зад бара, за да го потърси. Когато я видя, барманът протегна ръка под бара и извади един голям гумен кокал. Роузи го подуши, захапа го и се върна при нас с Брайън, в сепарето срещу Феликс. Феликс разсеяно я почеса зад ухото.

— Брайън Кели — представих го аз. — Феликс Бърк.

— Познаваме се — каза Брайън.

— Това е Томи Нун — каза Феликс. — Има да ви казва някои неща.

Нун погледна към Феликс.

— Неофициално, нали така?

— Томи — каза Феликс. — В моя списък ти винаги си заемал строго неофициално място.

— Засега можем да говорим неофициално — обади се Брайън.

— Ако ви кажа нещо полезно и го използвате, ще можем да уредим нещо в замяна, нали?

— Да — потвърди Брайън.

— Значи дойде един тип от Ню Йорк и ми предложи десетка, за да очистя някакъв тип на име Маркам.

— Ти прие ли? — попита Брайън.

Томи погледна към Феликс, но лицето на Феликс остана безизразно.

— Аха — каза Томи.

— Как се казваше въпросният тип?

— Не ми каза.

— Как разбра, че е от Ню Йорк? — попитах аз.

— Така каза.

— Как ти плати? — попита Брайън.

— В брой, на стотачки.

— Опиши го — казах аз.

— По-скоро нисък, към един и седемдесет, дебел и отпуснат. С големи очила с рогови рамки. Малко надут, нали се сещате, завършил колеж и се мисли за голяма работа.

Харви Делк.

— Ще можеш ли да го идентифицираш, ако го видиш? — попитах.

— Естествено.

— Знаеш ли за кого говори? — попита ме Брайън.

Кимнах.

— Можем ли да намерим негова снимка?

— Да.

— Ще ви свърши ли работа? — попита Томи.

— Да — отвърнах.

Томи пак погледна към Феликс за помощ.

— Мога ли да си доведа адвокат, когато говорим официално?

Феликс не каза нищо.

— Естествено — отвърна Брайън. — Ще ти прочетем правата и твоят адвокат ще се разбере с окръжния прокурор. Но първо трябва да идентифицираш онзи тип от снимките, които ще ти покажем.

— Ако го видя на снимка, ще го позная веднага — увери ни Томи.

— Най-вероятно ще можем да го направим още утре — каза Брайън. — Можеш ли да вземеш адвоката си?

Томи отново погледна към Феликс, преди да отговори.

— Става — кимна той. — Кажи час и място.

Роузи енергично дъвчеше гумения кокал. Феликс я погледна.

— Какво дъвче? — попита.

— Нарича се гумен кокал — обясних аз.

— А защо го дъвче, щом е гумен?

— Да не навлизаме в тази тема, Феликс — предложих.

Той продължи да гледа гумения кокал още известно време и накрая изражението му леко се промени. Осъзнах, че така се усмихва.

— А ако не дойдеш? — попита Брайън.

— Ще дойде — каза Феликс.

Брайън кимна и също погледа как Роузи дъвче гумения кокал. После се обърна към Томи.

— След като, така или иначе, си говорим неофициално, искам да те попитам нещо от чисто любопитство. Защо толкова искаш да си кажеш всичко, Томи?

Феликс отговори вместо него:

— Това е начин да избегне смъртното наказание.

— В този щат нямаме смъртно наказание — възрази Брайън.

Феликс сви рамене. Брайън го изгледа продължително. После кимна и се обърна към мен.

— Ясно.