Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Melancholy Baby, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2021)
- Допълнителна корекция
- NMereva(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Тъжното момиче
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2005 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-083-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884
История
- —Добавяне
6
Доктор Коупланд все така си беше учудващо едър и атлетичен за психоаналитик. Днес беше облечен с кафяво сако от туид, бяла памучна риза и кафеникава плетена вратовръзка. Тъмната му коса беше все така пригладена назад. Носеше същите големи кръгли очила с черни рамки. Както винаги беше безупречен.
Когато седнах срещу него в кабинета му, той каза:
— Много ми е приятно да се видим отново, Съни.
Почувствах тръпка на вълнение. Обърна се към мен на малко име.
— Да — съгласих се. — И на мен ми е приятно да те видя отново.
Все пак не посмях да го нарека „Макс“. Той се усмихна и се облегна назад.
— Ричи ще се жени — казах аз.
Той кимна.
— Нали помниш Ричи? — попитах.
— Бившият ти съпруг — отвърна Коупланд.
— Точно така. Спомняш ли си всичко, за което говорихме?
— Ако съм забравил нещо, ще те помоля да ми го припомниш.
— Последния път, когато разговаряхме, ти ми каза, че връзката между нас все още била силна или нещо подобно.
— Спомням си — отвърна Коупланд.
— А сега как мислиш?
— Освен това си спомням, че тогава също ти казах, че нямам представа как ще се развият нещата — уточни той.
— Тоест реши да се застраховаш — казах аз.
Коупланд замълча.
— Май ти се сърдя — не се сдържах аз.
Коупланд кимна.
— Най-ужасното е, че си прав — продължих аз. — Връзката между нас наистина е силна.
Коупланд отново кимна.
— Но просто не мога да живея с него. Всъщност не мога да живея с никого. А, изглежда, че Ричи… просто… е твърде консервативен за мен. Той иска съпруга, а вероятно и деца.
Коупланд се беше навел напред. Върховете на пръстите на двете му ръце се докосваха, беше подпрял лакти на облегалките на стола и докато ме слушаше, леко се почукваше по брадичката със събрани показалци.
— Вече съм на трийсет и седем — казах. — Ако ще имам деца, по-добре да го направя сега.
Коупланд се усмихна.
— Имаш още няколко години.
— Няма значение. И без това не ставам за майка и съпруга.
Коупланд кимна толкова спокойно, сякаш за една жена беше напълно естествено да се откаже от идеята за брак и деца.
— Не познавам нито един човек, който да мисли като мен — заявих.
— Тоест който да не иска да се обвързва с брак и деца?
— Да.
— Повярвай ми — каза Коупланд. — Има много такива хора.
— Не знам какво да правя — оплаках се.
— Какво искаш да направиш? — попита той.
— Искам да спра да се чувствам така, все едно някой ме е прострелял в корема — отвърнах.
— Предполагам, че някой от членовете на психотерапевтичната общност в Бостън може да ти помогне с този проблем — каза Коупланд.
— Аз искам ти да ми помогнеш.
Той поклати глава.
— Защо не? — попитах.
— Много ми се иска да работя с теб, Съни, но се оттеглям от професията.
— Не си толкова стар, че да се пенсионираш — възразих.
Коупланд кимна, сякаш му бях направила комплимент.
— В момента приключвам с пациентите, които имам, и смятам да затворя кабинета си до края на годината.
Усетих пристъп на паника.
— Значи и ти, така ли?
— Още едно отхвърляне? — попита той.
— Толкова време се навивах, за да дойда тук, а ти ще се пенсионираш.
— Разбира се, в това няма нищо лично — каза Коупланд.
— За теб не.
— Е — каза той. — Всъщност в някакъв смисъл за мен е най-лично. В крайна сметка нали аз ще се пенсионирам.
— Знам, знам.
— Мога да те изпратя при някого.
— Например?
— Трябва да позвъня на няколко телефона — отвърна той. — Да видя кой приема нови пациенти в момента.
— Разчитах на теб — казах аз.
— Знам. Съжалявам. Но мога да те уверя, че ще те изпратя при човек, който е достатъчно умен и…
Той се поусмихна.
— … достатъчно твърд, за да се справи с твоя проблем.
— Значи според теб има надежда?
— Естествено — отвърна Коупланд. — Както вероятно и сама разбираш, в общия случай за една успешна психотерапия са нужни добър психоаналитик и пациент с достатъчно кураж и интелигентност, за да работи по собствените си проблеми. Аз мога да ти осигуря добрия психоаналитик. Знам, че за останалото може да се разчита на теб.
Дъхът ми секна, но същевременно се почувствах по-уверена. Поех си въздух и го издишах. После повторих упражнението още няколко пъти.
Накрая казах:
— Една молба.
Коупланд леко наклони глава, за да ме насърчи да продължа.
— Само да не е доктор Мелвин — казах.
— Добре — съгласи се Коупланд. — Няма да е доктор Мелвин.