Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (52)

52

Човек може да прекара целия си живот, без да стъпи в Молин, а после изведнъж да му се наложи да отиде два пъти поред. Седях в бара на хотел „Холидей Ин“ до летището с Мили Макнийли и отпивах от първата си чаша бяло вино. Мили пиеше третия си коктейл „Манхатън“ и пушеше цигари „Честърфийлд“ една от друга.

— Нека ти напомня — казах на Мили. — Двама мъже бяха убити, а две жени са на ръба на нервна криза. Вече не може да става въпрос за дискретност.

Мили ме слушаше внимателно и кимаше. Когато свърших, тя отново отпи от коктейла си, дълбоко дръпна от цигарата и с издадена напред долна устна изпусна дима, който за миг забули лицето й. Не каза нищо. Мълчах и чаках. Това беше едно от нещата, които бях научила за детективската професия от баща си. Тишината притиска повечето хора. Чакай. Слушай. Не казвай нищо.

— Много жалко за Джордж — не издържа накрая Мили.

Кимнах. Тя отново отпи от чашата си и дръпна от цигарата.

— Беше много забавен — допълни тя.

Кимнах съвсем леко, колкото да я уверя, че слушам внимателно. Това пък го бях научила съвсем наскоро, на друго място.

— Известно време между нас имаше някаква закачка — каза тя.

Пак кимнах.

— Тогава той беше женен.

Мили довърши своя „Манхатън“, махна на бармана да й направи още един и ми се ухили.

— Но аз не бях.

— Кога беше това? — попитах аз.

— Чакай да помисля.

Барманът й донесе коктейла. Тя отпи от него. Успях да потисна желанието си да потреперя.

— Някъде между деветстотин седемдесет и девета и осемдесета — съвсем скоро, след като дойде да живее тук. Джордж обичаше жените.

— Въпреки че беше женен? — попитах.

— Жена му не ставаше за нищо — отвърна Мили.

— Ти ли беше единственото му, хм, завоевание?

— Не се наложи да ме завоюва — поправи ме тя. — Аз обичах секса поне колкото него. Всъщност все още го обичам, просто сега ми е по-трудно да си намеря партньор.

— Ти ли беше единствената жена в живота му, като се изключи съпругата?

Мили отпи от коктейла си.

— Не се занасяй — отвърна тя. — Джордж беше готино парче. А в Молин няма много възможности.

— С коя друга е бил?

— Според мен е бил с всички жени, които работеха в радиото по онова време.

— Включително и с Лоли Дрейк?

— Абсолютно — каза Мили.

За миг ми се прииска да скоча от столчето и да затанцувам насред бара. Принудих се да запазя спокойствие.

— Тяхната връзка по-сериозна ли беше? — попитах.

— Не по-сериозна от нашата — отвърна Мили. — Все пак тогава на Лоли още не й беше пораснала работата. Беше само една хлапачка със собствено шоу в малко местно радио.

— Джордж внимаваше ли? — попитах.

— За какво?

— За противозачатъчни средства — обясних.

Мили се засмя. Смехът й беше дълбок, дрезгав и пропит с алкохол.

— Джордж ли? Джордж винаги е смятал, че бременността е някаква женска болест.

— Значи не е използвал противозачатъчни средства?

— Не.

— Ти забременявала ли си от него? — попитах.

— Аз също смятах, че бременността е женска болест — отвърна Мили.

— Значи си внимавала?

— Да.

— А Лоли Дрейк внимаваше ли?

— Откъде да знам? — попита Мили.

— Не си я виждала бременна, така ли?

— Не — отговори тя. — Но дори да е била, нямаше да я видя. По същото време тя удари джакпота в медийния концерн „Хартланд“ и продължи напред и нагоре в кариерата си, така че не я видях повече. Но понякога чета за нея. Както се интересуваш от хората, които си познавал преди, нали се сещаш? Но никога не съм чувала да има дете.

— Двамата с Джордж дали са поддържали връзка след това?

— Не знам за такова нещо. Когато тя си тръгна, той веднага се прехвърли върху новото момиче, което дойде на нейно място… и когато казвам „върху“, имам предвид буквално.

— А тя забременя ли?

— Да, но тогава вече беше с един тип, за когото на следващата година се омъжи. После си родиха още три деца.

— Познаваш ли някоя друга жена освен Лоли, с която Джордж да е спал, а след това тя да е заминала да живее на друго място?

Мили довърши четвъртия си „Манхатън“, докато мислеше усърдно.

— Не — каза тя накрая и махна на бармана.

— Още колко време остана Джордж тук, след като Лоли си замина?

— Около година. После каза, че си е намерил страхотна работа на изток, и повече не се върна.

— Чували ли сте се оттогава?

— Не.

— Знаеш ли дали жена му е изневерявала, докато живееха тук?

Мили отново се засмя с дълбокия си плътен смях.

— Може би само с ръката си — отвърна.

— Значи не е имала никакви тайни любовници?

— Не, за бога. Нали ти казвам? Тя беше ужасно дръпната. Никога не е проявявала интерес към никой мъж, а освен това нито един мъж, когото познавам, не е проявявал интерес към нея. Включително и самият Джордж.

— Дали е възможно да са си осиновили дете? — попитах.

— Тук? По онова време? Съмнявам се. Ако бяха направили такова нещо, все някак щеше да се разбере. Куод Ситис не е най-големият град на земята, така че местните радиоводещи са истински знаменитости.

— А ти? — попитах. — И ти ли си от местните знаменитости?

— Не, по дяволите — ухили се Мили и вдигна за наздравица поредния „Манхатън“. — Аз съм от местните пияници.