Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (44)

44

Когато се прибрах у дома след посещението при доктор Силвърман, главата ми бучеше. Сара гледаше телевизия в единия край на мансардата, пушеше цигари и пиеше кока-кола. Някой ден трябваше да поговорим за това, че вкъщи не се пуши, но нямаше да е днес. На телефонния ми секретар беше записано съобщение да се обадя на детектив втори клас Юджин Корсети от отдел „Убийства“ в полицейското управление в Манхатън. Седнах на леглото и погушках Роузи, докато тя не се възпротиви, а после се обадих на детектив Корсети.

— Благодаря, че се обадихте — каза той. — Просто правя рутинна проверка. При нас е станало убийство, а в портфейла на жертвата намерихме вашата визитна картичка.

— Коя е жертвата? — попитах.

Част от мен вече знаеше какво ще отговори детектив Корсети.

— Някакъв адвокат на име Питър Франклин.

— Познаваме се — казах.

— Можете ли да ми обясните по-точно какви бяха отношенията ви с него?

— Как е загинал? — попитах.

— В какви отношения бяхте с жертвата?

— Щом имате визитната ми картичка, значи знаете, че съм частен детектив — казах аз.

— Знам — каза Корсети.

— Той беше непряко свързан с един случай, по който работя.

— По какъв начин? — попита той.

Замислих се как да го формулирам.

— О, божичко — въздъхнах накрая. — Ще дойда да поговорим лично.

— Сигурно можем да се разберем и по телефона — предположи Корсети.

— Не, много е сложно. Освен това може би и вие ще можете да ми помогнете.

— Още един въпрос за протокола — каза Корсети. — Били ли сте в Ню Йорк снощи между шест вечерта и полунощ?

— Бях в Бостън — отвърнах. — Вечерях с една млада жена и един приятел в ресторанта на въпросния приятел.

— Ще ми дадете ли телефонните им номера?

— Младата жена в момента е при мен — обясних. — Ще ви дам да говорите с нея. Мъжът се казва Спайк, ще ви дам номера му в ресторанта.

— Как е фамилията на този Спайк?

Казах му фамилията на Спайк, после подадох слушалката на Сара и тя потвърди алибито ми.

После отново взех слушалката.

— Как е загинал? — попитах Корсети.

— Ще проверя и в този ресторант, но засега ми звучиш окей — каза Корсети.

— По дяволите. Как е загинал?

— Бил е екзекутиран — отвърна Корсети. — Застрелян е веднъж в гърдите и още веднъж в главата, за по-сигурно. Извършителят е притиснал дулото направо в челото му.

— Ще дойда с колата утре сутринта. Какво ще кажеш да се видим към един следобед?

— Става — каза той. — Няма нужда да идваш в управлението. Можем да се срещнем някъде другаде.

— Хотел „Сейнт Реджис“? — предложих. — Във фоайето?

Корсети тихо подсвирна.

— Доста лъскаво място за частно ченге — отбеляза.

— Аз съм доста лъскаво частно ченге — отвърнах.

— Как да те позная? — попита Корсети. — Освен че очевидно ще се оглеждам за нещо лъскаво?

— Ръст сто и седемдесет, тегло петдесет и седем, руса, над трийсет.

— С какво ще си облечена?

— Утре? — попитах. — Откъде да знам с какво ще съм облечена утре?

— Беше глупав въпрос — призна Корсети и затвори.