Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (36)

36

Навън валеше като из ведро. Бях седнала на пода до стената в единия край на мансардата си и търкалях топка за тенис до другия край на помещението. Роузи тичаше след нея, хващаше я със зъби и гордо дотичваше обратно при мен. После ми даваше топката, обръщаше се и чакаше отново да я хвърля, като потръпваше от нетърпение. Роузи не обичаше дъжда и отказваше да излиза, когато вали, затова се налагаше да импровизирам. Вече двайсет минути се занимавах с това, когато телефонът иззвъня. Отново хвърлих топката, отидох до телефона и вдигнах слушалката.

— Мис Рандъл?

— Да.

— Обажда се Джордж Маркам.

Роузи беше застанала в краката ми, пускаше топката на земята, отново я хващаше, после пак я пускаше и пак я хващаше. Наведох се, взех я и я хвърлих към другия край на помещението.

— Как сте, мистър Маркам? — попитах.

— Ужасно, благодаря много. Онзи глупав разговор разстрои личния ми живот, сериозно разтревожи съпругата ми и ме отчужди допълнително от дъщеря ми.

— Много съжалявам — казах аз.

Роузи донесе топката обратно, пусна я на земята и после отново я вдигна.

— Решил съм твърдо да сложа край на тази работа — заяви Джордж.

— Извинете ме за момент, мистър Маркам.

Оставих слушалката, погледнах Роузи право в очите, казах „Край“ и й показах дланите си с разперени пръсти. Роузи ме гледаше с непроницаемите си черни очи. Не откъсвах поглед от нея, като не спирах да й показвам ръцете си. Известно време останахме в това положение. Роузи дишаше шумно, стиснала топката между зъбите си. Накрая се обърна и се отдалечи — високомерно, или поне така ми се стори, — скочи на леглото ми и се зае да дъвче топката.

Отново взех слушалката.

— Извинете. И какво планирате, за да сложите край на тази работа?

— Ще си направя проклетия ДНК тест — отвърна той. — Смятам, че е унизителен и изключително изнервящ. Но въпреки това ще го направя.

— Звучи разумно — казах аз. — Искате ли да ви съдействам да го уредите?

— Не. Просто исках да ти кажа, че ще го направя, за да решим най-сетне този идиотски проблем.

— А жена ви ще си направи ли теста?

— Не, няма. Тя е прекалено ядосана и разстроена. Намира го за унизителен. И за духовно съмнителен.

— Честно? — попитах. — „Духовно съмнителен“?

— Жена ми е много духовна личност — отвърна той.

— Бог да я благослови — отбелязах. — Но за да постигнем желания ефект, тестът трябва да бъде извършен в добра лаборатория, а не с комплект „Направи си сам ДНК тест“, поръчан по интернет.

— Ще го уредя чрез личния си лекар — отвърна Маркам. — Всичко ще бъде законно.

Роузи не откъсваше очи от мен, докато дъвчеше топката на леглото. Почувствах се като най-лошата майка на света.

— Приветствам решението ви, мистър Маркам.

— Е, надявам се, че когато го направя, най-сетне ще ни оставиш на мира, за бога.

— Ще ви оставя на мира в момента, в който Сара се увери кои са истинските й родители.

— Кучка такава — изруга Джордж Маркам и затвори телефона.

Аз също затворих и се обърнах към Роузи, която недоволно ме гледаше от леглото.

— Очевидно и двамата сте на едно мнение.