Робърт Б. Паркър
Тъжното момиче (24)

24

Тъкмо миех чиниите след закуската със Сара, когато телефонът иззвъня.

— Съни Рандъл? — попита непознат глас.

— Да.

Гласът шепнеше, сякаш притежателят му не искаше да бъде разпознат.

— Получих информация по случая на Сара Маркам, по който работиш.

— Бихте ли искали да я споделите с мен? — попитах.

— Знаеш ли резервата „Мидълсекс Фелс“?

— Да.

— А пътят, който върви покрай южния край на гората? Западно от шосе деветдесет и три?

— Да, казва се Бордър Роуд — казах.

— Ела там и паркирай на Бордър Роуд. Ние ще те намерим.

— Кога да дойда?

— Кога можеш да дойдеш?

— В дванайсет на обяд — отвърнах.

— Тогава в дванайсет на обяд — прошепна гласът и затвори.

Беше 8:30. Бяха доста щедри с времето, което ми отпускаха за подготовка. Това беше тъпо. Или аматьорско. Или и двете. Обадих се на Спайк.

— Искам да дойдеш в гората до Бордър Роуд в „Мидълсекс Фелс“ най-късно в единайсет сутринта.

— Добре — каза Спайк. — Да нося ли оръжие?

— Носи — отвърнах.

— Добре — повтори той. — Какво става?

Разказах му.

— А — въздъхна той. — Най-сетне някакво раздвижване. Дали не е трик за отвличане на вниманието, за да се доберат до момичето?

— И на мен ми хрумна същото — отвърнах аз. — Ще уредя някой да я пази.

— Добре — каза Спайк. — Ще дойда.

— Не забравяй мобилния си телефон.

— И оръжието — повтори той със същия тон. — И главата си.

Затворих, набрах друг номер и се обади Тони Маркъс.

— Съни Рандъл — каза той. — За мен винаги е удоволствие да говоря с теб.

— Имам нужда от една услуга.

— Аз съм точно за това — отвърна Тони. — Единствената ми цел в живота е да ти правя услуги.

— Имам нужда от някой, който да наглежда кучето ми Роузи…

— Малкото смешно куче с носа?

— Красивото малко куче с класически профил — поправих го. — Както и една млада, изплашена бяла жена, която се укрива в апартамента ми.

— И защо точно аз трябва да се занимавам с това? — попита Тони.

— Защото ме харесваш — отвърнах. — Често си го споменавал.

— Аз наистина те харесвам, Съни Рандъл, освен в случаите, когато ме дразниш.

— Само няколко часа — помолих го. — Ще ти дължа една услуга.

— Е, това е вече друго нещо — каза той. — Но с какво разполагаш пък ти, по дяволите, за да ми върнеш услугата?

— Не бъди толкова придирчив — казах аз.

Тони се засмя меко и басово.

— Но не мога да ти пратя Джуниър и Тай-Боп — каза той. — В момента са заети с друго.

— Не искам и да знам — казах.

— Сигурно — каза Тони. — Затова ще ти пратя един тип на име Ленърд.

— Добър ли е?

— Естествено, че е добър — засегна се той. — Всички, които работят за мен, са добри.

— Обича ли кучета?

— Ленърд нищо не обича — отвърна Тони. — Това е една от причините да е толкова добър.

— Но ще се държи вежливо и с двете?

— С кучето и с бялото момиче? Да.

— Трябва ми сега — казах.

— Вече тръгна — отвърна Тони. — Все още ли си свързана със семейство Бърк?

— Не.

— Ами Ричи?

— Той се ожени.

От другата страна на линията настъпи тишина. После Тони каза:

— Е, сигурно ще имам някаква полза от това дъщерята на Фил Рандъл да ми дължи една услуга.

— Баща ми се пенсионира — отвърнах.

— Да не се опитваш да ме разубедиш? — попита Тони.

— Не. Просто имам нужда от помощ.

— След около пет минути Ленърд ще позвъни на вратата ти — каза Тони.