Метаданни
Данни
- Серия
- Съни Рандъл (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Melancholy Baby, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Богдан Русев, 2005 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Silverkata(2021)
- Допълнителна корекция
- NMereva(2021)
Издание:
Автор: Робърт Паркър
Заглавие: Тъжното момиче
Преводач: Богдан Русев
Година на превод: 2005 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2005
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Балканпрес“ АД — София
Редактор: Матуша Бенатова
Технически редактор: Людмил Томов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Петя Калевска
ISBN: 954-769-083-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14884
История
- —Добавяне
35
Обядвах с Луис Карп в едно кафене на Уошингтън стрийт в Брайтън. Обядът протече под наслов „Да простим и да забравим“. Когато влезе в кафенето, Луис се огледа малко притеснено, но не видя Спайк и, изглежда, се успокои. Поръча си чийзбургер. Аз си поръчах сандвич от пълнозърнест хляб с риба тон. И двамата пихме кафе.
— Е, говори ли с Айк Роузън? — попита Карп.
Фактът, че Спайк продължаваше да не се вижда никъде наоколо, постепенно го превръщаше в общителен чаровник.
— Да.
— Страхотен е, нали?
— Много дружелюбен човек — съгласих се.
— И какво, помогна ли ти с нещо?
— Да — отвърнах. — Изпрати ме при друг адвокат на име Питър Франклин.
— И?
Извадих една широкоформатна снимка от чантата си и я показах на Карп. Той я разгледа, като доста се постара да се намръщи замислено и дори да я завърти от няколко различни ъгъла.
— Май е той — каза накрая. — Имаш ли още снимки?
Извадих още няколко снимки от чантата си и ги наредих върху масата. Карп ги погледа още малко. Мръщеше се, присвиваше очи, облягаше се назад, после отново се навеждаше над тях и замислено накланяше глава встрани. Пълна програма, само дето не ги опита на вкус. Аз мълчах и се наслаждавах на шоуто.
Най-сетне Карп рече:
— Да, определено е той.
— Сигурен ли си? — попитах. — Не искаш ли да ги разгледаш още малко?
Той явно не схвана иронията.
— Не, няма нужда — отвърна. — Сигурен съм.
— Това ли е човекът, който е дошъл при теб и те е накарал да намериш някой, който да сплаши първо Сара, а после и мен?
— Да — отвърна Карп. — Естествено, няма да потвърдя нищо в съда, но наистина е той.
После изведнъж се намръщи.
— Ей, ти да не носиш записващо устройство?
— Сети се да попиташ — отбелязах. — Не, не нося записващо устройство.
— Откъде да знам, че не ме лъжеш? — попита той.
— Няма откъде — отвърнах. — Налага се да ми се довериш напълно.
— Ами, тогава… ох, няма значение — каза Карп и отхапа от чийзбургера си.
— Мистър Франклин каза ли ти защо иска да ни сплашите?
Карп подъвка малко, преглътна и отпи от кафето си.
— Не, само ми показа парите — отвърна.
— Най-добрата причина — отбелязах.
Той кимна. Беше изял чийзбургера.
— Ако няма нищо друго, трябва да бягам — каза той.
— Няма нищо друго.
— Става ли аз да черпя следващия път?
— Става — казах.
— Благодаря, беше ми приятно — каза Карп.
После изпи кафето си на една голяма глътка и остави чашата на масата.
— Благодаря за обяда — повтори той и се изправи.
Усмихнах се. Той пое към вратата. Аз отново взех сандвича си с риба тон и отхапах от него. След срещи с престъпния свят винаги огладнявам.