Том Грейс
Зловеща паяжина (62)

61

Телефонът в къщата на охраната иззвъня и Килкъни погледна Тао. Телефонът звъня още няколко пъти и спря.

— Е, знаят, че съм тук — сви рамене Килкъни. — И тъй като никой не вдигна, сигурно са се досетили, че нещо се е случило с пазачите. Ако беше на тяхно място, какво щеше да направиш?

Тао се замисли за момент и каза:

— Имат само две възможности: да останат на място или да изпратят някого. Предполагам, че ще останат на място и ще изчакат ние да отидем при тях.

— А ако просто си тръгнем, Уокър ще завърти няколко телефона и ще насъска вълците по дирите ни. Навярно Дюрок и четвъртият пазач са въоръжени, но Лафит не ми изглежда като човек, който ще носи оръжие. Остава Уокър?

— Той е от оперативния отдел. Смятай го за въоръжен.

— Вътре в замъка те имат предимството, защото познават обстановката. Трябва да им попречим да се възползват от него. Вземи чаршафите, а аз ще потърся кибрит и бутилки.

Тао припряно събра един от чаршафите и попита:

— Коктейли „Молотов“?

— Нещо такова. Милиардер като Лафит сигурно ще полудее, ако сорбето му да се разтопи, щом спре тока. Затова мисля, че се е снабдил с електрически генератор. Ние също сме сложили генератор в нашата ферма, но за място с такива размери най-вероятно ще е нужна цяла постройка, пълна с генератори. Ако я унищожим, в замъка ще трябва да минат на свещи като в доброто старо време.

Те угасиха лампите в къщата и след като зрението им свикна с тъмнината, излязоха навън. Вървяха предпазливо и безшумно. Тао видя трупа на друг от пазачите, който бе чакал реда си да я изнасили, в челото му зееше голяма кървава дупка.

„Карма“, помисли си тя и се подсмихна.

Килкъни се приближи до най-близката сграда, държеше пистолета си на нивото на очите и дулото следваше погледа му. Надзърна през прозореца и видя вътре няколко скъпи автомобила. Даде знак на Тао, че ще продължи към следващата сграда. Зави зад ъгъла на гаража и се огледа за някаква заплаха, но всичко беше спокойно.

Адреналинът се изливаше в кръвообращението на Килкъни и ускоряваше пулса му. Той вдиша през носа и усети как въздухът се спуска в дробовете му, после бавно издиша през устата. Използваше дихателна техника от карате, за да фокусира мисълта си и да концентрира енергията си.

Придвижи се бавно и предпазливо напред, като се оглеждаше за възможни нападатели. Провери бараката с градински сечива, склада и оранжерията. Никакъв признак за опасност и никакъв генератор.

Пое по алеята, която свързваше оранжерията с последната сграда. Постройката беше по-малка от гаража, но приличаше на него по това, че имаше декорирани врати, които гледаха към чакълестия път. Надникна през прозореца и в бледото сияние на лампичките на широкия сервизен панел видя шест големи метални контейнера, разположени по три в две редици. Даде знак на Тао, че е намерил това, което търсят.

Малко след сградата пътят свършваше в пространство без изход, в края на което се гушеше малка пристройка. Когато се приближи, Килкъни забеляза и подробностите: навит маркуч висеше на кука на стената на сградата, две дебели гумени тръби излизаха от предната й част, а точно под корниза имаше помпа за гориво.

Станцията за зареждане беше разположена в центъра на правоъгълна бетонна площадка. Килкъни огледа повърхността й, докато не откри две метални кръгчета — върху едното беше изписано „дизел“, върху другото — „бензин“. Върна се при Тао, която чакаше до сградата с генераторите. Пробва страничната врата. Беше заключена, така че я разби с шут.

— Не мисля, че вътре има някого, но бъди нащрек — каза той на Тао, освободи предпазителя на глока и пъхна оръжието в колана си. — Разкъсай чаршафа на две дълги и няколко къси ивици, докато аз потърся инструменти.

До една от стените в сградата с генератора имаше тезгях с инструменти. Килкъни бързо намери ножици за метал и голям гаечен ключ, какъвто се използваше, за да се развият капаците на подземните резервоари с гориво.

Махна горните части на корпусите на генераторите, за да разкрие моторите, после сряза тръбите за гориво с ножиците за метал. От срязаните тръби на пода покапа газ.

— Готово — обяви Тао, след като свърши с накъсването на чаршафите.

— Добре, последвай ме.

Заведе я в станцията за зареждане и отвори капака на първия резервоар.

— Направи няколко здрави възела в края на дългите ивици и ги спусни вътре.

— Фитил?

— Да. Ще направим два обикновени и два гигантски коктейла „Молотов“.

Той развъртя втория капак и напълни винените бутилки с бензин.

— Готова съм с резервоарите — докладва Тао.

— Дръпни се назад.

Килкъни издърпа маркуча за гориво от станцията, насочи мундщука към дългите ивици плат и ги поръси с бензин. Сивият бетон се навлажни и потъмня. Когато ивиците се напоиха добре, той пусна маркуча и вдигна двете винени бутилки.

— Запали ги.

Тао драсна клечка кибрит и запали влажните парцали, които се люлееха от гърлата на бутилките. Жълто-оранжеви пламъци близнаха лентите, после бързо полазиха по тях, като поглъщаха жадно плата. Килкъни се затича към отворената врата и запрати бутилките вътре. Първата се приземи между генераторите и се разби върху бетонния под. Втората полетя към стената, точно под електрическия сервизен панел. Пламъците се устремиха нагоре по стената и загълтаха разлетия бензин.

Една по една локвичките гориво в генераторите започнаха да се запалват. Огънят се разпространяваше бързо. Килкъни се върна тичешком при Тао и извика:

— Пали и бягай.

Тя драсна още една клечка и я хвърли в локвата бензин. Дългите ивици плат дадоха посока на огъня и той пое към резервоарите с гориво. И двата резервоара бяха пълни повече от половината, а горната им част беше наситена с избухливи изпарения.

Килкъни и Тао усетиха труса зад тях, когато огромно огнено кълбо изригна от помпата и погълна станцията за зареждане. Пламъците осветиха сградата с генераторите и тя заприлича на злокобен тиквен фенер.