Том Грейс
Зловеща паяжина (36)

35

Килкъни насочи лодката на юг-югоизток, към Големия Кайман, Вляво светлините на Севън Майл Бийч озаряваха крайбрежната кривица на юг от Джорджтаун. Нощта бе спокойна, пътуването вървеше безпроблемно и Килкъни имаше възможност да премисли всичко случило се.

Тао седна до носа на лодката, отчасти защото беше по-удобно, отчасти за да уравновеси тежестта. След като се отдалечиха от рибарския кораб, тя усети, че Килкъни не е в настроение да говори и го остави на мира. Наблюдаваше го на слабата лунна светлина — гледаше към хоризонта и явно бе потънал в мислите си. Тя погледна встрани и видя светлините на брега.

— Къде отиваме, в къщата на Харли ли?

— Не, не бих могъл да я намеря от брега дори през деня. Отиваме в Джорджтаун. Ако все още съществуват някакви доказателства за търговията с акции, те ще са в банката на Харли.

— За какво си мислиш?

— За мъжа, когото Харли ни представи за свой клиент.

— Така и не научихме името му.

— Съмнър Дюрок.

Тао го погледна изненадано, но Килкъни не забеляза. Очите му си оставаха приковани към светлините на брега.

— Защо мислиш, че този мъж е Дюрок?

— Защото той ръководеше атаката над LV-станцията. Познах го веднага щом го видях.

— Но какво ще прави Дюрок тук с Харли?

— Не знам, просто не се връзва. Ако Агабашян го е пуснал по петите ни, щяха да ни следят още от Рио, а не усетих да имаме опашка.

— Докато ти беше в безсъзнание, той ме попита защо сме тук. Не му казах нищо. После каза, че е проверил и знае, че не сме от КФН.

— Само Харли видя документите ни. Ако Дюрок е клиентът, откъде, по дяволите, е знаел, че акциите на „ЮДжийн“ ще се сринат.

 

 

Като използва ключовете на Харли, Дюрок влезе в кабинета на частна банка „Стърлинг“ и извади от голямата си торба двулитрова пластмасова бутилка, пълна с бензин. В нея имаше още няколко двигателя за модели на ракети, ролка изолирбанд, батерия и цифров таймер. Той сложи възпламенител в основата на ракетния двигател, свърза жиците с двата му края, после пъхна цилиндричния двигател в гърлото на бутилката. След като бомбата беше сглобена, Дюрок я сложи на пода до компютъра на Харли и нагласи таймера.

 

 

На четвърт миля от брега Килкъни изключи двигателя и започна да гребе към пристанището на Джорджтаун. От малкото осветени кораби около доковете се чуваха глъчка и смехове. Килкъни вкара безшумно „Зодиак“ между два неосветени кораба, качи се на кея, завърза лодката и помогна на Тао да слезе.

Когато тръгнаха към града, осъзнаха колко странно изглеждат — и двамата бяха мокри и раздърпани, а превръзките около глезените на Килкъни бяха подгизнали от кръв. За щастие нощният живот на острова кипеше на север от града, около Севън Майл Бийч.

Те тръгнаха по тясната улица, като се опитваха да избегнат малкото минувачи.

— Банката е точно отпред — каза Килкъни, когато завиваха зад ъгъла.

И тогава изведнъж блесна ослепително ярка светлина, чу се тътен на експлозия и от прозорците на втория етаж се посипаха отломки. Едноличната частна банка на Хю Харли беше напълно погълната от пламъците.