Том Грейс
Зловеща паяжина (34)

33

Килкъни и Тао тъкмо се канеха да посетят някой крайбрежен ресторант, когато телефонът в апартамента звънна.

— Ало? — обади се Килкъни.

— Здравейте, радвам се, че не сте излезли още за вечеря. Господин Килкъни, Хю Харли се обажда.

— Какво има?

— Преди малко се чух с адвоката си и получих разрешение да ви разкрия подробностите около въпросните акции. Знам, че се интересувате дали не е станало нещо нередно, като изтичане на вътрешна информация. Та поговорих с клиента си по този въпрос. Той живее тук и се съгласи да се срещне с вас, за да разсее съмненията ви. За съжаление през останалата част от седмицата ще е много зает. Можете ли да дойдете да го видите тази вечер?

— Да — отвърна Килкъни. — В кабинета ви ли?

— Не, у дома. Тази вечер ще играем карти с обичайните ми гости. За всички ще е най-удобно така. Да кажем около девет?

— Чудесно. — И Килкъни записа указанията на Харли как да стигне до дома му.

Килкъни и Тао откриха доста трудно къщата на Харли, тъй като гъстите дървета я скриваха почти напълно от улицата. Ако не беше сивкава поовехтяла табела с името на Харли, може би изобщо нямаше да я намерят.

Килкъни паркира до две други коли на чакълестата алея. Лятната къща беше скромна постройка, издигната на подпори, с големи стрехи, които да я пазят от слънцето. Щом видя светлината от фаровете на алеята, Харли излезе на предната веранда.

— Не беше трудно да ме намерите, надявам се?

— Подминахме къщата ви само два пъти — призна Килкъни.

— Е, наистина ценя уединението. Моля, заповядайте.

Той въведе Килкъни и Тао в голяма, уютна стая с прекрасен изглед към Карибско море. В единия й край се бяха разположили трима мъже — играеха карти. Четвърти стоеше на бара и приготвяше коктейли.

— Ето ни и нас обяви Харли, като ги поведе към бара.

Килкъни спря рязко, когато Съмнър Дюрок се обърна да го погледне. Дюрок забеляза реакцията му и разбра, че Килкъни явно го познава. Харли веднага се измъкна от стаята, а тримата картоиграчи се изправиха и се втурнаха към Килкъни и Тао.

— Нолън! — изкрещя Тао.

Килкъни сграбчи един от лампионите и замахна с него като с бейзболна бухалка. Тежката основа се заби в корема на най-близкия нападател и той се преви на пода. Тао блъсна стол към друг от мъжете и изрита третия в челюстта.

Дюрок удари силно Килкъни в гърба. Той се обърна въпреки болката и го удари с лакът в главата. Дюрок залитна зашеметен.

Първият противник на Килкъни се беше възстановил от срещата си лампиона и се хвърли напред. Килкъни отстъпи встрани като матадор и го ритна в коляното. Краката на мъжа се подкосиха и той се свлече на пода. Дюрок сграбчи бутилка „Бомбайски сапфир“ от бара и я стовари в темето на Килкъни. Гърлото й се счупи с тъп звук и Килкъни се свлече на пода.

Дюрок хвърли гърлото на бутилката и се обърна към Тао. Тя се опита да го ритне в главата, но той хвана глезена й и го изви. Тя политна, падна на пода и един от хората на Дюрок бързо я затисна в гърба.

— Харли, завържи я — извика Дюрок, като изви ръцете й зад гърба.

Банкерът се появи в стаята — носеше риболовна корда. Припряно овърза китките и глезените на Тао, като избягваше да я докосва, сякаш самият допир до нея беше опасен. Дюрок се изправи и се огледа. Килкъни лежеше неподвижен на пода.

— И него ли? — попита Харли.

Дюрок кимна. Харли се приближи към Килкъни като към заспал звяр, който може внезапно да скочи и да го нападне. Върза и него и се отдръпна от пленниците. Другите двама от хората на Дюрок започваха да идват на себе си.

— Изправете я — нареди Дюрок.

Мъжът, получил ритник в лицето, сграбчи грубо Тао и я вдигна от пода.

— Защо сте тук?

Тя отвърна на въпроса му с мълчание и безизразен поглед. Дюрок усети, че няма да успее да я пречупи.

— Претърсете ги — заповяда той.

Мъжете претърсиха Тао, въпреки че блузата й с дълъг ръкав и късите панталони не предоставяха кой знае каква възможност да се скрие каквото и да било. Намериха в джоба й два тънки портфейла, в единия беше идентификационната карта от КФН. У Килкъни откриха ключовете за наетата кола и за апартамента и портфейла с документите му.

— Май не пътувате с много багаж — отбеляза Дюрок, като откри само шофьорски книжки и няколко кредитни карти.

Разгледа шофьорските книжки — и двете бяха издадени в Мичиган. Тази на Килкъни изглеждаше леко овехтяла, но на Тао беше чисто нова.

— Проверих. Не сте от КФН — каза Дюрок на Тао. — Не знам каква игра играете с твоя приятел, но е време да я приключим. — После се обърна към хората си. — Закарайте ги на лодката.

Отведоха Килкъни и Тао на безлюдния бряг. Една лодка, на име „Зодиак“, бе на пясъка, близо до маркера, отбелязващ линията на прилива. Вкараха ги в нея, после я избутаха в морето.

— Хвърлете ги надълбоко, чувате ли? — нареди Дюрок, като подаде портфейлите и ключовете за апартамента на един от мъжете. — Не искам вълните да изхвърлят телата им на брега.

Двамата мъже кимнаха и се качиха в лодката. Извънбордният мотор се включи при първото издърпване и лодката се плъзна по спокойната повърхност на Карибско море.

Докато се връщаше към къщата на Харли, Дюрок даде на мъжа, останал с него, ключовете от наетата кола.

— Остави я в агенцията, от която са я взели, утре около обяд, когато ще са най-натоварени.

Мъжът кимна и се отдалечи, а Дюрок влезе в къщата. Харли си наливаше ново силно питие.

— Мосю Харли, благодаря за помощта при уреждането на срещата тази вечер.

— Можеш да ми благодариш, след като получиш сметката ми — отвърна Харли. — Мъжете, които наех, не взимат малко, но ще изпълнят каквото им кажеш. Позволих си волността да приспадна хонорара им от твоята сметка, преди да изпратя баланса в Швейцария.

Дюрок кимна и вдигна голямата торба, която беше донесъл със себе си.

— А какво стана с пазарните трансакции?

— Промених записите на моя компютър и прекарах плащанията през фалшиви сметки, така че да няма пряка връзка с вашата компания.

Дюрок измъкна глок със заглушител от торбата и стреля четири пъти. Първите два куршума се забиха в гърдите на Харли, където се взривиха на малки парченца. Вторите два се забиха в челото и пръснаха мозъка му.