Том Грейс
Зловеща паяжина (44)

43

— Карл, там ли си? — попита по радиото шефът на охраната, който беше в контролната зала.

Никакъв отговор.

— Хей, Джон, чуваш ли ме?

— Високо и ясно, Дани. Какво става?

— Карл не отговаря. Каза, че ще провери магнитна ключалка, която се задействала, близо до връзката между едно-пет и едно-шест. Можеш ли да отидеш дотам и да видиш какви ги върши този нещастник?

— Разбира се.

Пазачът се отпусна в стола си и продължи да наблюдава мониторите. Като се изключеше лекото потрепване от време на време, картината си оставаше все същата. Видя как четири монитора се превключиха на картина от крилото на лабораторията.

— Лаборатории едно, две, три и четири — изрецитира той, докато образите се появяваха на екрана.

След тридесет секунди се появи следващата поредица.

— Четвърто н… — Думата заседна в гърлото му. — Какво е това, дявол го взел!

Скочи и сграбчи микрофона.

— Внимание, момчета. Имаме нарушител в коридора на четвърто ниво. Марк, Джон, Джеф, закарайте си задниците там и го хванете.

— Човек в четвърто ниво? Това не е ли горещата зона?

— Да, но ще го поумием добре на излизане. Хайде, движение!

— Ами Карл? — попита Джон.

— Майната му на Карл! Ако не хванем нарушителя, Дюрок ще ни провеси за топките от някоя мачта.

 

 

Килкъни откри сондата „Пикел“ в дъното край на лабораторията. Дебели оранжеви кабели излизаха от стената и се включваха в жакове по външната обвивка на сондата, като я захранваха с енергия. Сферичният криобот беше освободен от сондата и поставен в поддържаща рамка на лабораторна маса.

Килкъни прегледа списъка с команди на палмтопа си и избра „Достъп до криобота“. Горната полусфера на криобота се завъртя на сто и осемдесет градуса, след което се отдели от долната. Хидравличен повдигач се разпъна нагоре и отвори двадесет и пет сантиметрова пролука между двете половини.

В долната полусфера Килкъни откри шестоъгълните отделения за съхранение на пробите. Повечето бяха празни. Килкъни посегна и се опита да хване една от капсулите с облечените си в ръкавици ръце, но разбра, че няма да може.

„Тези, които са работили тук, сигурно са имали същия проблем — помисли си Килкъни — Как ли са го разрешили?“

Огледа масата и откри щипци със затъпени краища. Постави палец и показалец в двата отвора и внимателно издърпа една от металните капсули.

„Е, готово. Време е да си вървя.“

 

 

— Роксан! — провикна се Грин. — Двама, не, трима пазачи идват към теб. Сигурно са забелязали Нолън в лабораторията.

— Разбрано — отговори Тао и се обърна към вратата, която водеше към четвъртото ниво на лабораторията. Започна да се моли Килкъни да излезе по-скоро.

 

 

Килкъни разкачи шланга, влезе във въздушния шлюз и затвори вратата след себе си. Мигновено главите на душовете, вградени в тавана и стените на въздушния шлюз, започнаха да пръскат костюма му с химикали, за да унищожат всичко патогенно.

Химикалите нямаха никакъв ефект върху металическата капсула, но бързо разрушиха палмтопа. Екранът просветна, после угасна и пластмасовата обвивка започна да се разпада.

 

 

— Грин, колко близо са пазачите? — попита Тао.

— Двама от тях се приближават бързо. Най-добре е с Нолън да се измитате оттам.

— Още не се е появил.

Тао потърси някакво прикритие в стаята за преобличане, но не намери. По всички стени на помещението имаше метални шкафчета. След като пазачите стигнеха входната врата, щяха да я застрелят.

Тао вдигна глава към тавана.

— Грин, колко място има над окачения таван?

Грин направи страничен разрез на компютърния модел на стаята за преобличане.

— Около четири фута.

Тао остави картата на пазача и беретата на пода. Не й беше лесно да се раздели с оръжието, но сметна, че ако остави нещата там, пазачите може да решат, че Килкъни действа сам.

После се качи на една от дългите стоманени пейки, бутна панела на тавана над главата си и го плъзна настрани. Хвана се за стоманените пречки и се изтегли през отвора. Метални проходи, кабели и тръбопроводи изпълваха сумрачното пространство. След като успя да се намести, тя плъзна панела обратно на мястото му.

 

 

Обеззаразителният цикъл свърши с изплакване с чиста вода и силна струя сгъстен въздух, който да отвее останалите капки. Най-накрая вратата към преходната зона се отключи и Килкъни бързо напусна клаустрофобичния въздушен шлюз. В стаята за преобличане постави капсулата на масата от неръждаема стомана, хвърли останките на палмтопа в едно от шкафчетата и започна да сваля неудобния костюм.

— Как издържат с това всеки ден? — промърмори той.

Остави скафандъра на пода, взе капсулата и тръгна към вратата. Пристъпи в следващия въздушен шлюз и отново мина през обеззаразяването с ултравиолетова светлина.

— Стой.

В далечния край на коридора стоеше пазач с хирургическа маска на лицето. Беше насочил пистолет към него. Той се шмугна обратно през вратата, пъхна в устата си запечатаната метална капсула и преглътна.

— Казах стой, по дяволите! Глух ли си?

Килкъни застана с вдигнати ръце в рамката на вратата.

— Само да помръднеш и ще те застрелям. Обърни се към стената и сложи ръце зад главата.

Килкъни се подчини и пазачът опря пистолета си в тила му. Втори пазач се появи от коридора от второ ниво.

— Чист ли е?

— Откъде да знам, мамицата му? — сопна се първият пазач.

— Беше в горещата зона, човече!

Мъжът, заловил Килкъни, си спомни какво му бяха казали за четвърто ниво по време на обучението му и отвърна:

— Въздушните шлюзове не биха се отворили, ако не е минал през обеззаразяване, така че не се притеснявай. Сложи му белезници.

Вторият пазач прибра пистолета си и заключи ръцете на Килкъни зад гърба му.

— Дани — обади се първият пазач по радиото. — Хванахме го.

— Бях започнал да се тревожа. Доведете го, а аз ще се обадя на шефа.

Двамата преведоха Килкъни през въздушния шлюз на второ ниво, където ги обля ултравиолетовата светлина. Минаха през нишата и обратно в мъжката стая за преобличане.

— Тези трябва да са на Карл — каза единият пазач, докато вдигаше беретата и картата ключ. — Дюрок няма да е доволен от него.

— Млъкни — сопна му се другият. — Ако някой от нас запази работата си след тази история, ще е късметлия.

Той удари Килкъни по тила и му изкрещя:

— Как влезе тук, по дяволите?