Том Грейс
Зловеща паяжина (39)

38

Ан Арбър, Мичиган

— Какво имате за мен? — попита Килкъни.

В компютърния център на консорциума завари Тао и Грин до дълга работна маса, покрита с разпечатани листа. Килкъни дръпна стол и седна.

— Няколко неща — отговори Грин. — Изпълних възложената задача и се поразрових в мрежата на „Виеложик“ за изпращане и приемане на доставки. Те всъщност са доста.

— Това е голяма компания. Нещо друго?

— Да. Като прегледах само получените доставки, открих, че наскоро са докарали ново оборудване в Ню Джърси. Проверих последните им изявления пред медиите и така разбрах, че там са основали първата си изследователска лаборатория в САЩ. Повечето от пратките, които пристигат там, са от компании от Северна Америка или Европа. Всички изглеждат легитимни компании за доставка на научно оборудване, които могат открито да обявят всичките си дейности. С изключение на една.

Грин подаде една от разпечатките на Килкъни. Единична доставка на система за сигурност беше изпратена до лабораторията в Ню Джърси от „Серберус Секюрите“, Северна Америка.

— Това е компанията на Дюрок — каза Килкъни.

— Всъщност е американски филиал на неговата компания — уточни Тао.

— Предвид това, което знаем за Дюрок — поде Грин, — мисля, че всичко, до което се е докосвал, заслужава да се провери. Лабораторията, която „Виеложик“ е построила в Ню Джърси, е с доста странен вид — много остри ъгли и начупени стени като музея на рокендрола в Сиатъл. Спомням си, че когато го строихме, цялото оборудване за системата за сигурност дойде от един доставчик. Вярно е, че казахме какво искаме, но от фирмата купиха оборудването и пак те го монтираха. Предполагам, че най-вероятно същото важи и за тази „Тадж Ма-Лаб“. Цялата им система за сигурност е докарана миналото лято и е завършена до ноември.

— Но ако доставчикът вече е монтирал охранителната система, какво е докарал Дюрок през февруари? — попита Килкъни.

— Става все по-интересно — каза Тао.

— Не знам какво съдържа пратката — призна Грин, — но знам откъде е дошла. Като проследим движението й преди пристигането й в новата лаборатория на „Виеложик“, ще установим, че е докарана с камион от пристанищното управление на Ню Йорк и Ню Джърси, където е била разтоварена от товарния кораб „Анхелина“. Според корабните доклади, дадени на пристанищните власти, „Анхелина“ е била на котва в Рио Гайегос на първи февруари. Получила е товара от „Серберус“ същия ден и е отплавала на следващия.

— Знаем, че Агабашян е доставил установката в Рио Гайегос — каза Тао. — Логично е да се предположи, че Дюрок е използвал това място като отправна точка в плана си за мисията на Антарктида.

— Би улеснило пътуването — съгласи се Килкъни, — а освен това съвпада по време. Грин, намери каквото можеш за тази лаборатория в Ню Джърси — схеми, охранителни системи, всичко, което би ни помогнало да влезем и излезем оттам.

— Мисля, че мога да го уредя.

— Не забравяй и за другото — напомни му Тао.

— Какво друго? — попита Килкъни.

— Дисковете, които донесе от Каймановите острови — отговори Грин. — Мисля, че открих димящото дуло.

— Добре, разкажи ми.

— Дисковете бяха кодирани, но със стара и не особено добра програма. Бързо видяхме сметката на защитата им. Както се надявахте, това са данни от банка, а не колекция с порно от нета. Когато разкодирах всички дискове, реших, че разполагам с два идентични резервни комплекта.

— Но ти провери и двата, нали? — попита Килкъни.

Грин се усмихна.

— Познаваш ме твърде добре, приятелю. Да, проверих ги и привидно съвпадаха. Но дяволът е в детайлите.

Грин разказа за последователните записи на трансакциите на частна банка „Стърлинг“ през първите два месеца на годината. В първоначалния запис „ЮДжийн“ беше поставена на къса позиция от десетина холдингови компании от Каймановите острови. Тези във второто копие бяха направени от една-единствена компания: „Понт Ньоф“.

— Значи Харли е въртял двойно счетоводство — възкликна Килкъни.

— „Понт Ньоф“ не е единствената компания, която Харли е прикривал. — Тао посочи към няколко подчертани места в доклада. — Големите суми, които минават през тези сметки, ми намирисват на пране на пари.

— Нека Барнет да се занимае с това. Той може да стигне до заинтересованите лица. Нещо повече за тази „Понт Ньоф“?

— Това е холдингова компания на Каймановите острови, основана от Съмнър Дюрок — отговори Тао. — Сега вече съм сигурна, че се опита да ни убие заради сделките с акции.

— Наистина изглежда така — съгласи се Килкъни. — Но как е разбрал, че „ЮДжийн“ ще се срути?

— Това не разкрива ли мотив? Говорим за много пари.

— Това показва възможен мотив, но няма улики Дюрок да има нещо общо с убийствата — отвърна Килкъни. — Полицията откри спермата на Иймс в тялото на бившата му жена. Само Иймс би могъл да е извършителят на убийствата, освен ако Дюрок не е намерил някакъв начин да се сдобие с негова семенна течност или пък не я е синтезирал някак си.

— Ами ако наистина разполага с начин да я създаде? — попита Грин.

— Какво? — извика Килкъни.

— Да предположим, че този може да произведе семенна течност в лаборатория? Не забравяй, че той е свързан с една от най-големите биотехнологични фирми в света — обясни Грин. — Работил съм с Иймс и Сътън малко повече от година и доколкото съм запознат, ДНК е само дълга поредица данни. Вместо битове, имате четири молекули, които се повтарят отново и отново. Може би някой във „Виеложик“ е намерил начин да произвежда ДНК.