Метаданни
Данни
- Серия
- Нолън Килкъни (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Twisted Web, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Петър Василев, 2007 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Том Грейс
Заглавие: Зловеща паяжина
Преводач: Петър Василев
Година на превод: 2007
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2007
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 23.04.2007
Редактор: Боряна Даракчиева
ISBN: 978-954-585-781-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6138
История
- —Добавяне
37
14 март,
Ню Йорк
Дюрок седеше в кабинета си в центъра на Манхатън и четеше двата доклада, приготвени от следователския му екип. Първият описваше умишления палеж, погълнал офиса на частна банка „Стърлинг“, и убийството на банкера от Каймановите острови Хю Харли. Според „Кайман Компас“ убийството на Харли беше станало престъплението на годината и слуховете за връзките на банкера с наркобарони заливаха островите. Официално нямаше заподозрян и липсваше ясен мотив за престъплението.
Следваха рутинните справки за Роксан Тао и Нолън Килкъни. Докладът за Тао беше къс — нямаше никакви данни. Следователите на Дюрок не бяха успели да открият нищо за нея отпреди внезапната й поява в Ан Арбър като шеф на нов филиал на фирма от Силиконовата долина.
Докладът за Нолън Килкъни беше далеч по-обемист. Той беше жител на Мичиган, живееше близо до село Декстър. Заедно с него в ранчото на семейството му живееха баща му и неговите родители. Дюрок спря за миг, когато прочете частта, която описваше работата му като директор по проектите на консорциума по приложни изследвания на Мичиган и като действащ изпълнителен директор на „ЮДжийн“.
„Ето защо е душил около моите сделки“, помисли си Дюрок.
Подчертаните места в доклада бяха дипломирането на Нолън Килкъни във Флотската академия на САЩ и службата му като офицер в корпуса на тюлените. Също както DGSE, където беше служил, тюлените се смятаха за едни от най-добрите бойни части в света.
Последната страница проследяваше движението на Килкъни и Тао през последните няколко дни. Започваше с най-скорошните събития и се връщаше назад във времето. Дюрок отбеляза с известно задоволство, че не се споменава да са се върнали от Каймановите острови. После видя скорошните полети до Рио де Жанейро, Туксон и Уако.
Името на Тао за пръв път се появяваше в списъка на полет от Вашингтон до Детройт през първите дни на март. За Килкъни следователите на Дюрок бяха открили серия цивилни и военни полети, които включваха пътуване до и от Антарктида. Този списък свършваше с бележка, че не може да се открие запис за пътуването на Килкъни от Нова Зеландия обратно до Мичиган.
„Бил е в Антарктида по време на операцията“, осъзна Дюрок, като видя датите.
Провери миналото на Килкъни и откри бележката за консорциума. Като прехвърли следователското досие за проекта на НАСА — LV-станцията, видя, че консорциумът и „ЮДжийн“ са в списъка на участващите в проекта.
„Той трябва да ни е нападнал.“