Том Грейс
Зловеща паяжина (37)

36

12 март

Ленгли, Вирджиния

Килкъни и Тао се приютиха в хотела на летището до края на нощта. На сутринта пристигна агент на ЦРУ, за да уреди тайното им напускане на острова. Със съдействието на американското правителство Килкъни и Тао се сдобиха с няколко кодирани дискове от огнеупорния сейф в дома на Харли. Според споразумението извлечените от дисковете криминални доказателства щяха да бъдат предоставени и на двете страни.

Късният следобед Килкъни и Тао се явиха в кабинета на Джаксън Барнет.

— Моля, седнете — покани ги той, като взе бележник и папка от бюрото си. — Работите заедно само от две седмици и вече правят опит да ви убият? Не очаквах толкова продуктивно начало на сътрудничеството ви.

— Планът ни не беше такъв — отговори Тао.

— Не, но суматохата около вас показва, че сте напипали нещо. Оперативно прехвърлям разследването на теб, Роксан. Дотук ти и Нолън надушихте единствените следи, а аз съм склонен да следвам горещата диря, когато я има. — Барнет извади снимка от папката и я връчи на Килкъни. — Това ли е мъжът, когото видя в Антарктида?

Килкъни разгледа внимателно снимката каза:

— Да.

— Това е Съмнър Дюрок — обяви Барнет. — По времето, когато е правена снимката, е бил високопоставен офицер в оперативното звено на DGSE^[1].

— Френските специални служби? — попита Килкъни.

Барнет кимна.

— DGSE е френският вариант на ЦРУ. Тяхното оперативно звено включва специални сили за борба с тероризма. Дюрок е бил майор, когато е напуснал службите през седемдесет и девета. Получил е много отличия и похвали и дори е участвал в учения с нашите рейнджъри и Делта Форс.

— Хубава биография. С какво се занимава сега? — попита Килкъни.

— Притежава компания, основана в Париж, казва се „Серберус Секюрите“.

— Цербер? — учуди се Тао. — Като триглавото куче, което пази портите на ада?

— Навярно това е образът, който Дюрок се опитва да внуши — отговори Барнет. — Компанията му дава консултации по въпросите на сигурността и тренира бодигардове за висши мениджъри и други важни персони.

— Ако съдя по това, което видях на LV-станцията, той определено не се занимава само с това да си играе на тайна полиция за влиятелните и богатите — каза Килкъни. — Мисля, че от време на време предлага услугите си и като наемник.

— Но на кого? — попита Тао.

— Направихме няколко проверки на „Серберус“ и открихме, че компанията има и американски филиал. С помощта на данъчните им декларации от Европа и САЩ успяхме да направим списък на клиентите им, който не се оказа особено дълъг. Главният им източник на приходи е френската фармацевтична фирма „Виеложик“. „Серберус“ отговаря за сигурността в компанията, както и за личната охрана на основателя й, който е и изпълнителен директор, Шарл Лафит.

— Защо фармацевтична компания ще иска сондата „Пикел“? — зачуди се Тао.

— И аз се питам същото — каза Килкъни. — Но ако фармацевтична компания стои зад нападението, тогава съм сгрешил за целта на нападателите.

— Ако не са искали сондата, тогава какво? — попита Тао.

— Пробите от езерото Восток.

— Не каза ли, че стойността на тези проби е неизвестна? — подхвърли Тао.

— Така е — отвърна Килкъни. — ДНК-то в тези проби може да е подобно на микробния живот, който се среща навсякъде другаде по света, но има шанс и да е напълно различно. Ако езерото Восток се окаже котел на ново и уникално ДНК, тогава биотехнологичните компании, разработващи следващи поколения на „Епоген“ или „Виагра“, ще платя милиони, за да го получат.

— Но този набег сигурно е струвал милиони — предположи Тао. — Това не са ли прекалено много пари за толкова рисковано начинание?

— Зависи как ще погледнеш на риска. Може би няма да получат нищо за усилията си, а може и да намерят лекарство, което да им носи милиарди всяка година.

— Фармацевтичната индустрия хвърля милиарди долари за изследвания всяка година, а от много от тях не излиза нищо — каза Барнет. — За компания като „Виеложик“ този набег е излязъл по-евтино от разходите им за лобисти във Вашингтон. Сега ми разкажете за пътуването си до Кайманите. Как се вписва във вашите разследвания?

— Все още не сме сигурни дали се вписва — отговори Тао. — Но имаме основателна причина да вярваме, че Дюрок се опита да ни убие заради продажбата на акциите, а не заради разследването ни за Антарктида.

— Какви акции? — учуди се Барнет.

— Става въпрос за малка биотехнологична компания, в която участвам — каза Килкъни, след което обясни за любопитната къса позиция на акциите на „ЮДжийн“, която беше открил. — Донесохме няколко диска. Надяваме се в тях да намерим доказателство за връзката на Дюрок със сделките.

— И до какво ще ви доведе това? — попита Барнет.

— Или до извода, че Дюрок е ясновидец по отношение на борсовите игри, или че има връзка с няколко убийства в Ан Арбър.

Барнет писа нещо в тефтера си.

— С оглед на доказателствата, които сте разкрили досега, смятам, че трябва да проучим „Виеложик“ по-добре.