Том Грейс
Зловеща паяжина (26)

25

27 февруари,

Ан Арбър, Мичиган

Окръжните полицаи въведоха Осуалд Иймс в малка заседателна зала в Съдебната палата. Вместо оранжев комбинезон той носеше риза и вратовръзка, черни панталони и кожено яке. Пред масата на защитата полицаите му свалиха белезниците и го оставиха с адвоката му, Тив Балог.

— Добър ден, Оз — поздрави го Балог.

Иймс кимна, после хвърли поглед към прокурора. Макферсън седеше на масата си и преглеждаше бележките си. На подиума стоеше друг съдия.

Иймс се наклони към Балог:

— Какво стана с нашата съдийка?

Балог придоби объркано изражение за момент, после се усмихна, като разбра за какво точно пита Иймс.

— Нищо, предварителните разглеждания се разпределят между съдиите на ротационен принцип. Днес сме се паднали на съдия Такър. Не се тревожи — добави той уверено. — Това не е проблем.

— Народът срещу Осуалд Иймс с цел предварителна оценка на доказателствата — обяви приставът.

— Страните да се представят за протокола — каза Такър.

Балог и Макферсън се представиха, което беше отразено в протокола.

— Господин Макферсън, можете да призовете първия си свидетел.

— Благодаря, Ваша чест. Щатът призовава Айрин Йел.

Йел влезе в залата и се приближи до свидетелското място. Беше дребна жена в края на двадесетте, носеше пъстра рокля, а косата й беше пристегната към главата в прическа от здраво сплетени черни плитки. Приставът я накара да положи клетва и тя седна.

— Моля кажете името и адреса си за протокола — каза Макферсън.

Йел го направи и прокурорът започна с въпросите.

— Госпожице Йел, къде работите?

— Аз съм диспечерен оператор за спешни обаждания в град Ан Арбър.

— От колко време работите на тази длъжност?

— Четири години.

— Бяхте на работа в нощта на петнадесети февруари, нали така?

— Да, бях нощна смяна тогава.

— Спомняте ли си получено тази нощ съобщение от жена, която е твърдяла, че е била наръгана?

— Да — гласът на Йел потрепери, думите на жената все още ехтяха в ума й.

— Жената идентифицира ли нападателя си?

— Да.

— Кого посочи?

— Бившия си съпруг, мъж на име Оз.

— Ваша чест, имам запис от разговора между госпожица Йел и Фей Олсън, който потвърждава тези показания — каза Макферсън. — Нямам повече въпроси към свидетелката.

— Свидетелят е ваш, господин Балог.

— Благодаря ви, Ваша чест. Госпожице Йел, познавате ли Фей Олсън?

— Не.

— Значи може да се каже, че няма да разпознаете гласа й, ако ви се обади?

— Не ви разбирам.

— Ако Фей Олсън позвъни в дома ви, вие няма да разпознаете гласа й, нали?

— Как би могла да го стори? Тя е мъртва.

— Опитвам се да кажа, госпожице Йел, че преди петнадесети февруари не бихте могли да знаете как звучи гласът на Фей Олсън, вярно ли е?

— Предположих…

— И в това е проблемът. В съдебната зала не е важно това, което предполагате, а онова, което знаете със сигурност. Например със сигурност знаете, че сте получили обаждане на деветстотин и единайсет от „Пайнвю“ номер 4731. Компютърът ви проследява разговора веднага след обаждането, вярно ли е?

— Да.

— И в този разговор чухте жена да казва, че е прободена?

— Да.

— Но няма как да сте сигурна дали жената е била Фей Олсън, или някоя друга, която се е представяла за нея.

— Предполагам… Не, не мога да кажа със сигурност кой се е обадил.

— Това е всичко, Ваша чест.

— Имате ли други въпроси към свидетеля? — обърна се съдията към прокурора.

— Не, Ваша чест.

— Тогава свидетелят може да се оттегли. Следващият свидетел, господин Макферсън.

— Щатът призовава детектив Дж. Р. Финк.

Финк влезе в съдебната зала и се отправи направо към свидетелското място, където положи задължителната клетва и каза името и адреса си за протокола.

— Детективе, можете ли да опишете какво открихте на „Пайнвю“ номер 4731 рано сутринта на петнадесети февруари?

— Пристигнах на местопрестъплението около два и половина сутринта. Къщата беше отцепена от двама полицаи от Ан Арбър. Вътре открих телата на двете жертви, мъж и жена, които идентифицирахме като Лойд Сътън и Фей Олсън. Тялото на Сътън лежеше в кухнята с лице към пода, имаше рана на гърлото. Тялото на Олсън беше в спалнята. Беше гола и имаше множество прободни рани. Освен това по всичко личеше, че е насилена сексуално, което съдебномедицинският следовател потвърди.

— Имаше ли телефон в спалнята?

— Да.

— Какъв вид телефон?

— Безжичен.

— Беше ли слушалката на зареждащата поставка?

— Не, беше на пода.

— Изглеждаше ли така, сякаш някой нарочно я е поставил там?

— Не, изглеждаше сякаш е била изпусната. Телефонът беше обърнат настрани и капачето на отделението за батериите беше паднало.

— Изглеждаше ли, че жертвата, госпожица Олсън, е използвала телефона?

— Да. Бяха открити кървави отпечатъци по телефона, които съвпаднаха с тези на жертвата. Освен това положението на жената беше такова, като че ли тя се бе протегнала към нощното шкафче, за да достигне телефона. Ръката й беше близо до ръба на леглото, малко над мястото, където слушалката беше намерена на пода.

Макферсън се усмихна и погледна към подиума.

— Нямам повече въпроси към свидетеля, Ваша чест.

— Господин Балог?

— Детективе, намерихте ли други отпечатъци по телефона в спалнята?

— Не, само тези на жертвата.

— Нека да бъда по-изчерпателен. Много ли бяха нейните отпечатъци по него — в крайна сметка това е бил нейният телефон, — или бяха само кървавите отпечатъци от нощта на убийството?

— Мисля, че беше открит само един набор отпечатъци.

— Оставените от жертвата, след като е била прободена?

— Да.

— Не намирате ли това за странно? Освен ако жертвата не е почистила телефона си по-рано същия ден, би трябвало да откриете множество нейни отпечатъци по слушалката.

— Ваша чест — обади се Макферсън. — Какво цели адвокатът на защитата с това?

— И аз се чудя, адвокат Балог.

— Ще разясня всичко, Ваша чест — отговори Балог. — Детективе, знаете ли със сигурност дали Фей Олсън, а не някой друг се е обадил на деветстотин и единайсет?

— Не.

— Това е всичко, Ваша чест.

Макферсън отклони предложението да зададе допълнителни въпроси и Финк беше освободен.

— Имате ли други доказателства, господин Макферсън? — попита Такър.

— Само още едно нещо, Ваша чест — отвърна Макферсън. — Доклад от криминалната лаборатория на щата Мичиган в Нортвил показва, че между кръвните проби, взети от Осуалд Иймс, и семенната течност, намерена на местопрестъплението, има идеално съвпадение.

Макферсън подаде копие от доклада на Такър и Балог. Иймс отвори доклада и прегледа четирите листа с графики, които описваха анализа на тринадесетте позиции. Всички криви бяха идентични като местоположение и големина. Зави му се свят, усети как му прилошава.

— Това не може да е вярно — пророни тихо той. — Просто не може да е вярно.

Такър вдигна поглед от лабораторния доклад.

— Предвид представените ми доказателства, смятам, че щатът има основания за дело. Нареждам обвиняемият да бъде изправен на съд пред окръжния съд на Уаштенау.