Том Грейс
Зловеща паяжина (13)

12

2 февруари

Туксон, Аризона

Джим Евърс остави своята хонда сивик на паркинга за посетители на националния парк Сагуаро. След като пристегна каската си и оправи презрамките на хидрораницата, той свали своя планински бегач „Канъндейл“ от покрива на колата. Напускаше по-рано стратегическата стоянка за временно съхранение всеки петък, стига времето да беше подходящо, за да потренира малко преди мръкване. Беше най-хубавото време за каране, защото тогава паркът почти винаги беше безлюден.

Когато Евърс се качи на велосипеда и потегли, Съмнър Дюрок излезе от дясната врата на пикап на „Дженеръл Мотърс“ и заедно с шофьора свалиха два планински бегача. Дюрок пристегна внимателно пластмасовата бутилка за рамката над задното колело на своя. После двамата последваха Евърс в Аризонската пустиня.

Два часа по-късно Евърс усети, че трябва да изпразни пикочния си мехур. Беше на няколко мили от най-близката тоалетна, но всяко раздрусване по каменистия път само увеличаваше желанието му да се облекчи. Отклони се от пътя и се огледа. Единствените хора наоколо бяха двама мъже на около стотина метра зад него.

„Те биха разбрали природната нужда“, реши Евърс. Остави колелото си на земята и тръгна към гъстите храсти наблизо.

Докато се облекчаваше, чу, че велосипедистите се приближават. Очакваше да го подминат, но вместо това гумите им проскърцаха и спряха.

— Добре съм — обади се Евърс. — Просто пускам една вода.

— Много добре, господин Евърс — каза Дюрок, — би било жалко, ако се бяхте контузили.

Евърс дръпна шортите си нагоре.

— Извинете, познаваме ли се?

— Наскоро сключихме една сделка, беше свързана с два самолета.

— Дюрок? — попита нервно Евърс, докато се приближаваше към двамата мъже. Те бяха слезли от велосипедите и го чакаха. — Какво търсиш тук?

— Дойдох да те видя. Имахме малки усложнения и се зачудих дали не си споменал на някого за нашата уговорка.

— За бога, не — отвърна Евърс. — Не съм глупак.

— Никой не твърди обратното. И все пак…

По знак на Дюрок шофьорът заби юмрук в корема на Евърс. Той се прегъна на две, коленете му се подкосиха. После шофьорът го издърпа и сключи ръце около врата му.

— Знаете ли какво сте за мен, господин Евърс? — попита Дюрок.

— Спазих моята част от сделката — изхриптя Евърс, като се бореше отчаяно за въздух.

— Вие сте риск.

Дюрок свали бутилката от колелото си и я задържа пред лицето на Евърс. Няколко дупчици бяха пробити в горната й част и Евърс чу гневното тракане отвътре.

— Животът е пълен с рискове. Срещаме ги всеки ден.

Дюрок отиде до мястото, където Евърс се беше изпикал. Внимателно постави бутилката на земята, после я подритна напред. Капачката падна и от гърлото изпълзя една гърмяща змия. Нави се под храста, опашката й трептеше, докато се ориентираше в обстановката.

Шофьорът бутна Евърс към Дюрок, който стоеше само на няколко стъпки от змията.

— Кълна се, че не съм казвал нищо на никого — изстена Евърс, като напразно се опитваше да се измъкне от желязната хватка на шофьора.

Дюрок кимна и шофьорът блъсна Евърс към храста. Той се препъна и падна на четири крака. Усетила опасност, гърмящата змия се размята яростно. Евърс се отдръпна назад, все още на колене. Тогава шофьорът го изрита в гърба. Ударът разкъса водната торба в раницата и запрати Евърс към храстите. Той инстинктивно вдигна ръка, за да предпази лицето си. Гърмящата змия се стрелна и впи зъби в горната част на дясната му ръка. Той изкрещя — ръката му изгаряше от болката и отровата. Змията се отдръпна и изпълзя към пустинята.

— Трябва да ми помогнете — примоли се Евърс. Стискаше силно ръката си над раната; вече започваше да изтръпва.

— Двата самолета, които ми осигури, бяха загубени — каза Дюрок и вдигна бутилката — И липсата им трудно ще се прикрие. Ще се задават въпроси, а, за съжаление, ти, приятелю, знаеш твърде много. Сбогом.

Шофьорът хвана каската на Евърс и наклони главата му, после стовари юмрука си като чук отстрани по врата му. Ударът попадна във вратната вена и наруши кръвното налягане в мозъка му. Евърс се свлече в безсъзнание на земята.