Иван Вазов
Резони на историята и на правото (Разговор в солунското пристанище)

За Македония бе дума,

за тая българска страна.

Учений елин не на глума

с мен почна истинска война.

 

— Как може туй? — викна, застена. —

Земята славна, що роди

велики елински деди:

най Александра, Демостена?

 

— Приятелю — казах му там, —

велика слава е ваша

и нямам смисъл да я крам,

но… Македония е наша!

 

— Как ваша? — викна гордий син

на горделивата Елада,

и ми забъбра дамаскин

зарад Колхида, за Троада,

 

— Във старо време, каза с жар,

колоний гръцки вред цъфтяха,

от Понт Евксин до Гибралтар

морята нам покорни бяха.

 

— Приятелю, и туй го знам:

велика славата е ваша, и старий

свят се пада вам,

но… Македония е наша!

 

— Що значи туй? Какъв кураж!

Това на варварство мирише!

Казах ти не веднъж и дваж,

че Иродот за вас не пише.

 

Какво сте вий при нази днес?

А Омир, Платон, а Софокъл?

А Леонид? А Темистокъл?

А Фидиас? А Периклес?

 

— Приятелю, земята ваша

раждала гении тогаз,

туй знам го йощ от първий клас,

но… Македония е наша!