Орлин Крумов
Неспасяеми

Човекът с въдицата беше напълно смаян. Помисли си, че сънува и дълго разтрива очите си. Това не попречи на онези да домъкнат товара си и със сетни сили да го хвърлят в реката. Заприщена, реката с глухо бълбукане изчезна от погледите.

— Хей, върнете реката! — сети се да реагира човекът с въдицата.

— Има нареждане — сви рамене един от бутащите. — В най-новата енциклопедия пише, че на това място се издига планина. А животът не бива да противоречи на книгите. Щом пише, че тук има планина, значи наистина има, а ако няма, трябва да се домъкне отнякъде!

— Отдалече ли я мъкнете? — запита рибарят.

— Има-няма стотина километра… Сега остава да преместим и реката. Изобщо работата по приспособяването на околния свят към написаното в книгите изисква огромни усилия. Местим планини, морета и държави. Доскоро покрай всичко това трябваше да въртим и слънцето около земята.

— Трудна работа — поклати глава човекът с въдицата.

— Е, справяме се… Трудно се работи само с хората. Засега всички опити да ги моделираме според изискванията са напразни… Нали разбираш — хора…