Орлин Крумов
Приключение в парка

Асфалтовата алея бе само метър и петдесет широка. В това, разбира се, нямаше нищо лошо, ако не бе преградена от пейка, на която се излежаваше някакъв човек.

Двама минувачи се спряха пред пейката, която им преграждаше пътя. След кратък размисъл, решиха да я заобиколят, но… в ляво, бе забита табела с надпис „Не газете тревата!“, а вдясно, друга табела — „Не тъпчете цветята!“.

Трябваше да прескочат пейката, но както споменахме, на нея лежеше човек.

— Да го събудим — предложи единият.

— Сигурно е изморен — рече другият, но като размисли малко, добави: — Нямаме друг изход. Събуди го.

— Защо аз? Може да е някой голям човек и после да си имам неприятности…

— Ако е голям човек, няма да спи по пейките.

— Може да е приятел на някой голям човек.

— Тогава?

— Чакай да помисля. Да преместим пейката, без да го будим.

Двамата вдигнаха пейката и внимателно я отместиха. Така и останаха — наведени над пейката, която държаха от двете страни, а онзи лежеше между тях.

— Залепнаха ми ръцете — каза единият.

— И моите…

— И моят гръб се залепи — отбеляза спящият, който очевидно се бе събудил. — Аз също не прочетох надписа…

Тримата извърнаха глави към една небрежно закачена табела: „Пазете се от боята! Експериментална е“.