Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Мария Коева, 1985 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Гийом Аполинер
Заглавие: Пластична хирургия
Преводач: Мария Коева
Година на превод: 1985
Език, от който е преведено: френски
Издание: първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1985
Тип: проза
Националност: френска (не е указано)
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2
Излязла от печат: април 1985 г.
Редактор: Албена Стамболова
Художествен редактор: Светлана Йосифова
Технически редактор: Езекил Лападатов
Рецензент: Силвия Вагенщайн
Художник: Стефан Марков
Коректор: Слава Георгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14702
История
- —Добавяне
Гърбав и следователно освободен от военна служба, моят приятел Луи Ведалде се изсели в Америка в началото на войната. Там се установи като шивач, за да разработи едно свое изобретение, което смята, че е призвано да измени дълбоко нравите.
За това изобретение се спомена във вестниците. С най-голям успех то се възприело в Гоуин, където Ведалде се бе заселил. Става дума за плат, топъл като вълна и прозрачен като кристал.
Ведалде намерил силна поддръжка в лицето на една млада жена с изумителна красота — Лиди Върнън, съпруга на свръхбогат собственик на металургични заводи в Гоуин, където се намират най-големите леярни в света.
Тя първа от всички дръзнала да се появи публично с дреха от този плат.
Първия път, когато я облякла, се надигнал вой до небесата. Властите счели за свой дълг да се намесят, но хубавата Лиди Върнън принудила хората, които се ужасявали от голата й красота, да докоснат плата и да го опипат. Те признали, че той е пухкав и обгръща с благопристойна плътност най-забележителните части от възхитителното й тяло. Какво да се прави. Лиди Върнън била облечена, и то твърде дебело облечена, а на възмутените от голотата й хора отвръщала: „Не престъпвам закона, тъй като от шията до глезените съм обвита с дебел плат, който се усеща на пипане. Ако погледът ви е твърде остър, избодете си очите“.
Те нищо подобно не сторили, защото след няколко дена, по думите на Ведалде, който ми описа в писмо всички подробности, прекрасна гледка се откривала по улиците на Гоуин, в театралните зали, в салоните и изобщо навред. Човек би казал, че живее в Златния век и според мен отвъд Атлантика това време наистина е настъпило.
За да подкрепи жена си, сам големецът Върнън се облякъл в прозрачен плат и скоро всички добре сложени мъже в Гоуин започнали да му подражават.
Оставям на други грижата да проучат и определят дали, от една страна, изобретението на приятеля ми Ведалде има изгледи да се разпространи първо в Америка, а оттам в Европа, и от друга — дали то ще упражни върху нравите благотворното въздействие, на което откривателят му се надява. Във всеки случай едно е сигурно: полза за здравето ще има, защото гърдите вече не ще бъдат разголвани и така ще се избягнат простудите след балове и вечеринки.