Гийом Аполинер
Пластична хирургия

При последното си пътуване до Аляска бях чудесно посрещнат от делегация на Лигата за евгеника^[1], чиято представителка, мис Оул, неслучайно бе красива девойка. Тя веднага ми каза:

— Не мислете, че нашата лига се ограничава с подобряване на човешката раса. Освен това ние искаме да развием индивида след раждането му и така да се каже, да му осигурим пожизнени физически съвършенства. Ето защо възнамеряваме да придадем голям размах на новата медицинска наука, наричана „пластична хирургия“. Постиженията й, които ние внимателно следим, са вече значителни. С решимостта и дръзновението, окрилящи новосъздадената наша нация, която сте дошли да изучавате, нашите хирурзи осъществяват нов подем в областта на своята дейност и си поставят цел, каквато вашите лекари, изглежда, още не допускат за възможна. А тя е прекрасна! Елате утре заран, в девет часа; ще ви запозная с нашите съоръжения, със степента на проучванията ни и ще можете веднага да установите задоволителните резултати, постигнати от нас.

Очарователната мис Оул мило ми кимна. Разговорът бе приключен. Тя се стрелна, лека като водно конче, а в пищната сграда от всички страни се разнасяха телефонни повиквания.

Бях точен. Мис Оул незабавно ме отведе в помещението, което наричаше своя лаборатория, и там ми изложи възгледите си за подобряването на човешката раса. След това ме въведе в някаква стая, където се намираше красив младеж.

— Представям ви господин Амблерод от Лозана — ми каза тя. — Той е изгубил ръката си при железопътна катастрофа. Нашите хирурзи възстановиха липсващия крайник. Това е ръка на маймуна, чийто външен вид е видоизменен чрез постепенно свличане на кожата, която едновременно със зарастването се подменя с ивици кожа, взети от тялото на самия пациент. Работим бавно, защото са необходими значителни предпазни мерки, за да приключи успешно тази операция, която е нищо в сравнение с една друга — напълно сполучлива и понесена от него с похвална смелост. Господин Амблерод, бихте ли се обърнали, ако обичате?

Младежът се обърна и над лявото му ухо видях око, което ме гледаше. Друго око, на тила, също се взря в мен, а трето, или по-скоро пето, примигваше над дясното му ухо. Останах смаян.

— Господин Амблерод — ми каза мис Оул — е по професия надзирател в голяма фабрика. Притежаваните по природа очи ни се сториха недостатъчни за изпълнението на работа, при която трябва да се гледа едновременно на всички страни. Ето защо нашите хирурзи, чиято сръчност е изумителна, го снабдиха с три нови очи. Така той се превръща в същински Аргус и радостта му няма равна, тъй като надзирател с пет очи е в положение да изисква много висока заплата.

Толкова бях изненадан, че не знаех какво да кажа. Излязохме, за да отидем в съседното помещение, и мис Оул заяви:

— Представям ви господин Смартест, бележит политик от Даусън-Сити. Той се оженил и в изблик на гняв госпожа Смартест толкова здраво впила зъби в носа му, че го отхапала. Сложихме му друг, по-красив от предишния, изрязан с голяма точност от заешко бутче, но със съгласието на пациента използвахме случая, за да го снабдим с нова уста и с всички свързани с нея органи. Няма да ви описвам в подробности тази деликатна операция. Господин Смартест сега може да говори едновременно с двете си усти.

Господин Смартест се обърна и видях, че на старателно избръснатия му тил се очертава друга уста. Заради мис Оул той прие да ни издекламира едновременно две стихотворения и естествената му уста занарежда началото на песен първа от „Изгубеният рай“, докато новата, изразявайки се на френски, рецитираше с лек акцент прекрасния разказ на Терамен^[2].

Признавам, че не бях на себе си от почуда.

— Представете си — каза мис Оул — какво значение може да има втората уста за един политик: при събрание на открито господин Смартест сега е способен да говори ясно не само на публиката пред себе си, но и на тази отзад. Не е нужно да подчертавам предимствата на това ново отвърстие.

— Вие придавате действителни измерения на древните митове — казах на мис Оул, след като се сбогувахме с господин Смартест — Аргус, Фама^[3]…

— А ето и Бриарей^[4] — отвърна хубавата председателка на Лигата за евгеника, въвеждайки ме в стая, където видях човек с четири ръце.

— Господин Хичкок е полицай — добави тя. — Дойде тук по своя воля и ни замоли да му прибавим няколко ръце, които да го направят по-опасен отпреди за престъпната сган. Както виждате, обслужихме го според желанията му; той е надарен с рядко срещана сила и тъй като сега разполага с четири ръце, от които една на корема и една между плешките, занапред ще може сам да отвежда в участъка четирима злосторници наведнъж.

Обсипах я с поздравления, а после мис Оул си взе сбогом с мен, тъй като трябвало да присъства на някаква нова и особено деликатна операция. Ставало дума за бележит учен, който в желанието си да изучава по-добре природата искал да му присадят на върха на пръстите очи — микроскопични очички на колибри, за да не се намали осезателната способност на пръстите.

Напуснах лабораторията и начаса нахвърлих няколко бележки за любопитните случаи, наблюдавани от мен. Няма съмнение, че нашата епоха ще предостави случай на тези „пластични хирурзи“ да приложат теориите си по най-неподозиран и полезен за човешкия род начин.