Иван Вазов
Байрон

Безсвъртен син на мрачний Албион,

        певец на Хайде, на Джаура,

под тоз класичен гръцки небосклон

        заспа душа ти — вечна бура.

 

По суша, по море ти мир нема,

        упит от слава и от злоба;

ти с бурна песен в тоя свят мина.

        Кажи, спокоен ли си в гроба?

 

Отдавна в твоя лоб, де гений грял,

        подземни черви се въвряха…

По-люти бяха червите без жал,

        кои приживе те гризяха.

 

Ти много идоли вдига, ломи…

        последний викаха — свобода!

Заспа, а твойто име се гърми

        на Омира под небосвода.