Чух, че в един от най-ранните английски преводи на Библията Йосиф бил наречен в този стих «lucky boy» — «късметлия». Може би по онова време тази дума е имала по-различно значение, но се радвам, че по-късните преводачи са извадили Йосиф от областта на щастливите случайности.

За едно Божие дете няма щастливи случайности. Неговият живот се ръководи, планира и пази от един любящ небесен Баща. Нищо не се случва случайно.

И понеже това е така, не е подходящо християните да желаят на някого «късмет» или пък да казват «провървя ми». Такива изрази на практика отричат истината на божественото провидение.

Невярващият свят свързва много материални неща с късмета — коминочистач, четирилистна детелина, подкова (при което краищата винаги трябвало да сочат нагоре, за да не изпадне късметът!). Хората кръстосват пръсти, чукат на дърво и си плюят в пазвата, като че ли тези действия могат да повлияят събитията в тяхна полза или да предотвратят нещастието.

Същите хора свързват други материални неща с лошия късмет в живота — черна котка, петък 13-ти, въобще числото 13, където и да го срещнат. Тъжно е, че хората са поробени от такива суеверия — безсмислено и безплодно робство.

В Исая 65:11 Бог заплашва със съд онези от Юда, които почитали боговете на случайността: «А вие, които оставяте Господа, които забравяте светия Ми хълм, които приготвяте трапеза за Гад и които правите възлияния за Мени, вас ще определя за меч и вие всички ще се наведете за клане». Гад е планетата Юпитер, която е била почитана като бог на щастието или късмета. А Мени е планетата Венера, която е била почитана като богиня на съдбата.

Не знаем точно за какви конкретни грехове става дума тук, но е достатъчно ясно, че хората са жертвали на идолите, свързани с късмета и случайността. Бог е мразил това тогава, мрази го и днес.

Каква спокойна увереност ни дава знанието, че ние не сме безпомощни пионки в ръцете на сляпата случайност или на «космическата игра на зарове», или на богинята на щастието Фортуна. Всичко в живота ни е планирано, целенасочено и си има своето значение. Ние имаме небесен Баща, а не Фортуна; Христос, а не късмет; божествена любов, а не сляпа съдба.

2 юни

Стига! Сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.

3 Царе 19:4

Не е необичайно Божиите мъже да изпадат в депресия, както тук Илия. Мойсей и Йона също са си пожелавали да умрат (Изход 32:32; Йона 4:3). Господ не е обещавал на вярващите запазване от такива трудности. Наличието на такава потиснатост не е непременно показател за липса на вяра или духовност. Такова нещо може да се случи на всеки от нас.

Когато ни се случи, нещата изглеждат горе-долу така: ние се чувстваме изоставени от Бога, въпреки че знаем, че Той никога не изоставя Своите. Търсим утеха в Божието слово, но постоянно се натъкваме на места, които говорят за непростимия грях или за безнадеждното състояние на отпадналите. Или се борим отчаяно с някоя болест, която не може да се излекува нито с лекарства, нито с операция. Нашите приятели ни казват, че трябва да се съвземем и веднага да излезем от дупката, но никога не ни казват как точно се прави това. Молим се и копнеем за бързо изцеление, но установяваме, че депресията идва с килограми, а си отива с грамове. Единственото, за което можем все още да мислим, сме самите ние и нашата окаяност. В отчаянието си пожелаваме да можехме чрез някаква драматична намеса на Бога да умрем.

Такава депресия може да има различни причини. Може проблемите да са здравословни — например малокръвието може да доведе дотам, че мислите ни да се объркат. Може и причините да са духовни, например грях, който не е изповядан или не е простен. Може да има и душевни причини, например неверността на брачен партньор. Преумора от работа или екстремно умствено натоварване могат да доведат до нервно изтощение. Причината може да бъде и някакво медикаментозно лечение, на което организмът ни реагира отрицателно.

Какво може да се направи? Първо трябва да дойдем в молитва пред Бога и да Го помолим да изпълни с нас и в нас Своите чудни планове. Трябва да изповядаме и оставим всички грехове, които са ни известни. Трябва да простим на всеки, който по някакъв начин ни е навредил. След това трябва да отидем на лекар и да си направим подробни изследвания, за да изключим като възможност всички здравословни причини. Трябва да вземем драстични мерки, за да отстраним източниците на стрес, грижи, прекомерно работене и други неща, които ни потискат. Редовният сън, добрата храна и физическите дейности на открито са добра терапия.

Оттам нататък трябва да се научим да спазваме равномерно темпо в живота си, като съумяваме да казваме «не» на изискванията, които може би отново ще ни доведат до ръба на катастрофата.

3 юни

Затова и аз се старая да имам винаги непорочна съвест — и спрямо Бога, и спрямо хората.

Деяния 24:16

В едно общество като нашето и с покварена стара природа като нашата ние постоянно се сблъскваме с етични проблеми, които поставят на изпитание истинността на нашата вярност към християнските принципи.

Например един студент бива изкушен да преписва на изпитите си. Ако всички нечестно придобити дипломи и титли трябваше да бъдат върнати, училищата и университетите сигурно нямаше да могат да ги поберат.

Данъкоплатецът постоянно е изкушаван да декларира по-ниски доходи и по-високи разходи или пък да укрива важни информации.

Подкупът е основно средство в икономическия живот, в политиката и в правото. Корупцията изкривява правото. Подаръците променят възгледите и са важно средство за сключване на договори. Комисионните на черно осигуряват поръчки. Институциите пренебрегват някои факти при наличие на достатъчно добра «смазка».

Почти всяка професия си има своите собствени изкушения към нечестност. Лекарят християнин трябва с подписа си да потвърди искания към застраховката, които са явно неоснователни. Вярващият адвокат трябва да се пита дали да защитава престъпник, за когото знае, че е виновен, или дали да поеме бракоразводно дело, в което и двете страни са християни. Търговецът на автомобили втора употреба води вътрешна борба дали да превърти километража, за да продаде колата по-изгодно. Работникът е изправен пред решението дали да се присъедини към профсъюз, което в случай на стачка би го задължило да участва в насилствени действия. Трябва ли стюардесата християнка да налива на пътниците алкохол (и има ли изобщо избор, след като веднъж е избрала тази професия)? Трябва ли един вярващ спортист да се състезава в Господния ден? Трябва ли един търговец християнин да продава цигари, които е доказано, че предизвикват рак? Кое е по-лошо за един вярващ архитект — да проектира нощен клуб или сградата на някоя модернистка либерална църква? Трябва ли една християнска организация да приема дарения от бирена фабрика? Или от християнин, който живее в грях? Трябва ли един управител на магазин по Рождество да приема като подарък от някой от снабдителите си кашон портокали или мармалад?

Най-доброто правило, според което могат да се решат тези въпроси, се съдържа в нашия днешен текст — «да имаме винаги непорочна съвест, и пред Бога, и пред хората».

4 юни

Велик е Господ и всеславен и неизследимо е величието Му.

Псалм 145:3

Размишлението за Бога несъмнено е най-възвишеното нещо, с което може да се занимава човешкото мислене. Възвишените мисли за Бога облагородяват всеки аспект от живота ни. Ако в мислите си омаловажаваме Бога, това ни разрушава.

Бог е много велик. След едно величествено описание на Божието могъщество и слава Йов казва: «Ето, това са само краищата на Неговите пътища, и колко слаб шепот чуваме от Него! А гърма на силата Му кой ще разбере?» (Йов 26:14). Ние виждаме само краищата на пътищата Му и чуваме от Него само шепот!

Псалмистът описва, че земята се разтреперва само от Божия поглед, а докосването Му води до изригване на вулкани (Псалм 104:32).

Господ трябва да се наведе, за да види нещата на небесата (Псалм 113:6). Той е толкова велик, че нарича всички звезди по име (Псалм 147:4).

Когато Исая казва, че полите на Божията слава са изпълвали храма (Исая 6:1), той оставя на нашето въображение да си представим какъв трябва да е изгледът на цялата му слава. По-нататък той описва Бога като Онзи, който измерва океаните с шепа, а небесата — с педя (Исая 40:12). За Него народите са като капка във ведро или прашинка на везните (Исая 40:15). Всички гори на Ливан и всичките му животни не биха стигнали за всеизгаряне, достойно за Неговото величие (Исая 40:16).

Пророк Наум казва: «Господ — пътят Му е във вихрушка и буря и облаците са праха на краката Му» (Наум 1:3).

Насред едно главозамайващо описание на Божията слава Авакум казва: «… там е скривалището на силата Му» (Авакум 3:4). С това той има предвид, че човешкият език е просто безсилен да опише явно Неговата слава.

Когато през следващите дни разглеждаме някои от качествата на Бога, нека това ни подтикне към:

— възхищение — понеже Той е чуден;

— поклонение — за това, което Той е, и за всичко, което е извършил за нас;

— доверие — понеже Той е достоен за нашето пълно и непоклатимо доверие;

— служение — защото една от най-великите привилегии в живота е да служим на такъв Господ;

— подражание — понеже Неговата воля е да ставаме все по-подобни на Него.

5 юни

Бог… знае всичко.

1 Йоаново 3:20

Всезнанието на Бога означава, че Той има пълно знание за всичко. Той никога не е учил и не може да учи.

Едно от най-великите места в Библията, които говорят за това, е Псалм 139:1-6, където Давид пише: «Господи, Ти си ме изследвал и познал. Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч. Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат. Защото още няма дума на езика ми, а ето, Господи, Ти я знаеш цяла. Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си. Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна».

В Псалм 147:4 научаваме, че Бог изброява цялото множество на звездите и ги нарича всичките по име. Това ни изумява още повече, когато напр. сър Джеймс Джийнс ни казва, че «общият брой на звездите във Вселената вероятно е от порядъка на общия брой на песъчинките по морските брегове в целия свят».

Нашият Господ напомня на учениците Си, че нито едно врабче не пада на земята, без небесният ни Отец да знае това. На същото място Той казва, че дори и космите на главата ни са всички преброени (Матей 10:29-30).

Ясно е, че «всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме» (Евреи 4:13), което ни кара да възкликнем заедно с Павел: «О, колко дълбоко е богатството на мъдростта и познанието на Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими пътищата Му!» (Римляни 11:33).

Божието всезнание има голямо практическо значение за нашия живот. От една страна това е предупреждение за нас. Бог вижда всичко, което правим. Не можем да скрием нищо от Него.

От друга страна то е и утеха. Той знае всичко, през което преминаваме, както казва Йов: «Той обаче знае пътя ми…» (Йов 23:10), Той брои скитанията ни и записва сълзите ни в Своята книга (Псалм 56:8).

Това е и насърчение за нас. Той е знаел всичко за нас и въпреки това ни е спасил. Той знае какво чувстваме при поклонение и молитва, дори и да не можем да го изразим.

И накрая, тук има и едно голямо чудо. Въпреки че Бог е всезнаещ, Той може да забравя греховете, които е простил. Дейвид Сиймъндс казваше: «Не зная как Божието всезнание може да забравя, но знам, че забравя».

6 юни

Не изпълвам ли Аз небесата и земята? — заявява Господ.

Еремия 23:24

Когато говорим за Божието всеприсъствие, това значи, че Той е едновременно навсякъде. Един пуритан на име Джон Ероусмит разказва за един езически философ, който попитал: «Къде е Бог?». Християнинът отговорил: «Мога ли първо да те попитам къде не е Той?».

В Америка един атеист написал на една стена: «Бог не е никъде» («God is nowhere»). Едно детенце минало оттам и написало отдолу: «Бог сега е тук» («God is now here»).

На Давид дължим един класически текст за Божието всеприсъствие: «Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти? Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там! Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето, дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!» (Псалм 139:7-10).

Когато говорим за всеприсъствие, трябва внимателно да се пазим от едно объркване с пантеизма. Той казва, че всичко е бог. В някои от неговите форми хората се покланят на дърветата или реките, или природните сили. За разлика от това, истинският Бог владее и изпълва цялата Вселена, но самият Той съществува независимо от нея и е по-велик от нея.

Какви практически следствия трябва да има Божието всеприсъствие в живота на Неговия народ?

Първо, разбира се, то ни напомня, че не можем да се скрием от Бога. Не можем да Му избягаме.

Но в знанието, че Бог е винаги и навсякъде при Своите, се крие и неизказана утеха. Той никога не ни напуска. Ние никога не сме сами.

И накрая, Неговото всеприсъствие е и голямо предизвикателство за нас! Тъй като Той винаги е с нас, ние трябва да живеем в святост и да се отделяме от света.

Той е обещал Своето специално присъствие, когато двама или трима са събрани в Неговото име — тогава Той е сред тях. Това би трябвало да води до дълбоко страхопочитание и тържествена сериозност в събранията на светиите.

7 юни

Защото Господ, нашият Бог, Всемогъщият, се възцари!

Откровение 19:6

Божието всемогъщество означава, че Той може да направи всичко, което не е в противоречие с Неговите други качества. Нека чуем единодушното свидетелство на Писанието: «Аз съм Бог, Всемогъщият» (Битие 17:1). «Има ли нещо невъзможно за Господа?» (Битие 18:14). «Зная, че ти можеш всичко и нито едно Твое намерение не може да бъде възпрепятствано» (Йов 42:2). «Няма нищо невъзможно за Теб» (Еремия 32:17). «За Бога всичко е възможно» (Матей 19:26). «Защото за Бога няма нищо невъзможно» (Лука 1:37).

Но естествено Бог не може да направи нищо, което противоречи на Неговия собствен характер. Например, за Бога е невъзможно да лъже (Евреи 6:18). Той не може да се отрече от Себе Си (2 Тимотей 2:13). Той не може да съгрешава, тъй като е абсолютно свят. Не може да се проваля и да изоставя Своите, защото е напълно достоен за доверие.

Ние виждаме Божието всемогъщество в Неговото Творение и в това, че Той поддържа в съществуване Вселената. Виждаме го и в Неговото провидение, в спасението на грешниците и Неговия съд над онези, които отказват да се покаят. Най-великото разкриване на Божията мощ в Стария Завет е било извеждането на Неговия народ от Египет, а в Новия Завет — възкресението на Христос.

След като Бог е всемогъщ, никой не може да се бори срещу Него и да има някакви изгледи за успех. «Няма мъдрост и няма разум, и няма съвет срещу Господа» (Притчи 21:30).

След като Бог е всемогъщ, вярващият винаги е на страната на победителя. Един заедно с Бога винаги е мнозинство. «Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас?» (Римляни 8:31).

След като Бог е всемогъщ, ние можем с молитва да навлезем в областта на невъзможното. Както се казва в една песен, ние можем да се смеем на невъзможните неща и да молим: «Нека да стане!». След като Бог е всемогъщ, ние имаме неизразима утеха, понеже:

Господ може да реши всеки проблем, може да разплете възлите на живота. Няма нищо твърде трудно за Иисус, няма нищо невъзможно за Него.

Ако моята слабост се опира на Неговата сила, тогава всичко е лесно.

8 юни

На единия премъдър Бог да бъде слава чрез Иисус Христос за вечни векове.

Римляни 16:27

Божията мъдрост преминава като червена нишка през цялата Библия. Например: «У Него са мъдрост и сила, Той има съвет и разум. В Него са сила и мъдрост, измаменият и измамникът са Негови» (Йов 12:13, 16). «Господи, колко многобройни са Твоите дела! Всички тях Ти си извършил с мъдрост. Земята е пълна с Твоите творения» (Псалм 104:24). «С мъдрост Господ основа земята, с разум установи небесата» (Притчи 3:19). «Да бъде благословено Божието Име от века и до века, защото мъдростта и силата са Негови!» (Даниил 2:20). «Понеже в Божията мъдрост светът не позна Бога чрез мъдрост, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите» (1 Коринтяни 1:21). «А вие сте от Него в Христос Иисус, който стана за нас мъдрост от Бога…» (1 Коринтяни 1:30).

Божията мъдрост означава Неговото съвършено знание, Неговата винаги точна способност за преценка и Неговите безпогрешни решения. Някой е определил Божията мъдрост като способността да постигне най-добрите възможни резултати с най-добрите възможни средства. Това е много повече от знание. По-скоро е способността да се прилага правилно знанието.

Всички Божии дела изразяват Неговата мъдрост. Чудната конструкция на човешкото тяло например красноречиво свидетелства за нея.

Виждаме Божията мъдрост и в чудния план за нашето спасение. Благовестието ни казва, че наказанието за греховете ни е понесено, Божията справедливост е удовлетворена, Неговата благодат се е изляла в правда и сега вярващият в Христос има далеч по-славно положение, отколкото би могъл да има, ако Адам не беше паднал в грях.

Сега, когато сме спасени, Божията мъдрост е чудна утеха за нашите души. Знаем, че Бог е твърде мъдър, за да прави грешки. Въпреки че в живота има неща, които са трудни за разбиране, ние знаем, че Бог никога не греши.

Можем да се доверим напълно на Неговото водителство. Той знае края още от началото. Той познава пътеките на благословението, които за нас са напълно непознати, Неговият път е съвършен.

И накрая, Той иска и ние да растем в мъдрост. Ние трябва да сме мъдри за доброто (Римляни 16:19). Трябва да внимаваме как се държим — както подобава на мъдри хора — и при това да изкупваме благоприятното време, защото дните са лоши (Ефесяни 5:15-16). Трябва да бъдем мъдри като змиите, но беззлобни и искрени като гълъбите (Матей 10:16).

9 юни

Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, който е бил, който е, и който идва!

Откровение 4:8

Когато говорим за Божията святост, разбираме, че Той е духовно и морално съвършен в Своите мисли, дела, мотиви и във всяко друго отношение. В Него няма никакъв грях или нечистота. Той не може да не бъде съвършено чист. Свидетелството на Писанието за Божията святост е изобилно. Ето няколко примера: «Бъдете свети, защото Аз, Господ, вашият Бог, съм свят» (Левит 19:2). «Никой не е свят като Господа» (1 Царе 2:2). «Господи, Боже мой, Свети мой!… Очите Ти са твърде чисти, за да гледаш злото, и не можеш да погледнеш нещастие» (Авакум 1:12-13). «Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава» (Яков 1:13). «Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина» (1 Йоаново 1:5). «Защото само Ти си свят» (Откровение 15:4). В Неговите очи дори и звездите не са чисти (Йов 25:5). Свещенството и системата от жертви в Стария Завет, освен другите неща, са демонстрирали и Божията святост. Те са показвали, че грехът разделя Бога от човека и е необходимо някакво средство, за да се прескочи пропастта, както и че човекът може да се доближи до светия Бог единствено на основата на пролята жертвена кръв.

Божията святост се разкрива по уникален начин на кръста. Когато Бог гледа от небето и вижда Своя Син да носи нашите грехове, Той изоставя Своя Възлюбен през трите ужасни часа на мрака.

Приложението на тази истина за нас е ясно. Божията воля е ние да бъдем свети. «Това е Божията воля — вашето освещение» (1 Солунци 4:3). «Както е свят Този, който ви е призовал, така бъдете и вие свети в цялото си поведение» (1 Петрово 1:15).

Когато мислим за Божията святост, това трябва да ни изпълни и с дълбоко чувство на страх, както Той някога е казал на Мойсей: «Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя» (Изход 3:5).

Томас Бини (1798–1874, английски проповедник и поет) с изумление говори за светостта, която се изисква, за да стои човек в Божието присъствие:

Вечна светлина! Вечна светлина! Колко чиста трябва да бъде душата, за да не погине под Твоя изпитващ поглед, а да може с мир и радост да гледа живота и Теб!

Сърцата ни се изливат в поклонение, когато осъзнаем, че сме получили необходимата чистота чрез вярата в Господ Иисус.

10 юни

Аз, Господ, не се изменям.

Малахия 3:6

Божията неизменност е това качество на Бога, което Го описва като вечно постоянен. Той не се променя във вътрешното Си естество. Не се променя в Своите качества. Не се променя в принципите, според които действа.

Псалмистът подчертава контраста между променливата съдба на небето и земята и Божията неизменност: «Те ще погинат, но Ти пребъдваш, те всички ще овехтеят като дреха, като одежда ще ги смениш и ще бъдат изменени. Но Ти си същият…» (Псалм 102:26-27). Яков описва Господа като «Отец на светлините, в когото няма изменение, нито сянка от промяна» (Яков 1:17).

Други места в Писанието ни казват, че Бог не се разкайва. «Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае» (Числа 23:19). «А и Силният на Израил няма да излъже и няма да се разкае, защото Той не е човек, че да се разкайва» (1 Царе 15:29).

Но как тогава да разбираме стиховете, които казват, че Бог се е разкаял за нещо? «И Господ се разкая, че беше създал човека на земята» (Битие 6:6). «Господ се разкая, че беше направил Саул цар над Израил» (1 Царе 15:35). Виж също и Изход 32:14 и Йона 3:10.

В това няма противоречие. Бог винаги действа според тези два принципа: Той винаги награждава послушанието и наказва непослушанието. Когато един човек се обърне от послушание в непокорство, Бог трябва да остане верен на естеството Си и да се обърне от първия принцип към втория. Това за нас изглежда като разкайване и затова е назовано така на лесно разбираем за нас език. Но това в никакъв случай не означава промяна или съжаление.

Бог винаги е същият. Това дори е едно от Неговите имена: «Ти си същият» (Псалм 102:27). Неговата неизменност се изразява и от Неговото Име «Аз съм» (Изход 3:14; Второзаконие 32:39).

Божията неизменност е била голямо утешение за Неговите светии от всички времена и те са я възпявали в своите песни. Ето безсмъртните редове на Хенри Ф. Лайт (1793–1847):

Тление, промяна вред в тоз свят цари.

Ти неизменен си, със мен бъди!

Това също е едно от качествата на Бога, на които ние трябва да подражаваме. Ние трябва да бъдем твърди, постоянни и последователни. Ако сме непостоянни, капризни или колебливи, представяме на света изкривен образ на нашия Отец.

Бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господното дело, като знаете, че в Господа вашият труд не е напразен“

1 Коринтяни 15:58

11 юни

В това се състои любовта — не че ние възлюбихме Бога, а че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за нашите грехове.

1 Йоаново 4:10

Любовта е това качество на Бога, поради което Той обсипва с безгранична милост хората. Неговата любов се разкрива в това, че Той дава на възлюбените Си добри и съвършени дарове.

Тук можем да приведем само няколко от безбройните библейски стихове, които говорят за тази любов! „Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост“ (Еремия 31:3). „Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). „Бог обаче, който е богат на милост, поради голямата любов, с която ни възлюби… ни съживи…“ (Ефесяни 2:4). И, разбира се, най-известният от всички: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот“ (Йоан 3:16).

Когато Йоан казва: „Бог е любов“ (1 Йоаново 4:8), с това той не дава определение на Бога, а подчертава, че любовта е един от ключовите елементи на божествената същност. Ние не се покланяме на любовта, а на Бога на любовта.

Неговата любов не е имала начало и не може да има край. Тя е безгранична. Тя е напълно чиста, без никаква следа от егоизъм или Някакъв друг грях. Тя е жертвоготовна и не пита за цената. Тя търси само доброто на другите и не очаква отплата. Тя се излива върху несимпатичните също както върху приятните; върху враговете както и върху приятелите. Нейният източник не е привлекателността на тези, които я получават, а единствено добрината на този, който я оказва.

Практическите последствия от тази възвишена истина са очевидни. „И така, бъдете подражатели на Бога като възлюбени деца и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас“ (Ефесяни 5:1-2). Нашата любов трябва да се издига към Бога, да обгръща нашите братя и сестри и да се излива към неспасения свят.

Размишлението за Неговата любов трябва да ни подтикне и към дълбоко поклонение. Падайки в краката Му ние отново и отново трябва да казваме:

Как можеш да ме обичаш, както го правиш, и същевременно да си Бог, който си — това е мрак за моя разум, но светлина за моето сърце.

12 юни

А Бог на всяка благодат, който ви е призовал за Своята вечна слава в Христос Иисус…

1 Петрово 5:10

Божията благодат е Неговото благоволение и Неговата добронамереност към тези, които не ги заслужават, които всъщност заслужават точно обратното, но са се доверили на Иисус Христос като на Свой Господ и Спасител.

Ето четири от по-известните стихове за Божията благодат: „Законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Иисус Христос“ (Йоан 1:17). „… но се оправдават даром от Неговата благодат чрез изкуплението, което е в Христос Иисус“ (Римляни 3:24). „Защото знаете благодатта на нашия Господ Иисус Христос — че като беше богат, за вас стана беден, за да станете вие богати чрез Неговата бедност“ (2 Коринтяни 8:9). „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас — това е дар от Бога — не чрез дела, за да не се похвали никой“ (Ефесяни 2:8-9).

Някои прославят Божията благодат като най-славната от всички Негови добродетели. Самуел Дейвис (1723–1761, американски проповедник на съживлението, съосновател и президент на университета Принстън) пише:

Велики Боже на чудесата! Всички Твои пътища

показват Твоите божествени качества.

Но блестящата слава на благодатта Ти

надхвърля всички Твои чудеса:

Кой е Бог, който прощава като Теб?

Кой дава благодат тъй изобилно даром?

Но кой може да каже,

че някое от Божиите качества е по-велико от друго?

Бог винаги е бил Бог на благодатта — и в Стария, и в Новия Завет. С идването на Христос обаче този аспект на Неговото същество е проличал наново и по много специален начин.

Ако веднъж сме разбрали Божията благодат, това ни прави поклонници завинаги. Ние се питаме: „Защо Той е избрал точно мен? Защо Господ Иисус е трябвало да пролива кръвта Си за толкова недостоен човек като мен? Защо Бог не само ще ме спасява от пъкъла, но и освен това ще ме благославя с всяко духовно благословение в небесни места и ще ме определя да прекарам вечността с Него в небето?“. Тогава не е чудно, че възпяваме тази поразителна благодат, която е спасила окаяни твари като нас!

Но Бог иска Неговата благодат да е видима и в нашия живот и да се излива към другите. Той иска нашето общуване с хората да е белязано от Неговата благодат. Думите ни трябва винаги да са с благодат, подправени със сол (Колосяни 4:6). Ние трябва сами да ставаме бедни, за да обогатяваме други (2 Коринтяни 8:9). Ние трябва да оказваме благоволение и добронамереност на презрените и необичаните.

13 юни

Бог обаче, който е богат на милост…

Ефесяни 2:4

Божията милост е Неговото съчувствие, Неговата доброта и Неговото състрадание към онези, които са виновни, които са се провалили, които са отчаяни или в беда. Писанието подчертава, че Бог е богат на милост (Ефесяни 2:4), Той е „многомилостив“ (Псалм 86:5). Неговата милост е голяма (1 Петрово 1:3), тя се възвеличава до небесата (Псалм 57:10). „Колкото са високо небесата над земята, толкова е голяма милостта Му към онези, които Му се боят“ (Псалм 103:11). Бог е наречен „Отец на милостите“ (2 Коринтяни 1:3). Казва се, че Той е „много жалостив и милостив“ (Яков 5:11). Той оказва милостта Си безпристрастно: „Той прави слънцето Си да изгрява и над злите, и над добрите; и дава дъжд и на праведните, и на неправедните“ (Матей 5:45). Хората не се спасяват чрез праведни дела (Тит 3:5), а чрез Неговата суверенна милост (Изход 33:19; Римляни 9:15; Тит 3:5). Неговата милост е от поколение в поколение за онези, които Му се боят (Псалм 136:1; Лука 1:50), но за онези, които отказват да се покаят, тя е само за този живот.

Има разлика между благодат и милост. Благодатта означава, че Бог ме обсипва с благословения, които не заслужавам. Милостта означава, че Той не ми налага наказанието, което всъщност заслужавам.

С всяко учение на Светото Писание са свързани и известни задължения от наша страна. Божиите милости изискват на първо място да представим телата си като жива, свята, угодна на Бога жертва (Римляни 12:1). Това е най-разумното, уместно, целесъобразно, здраво и нормално нещо, което можем да направим.

Но освен това Бог иска и да бъдем милостиви един към друг. За милостивите е обещана специална награда: „Блажени милостивите, защото на тях ще се окаже милост“ (Матей 5:7). Господ предпочита милост пред жертва (Матей 9:13), т.е. дори много жертвоготовни дела нямат стойност, ако не са свързани с личен живот в страх от Бога.

Добрият самарянин е човек, който оказва милост на ближния си. Ние оказваме милост, като храним гладните, обличаме бедните, грижим се за болните, посещаваме вдовиците и сирачетата в нуждата им и плачем заедно с плачещите.

Ние сме милостиви, когато не използваме възможността да си отмъстим на някой, който ни е сторил неправда, или когато оказваме милост на някой, който се е провалил.

Като помним постоянно какви сме ние в същността си, трябва да се молим за милост и за себе си (Евреи 4:16), и за другите (Галатяни 6:16; 1 Тимотей 1:2).

И накрая, Божиите милости трябва да подтикнат сърцето ни да възпее Неговата хвала:

Когато душата ми, Боже, се събужда

и гледа всички Твои милости,

в мен блика буйна радост, преливам

от възхита, любов, поклонение.

14 юни

Божият гняв се открива от небето срещу всяко безбожие и неправда на хората.

Римляни 1:18

Божият гняв е Неговата неудържима ярост и Неговото отплащащо наказание, насочени срещу непокаяния грешник във времето и във вечността. А. У. Пинк посочва, че това също така е божествена добродетел, както и Неговата вярност, мощ и милост. Няма нужда да се извиняваме за Божия гняв.

Като размисляме за него, трябва да имаме предвид няколко неща.

Между Божията любов и Неговия гняв няма противоречие. Истинската любов наказва греха, бунта и непокорството.

Когато хората отхвърлят Божията любов, какво друго остава освен Неговия гняв? Във вечността има само две места — рай и пъкъл. Ако хората отхвърлят рая, те сами се решават за пъкъла.

Бог не е приготвил пъкъла за хората, а за дявола и неговите ангели (Матей 25:14). Господ не благоволява в смъртта на безбожния (Езекиил 33:11). Но за онзи, който отхвърля Христос, няма друга възможност.

Божият съд е наречен „чудно дело“ и „удивителна работа“ (Исая 28:21). Това изглежда намеква, че Бог много повече обича да оказва милост (Яков 2:13).

Божият гняв не съдържа чувства на отмъщение или омраза. Той е справедлив гняв, неопетнен от никакъв грях.

Божият гняв е качество, на което ние не сме призовани да подражаваме. Единствено Той има правото да го упражнява, защото единствено Той може да го направи съвършено справедливо. Затова Павел пише на римляните: „Възлюбени, не си отмъщавайте, а дайте място на Божия гняв; защото е писано: «На Мен принадлежи отмъщението, Аз ще отплатя, казва Господ»“ (Римляни 12:19).

Християнинът може да проявява справедлив гняв, но той трябва да бъде наистина справедлив. Той не бива да се предава на греховен гняв (Ефесяни 4:26). И справедливият гняв трябва винаги да се упражнява за защита на Божията чест, никога за наша самозащита или оправдание.

Ако наистина вярваме в Божия гняв, това трябва да ни подтиква да излезем навън, за да споделяме благовестието с онези, които все още са на широкия път, водещ към погибел. И ако проповядваме Божия гняв, трябва да го правим със сълзи на съчувствие.

15 юни

Милосърдията Му не свършват. Те се подновяват всяка сутрин, голяма е Твоята вярност.

Плач на Еремия 3:22-23

Бог е верен и истинен. Той не може да лъже или да мами. Той не може да вземе обратно думите Си. Той е напълно достоен за доверие и на Него може да се разчита за всичко. Никое от Неговите обещания няма да остане неизпълнено.

„Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза и няма ли да извърши? Той говори и няма ли да го извърши? Изговори и няма ли да го утвърди?“ (Числа 23:19). „Затова знай, че Господ, твоят Бог, Той е Бог, верният Бог“ (Второзаконие 7:9). „Твоята вярност е във всички поколения“ (Псалм 119:90).

Ние виждаме Божията вярност в това, че Той ни е призовал в общение със Своя Син (1 Коринтяни 1:9). Виждаме я в това, че Той не допуска да бъдем изкушени повече, отколкото ни е силата (1 Коринтяни 10:13). Виждаме я в това, че Той ни утвърждава и ни пази от лукавия (2 Солунци 3:3). Въпреки че мнозина са неверни, Той остава верен, понеже не може да се отрече от Себе Си (2 Тимотей 2:13).

Господ Иисус е въплътената истина (Йоан 14:6). Божието слово е освещаваща истина (Йоан 17:17). „Бог е истинен, а всеки човек — лъжлив“ (Римляни 3:4).

Знанието, че Бог е верен и истинен, изпълва душите ни с доверие. Ние знаем, че Неговото слово не може да бъде осуетено и че Той ще извърши това, което е обещал (Евреи 10:23). Например знаем, че сме спасени за цялата вечност, понеже Той казва, че никоя от Неговите овце никога няма да погине (Йоан 10:28). Знаем, че никога няма да бъдем в лишение, защото Той е обещал да снабди всяка наша нужда (Филипяни 4:19).

Бог иска и Неговите хора да бъдат верни и истинни. Той иска ние да държим на думата си. Иска да спазваме уговорките си и да сме достойни за доверие. Ние трябва да избягваме лъжи, преувеличения и полуистини. Християните естествено трябва да бъдат верни на брачните си клетви. Те трябва да бъдат верни в изпълнението на задачите си в църквата, в работата си и вкъщи.

Колко трябва да сме благодарни на Господа и да Го славим за Неговата вярност! Той е Бог, който не може да ни разочарова.

Той не може да разочарова — защото е Бог.

Той не може да разочарова — Той даде Своята дума.

Той не може да разочарова — ще ни доведе до края.

Той не може да разочарова — ще ни възвиси.

16 юни

А нашият Бог е в небесата, върши всичко, което Му е угодно.

Псалм 115:3

Бог е суверен. Това означава, че Той е абсолютният властелин над Вселената и може да прави всичко, което Му е угодно. Но бързаме да добавим, че това, което Му е угодно, винаги е правилно. Неговите пътища са съвършени.

В Исая Господ казва: „Намерението ми ще се извърши и ще направя всичко, което Ми е угодно“ (46:10). Когато Навуходоносор бива изцелен от лудостта си, той казва: „По волята Си Той постъпва с небесната войска и със земните жители и никой не може да Му каже: Какво правиш Ти?“ (Даниил 4:35). Апостол Павел подчертава, че човекът няма право да поставя под въпрос Божиите действия: „Но, о, човече, кой си ти, че да отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо си ме направил така?“ (Римляни 9:20). А на друго място той казва, че Бог „върши всичко по решението на Своята воля“ (Ефесяни 1:11).

Спърджън казва: „Ние проповядваме един Бог, който седи на престол, и Неговото право да действа спрямо Своите, както Той иска, да разполага със Своите творения, както на Него Му се струва добре, без при това да ги пита за мнението им“.

Казано по-просто, учението за Божия суверенитет е това учение, което оставя Бога да бъде Бог.

Това е истина, която ме изпълва с благоговейно удивление. Аз не мога да разбера всички нейни подробности, но мога да почитам Бога и да Му се покланям за Неговото всевластие.

Това е истина, която ме покорява пред Него. Той е грънчарят, аз съм глината. Той има права над мен и заради сътворението, и заради изкуплението. При никакви обстоятелства аз не бива да Му противореча или да поставям под съмнение решенията Му.

Това е истина, която ми носи утеха. Тъй като Той е всевластният Владетел, аз знам, че Той изпълнява плановете Си, и че те ще постигнат определената си цел.

Въпреки че в живота има неща, които не мога да разбера, мога да съм сигурен, че тъмните нишки са също така необходими за Неговата тъкан, както и златните, и сребърните.

17 юни

Можеш ли да издириш Божиите дълбини? Можеш ли да стигнеш границите на Всесилния?

Йов 11:7

Има и други качества на Бога, които трябва да бъдат споменати, макар и само накратко. Размишлението над тези божествени добродетели издига душата от земята към небето, от ежедневното към възвишеното.

Бог е справедлив, в смисъл че Той е безпристрастен и обективен във всички Свои действия. Той е „праведен и Спасител“ (Исая 45:21).

Бог е неизследим (Йов 11:7-8). Той е прекалено велик, за да бъде разбран от човешкия дух. Стивън Чарнък (1628–1680, английски пуритански проповедник и богослов) казва: „Видно е, че Бог е. Не е видно какво е Той“. А Ричард Бакстър (1615–1691) казва: „Ние можем да познаем Бога, но не и да Го схванем“.

Бог е вечен — Той няма начало и край (Псалм 90:1-4). Неговият живот е през цялата вечност.

Бог е добър (Наум 1:7). „Благ е Господ към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения“ (Псалм 145:9).

Бог е безкраен (3 Царе 8:27). За него няма ограничения или прегради. „Неговото величие надхвърля всяка човешка способност да измери, изчисли или да си представи.“

Бог е самосъществуващ (Изход 3:14). Той не е получил съществуването Си от източник извън Него. Той е източникът на всеки живот.

Бог е самодостатъчен, т.е. в Триединството Той има всичко, от което се нуждае.

Бог е трансцендентен. Той е далеч над Вселената или времето и съществува независимо и извън материалното творение.

И накрая, още едно качество на Бога е Неговото предузнание. Християните не са единни по въпроса дали Божието предузнание определя кой ще се спаси, или е само предварително знание кой ще повярва някой ден. От Римляни 8:29 ми се струва, че Бог избира отделни хора и определя, че всички, които Той е предузнал по този начин, в крайна сметка ще бъдат прославени.

И така, стигаме до края на нашето съвместно размишление за Божиите качества. Но това е тема, която в известен смисъл няма край. Бог е толкова велик, толкова възвишен, толкова страхопочитаем, че ние Го виждаме „неясно, като в огледало“. Тъй като е безкраен, Той никога не може да бъде напълно познат от същества с краен дух. През цялата вечност ние ще се занимаваме с чудесата на Неговата личност и въпреки това ще трябва отново и отново да казваме: „Дори и половината не ми е било казано“.

18 юни

Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това — да наглежда човек сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Яков 1:27

Когато Яков е писал тези думи, не е искал да каже, че един вярващ, който практикува тези неща, вече е направил всичко, което се изисква от него. По-скоро той има предвид, че два ярки примера за истинско богослужение са посещаването на вдовици и сирачета и очистването на собствената личност.

Може би ние бихме очаквали той да даде като примери тълкуване на Библията, мисионерска дейност или лична евангелизация. Но не! Той мисли на първо място, че нуждаещите се трябва да бъдат посещавани.

Апостол Павел напомня на старейшините в Ефес как ги е посещавал „по къщите“ (Деяния 20:20). Дж. Н. Дарби разглежда посещенията като „най-важната част на делото“. Той пише: „Часовникът отброява часовете и минаващите го чуват, но вътрешният часовник върви и се грижи за правилните удари и точното разположение на стрелките. Аз мисля, че посещенията трябва да бъдат основната ти работа — всичко останало вземи, както идва. Аз се страхувам от прекалено много публично свидетелство, и особено тогава, когато няма лично действие“ (из писмо до Дж. В. Уигам от 2 август 1839 г.).

Една възрастна и самотна вдовица изпаднала в положение, в което била зависима от помощта на съседите и познатите си. Тъй като имала много време, тя си водела дневник за всичко, което се случвало през деня — особено за контактите с външния свят. Един ден на съседите им направило впечатление, че вече няколко дни не били забелязали никакви признаци на живот от нейната къща. Извикали полицията и се оказало, че тя била починала преди няколко дни. Последните три дни преди смъртта и единствените записки в дневника били: „Никой не дойде“, „Никой не дойде“, „Никой не дойде“.

В забързаността на нашето ежедневие ние твърде лесно забравяме самотните, нуждаещите се и болните. Даваме приоритет на други неща, и то често на такива форми на служение, които се разиграват в обществеността и привличат повече внимание. Но ако нашето благочестие трябва да е чисто и неопетнено, не бива да пренебрегваме вдовиците и сираците, слабите и старите, прикованите вкъщи или на легло. Господ обръща особено внимание на страдащите и има специална награда за онези, които отиват да задоволят нуждите им.

19 юни

… и силата ти — като дните ти.

Второзаконие 33:25

Бог е обещал да даде сила на Своите, и то съответно на нуждата им и на правилното време. Той не обещава да имаме сила, преди да се яви нуждата, но когато дойдат трудностите, Неговата благодат ни осигурява своевременна помощ.

Може би сме призовани да преминем през болест и страдания. Ако знаехме предварително колко тежко ще бъде изпитанието, бихме казали: „Знам, че никога не мога да го понеса“. Но по време на изпитанието преживяваме цялата божествена помощ за свое и на околните изумление.

Ние живеем в страх от времето, когато нашите любими хора ще бъдат отнети от смъртта. Сигурни сме, че малкият ни свят ще се срине и никога няма да можем да се справим с това. Но когато се стигне дотам, всичко е съвсем различно. Тогава съзнаваме присъствието и силата на Господа по такъв начин, който никога преди това не сме познавали.

Много от нас се доближават до смъртта при нещастни случаи и други екстремни ситуации на опасност. Но установяваме, че сърцето ни е изпълнено с мир, докато би било нормално да сме парализирани от панически страх. Знаем, че Господ е, който ни се е притекъл на помощ.

Когато четем историите на онези, които са жертвали геройски живота си заради Христос, наново осъзнаваме, че Бог дава „благодат за мъченичество в дните на мъченичество“. Непоклатимата смелост на мъчениците надхвърля всякакъв човешки кураж. Тяхното дръзко свидетелство съвсем очевидно е получавало сила от небето.

Би трябвало също да е ясно, че грижите за бъдещето не водят до нищо друго, освен до стомашни язви. Защото Бог ни дава благодатта и силата Си едва когато имаме нужда от тях. Д. У. Уигъл пише:

Аз не мисля за утре — Спасителят ще се погрижи за всичко. Ако не мога да заема силата и благодатта на утрешния ден, защо тогава да заемам грижите му?

Незабравимите редове на Ани Джонсън Флинтс също са много подходящи към нашата тема:

Благодатта е повече, когато товарът расте; силата е повече, когато трудността расте. За допълнителни страдания Той дава още милост, за голямо изпитание увеличава мир. Когато не можем вече да носим, когато силата ни чезне по средата на деня, когато запасите ни се изчерпват, тогава даровете на Отца едва започват.

20 юни

Кой може да намери добродетелна жена? Защото е много по-скъпа от скъпоценни камъни.

Притчи 31:10

Какви качества желае един християнин да има жена му? По-долу следва един опит да ги изброим. Дано никой да не е толкова незрял, че да се надява да намери всички тези качества у една-единствена жена.

Най-напред тя трябва да бъде богобоязлива — жена, която не само е новородена, но и е ориентирана към духовните неща. Тя поставя Христос на първо място в живота си. Моли се и е активна в служението за Господа. Жена с християнски характер и праведност, която мъжът й може да уважава духовно, и която от своя страна уважава него.

Тя е жена, която заема даденото й от Бога положение на подчинение и активно помага на съпруга си да отговаря на своето положение като глава. Вярна е на брачния си обет. Освен това е добра жена и майка на децата си. Външността й е поддържана и привлекателна, но тя избягва модните крайности. Тя е женствена и се държи като дама, но не е екстравагантна.

Тази идеална жена е добра домакиня, поддържа жилището подредено и чисто и сигурно и умело води домакинството. Тя се грижи за добра храна и редовен режим на семейството и с радост оказва гостоприемство. Излишно е да споменаваме, че тя би трябвало да споделя целите и интересите на мъжа си.

Когато има трудности, тя е готова открито да изложи проблемите си, вместо да се крие в мълчание, да се сърди и да се обижда. Готова е да говори за различни възгледи и е в състояние да се извини или да изповяда греха си, когато е необходимо.

Тя не е любопитна клюкарка, която се меси в чужди работи. Има тих и кротък дух и не е свадлива и мърмореща.

Тя допринася своето, за да се справи семейството с наличните финанси. Не е обзета от манията за луксозни вещи и не иска на всяка цена да се състезава със съседите.

Готова е да понася нещастие и страдание, ако се окаже необходимо.

Изпълнява брачните си задължения към мъжа си с радост, а не пасивно или безразлично.

Има весел темперамент, добър другар е, не се стреми към обществено издигане или кариера и е напълно достойна за доверие.

Мъжете трябва да са доволни, ако откриват повечето от тези качества у жена си, а жените могат да използват това като тест, за да се доближават все повече и повече към образа на жената по Божия план.

21 юни

Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея.

Ефесяни 5:25

Какво очаква една християнка от своя съпруг? Тя трябва преди всичко да обръща внимание на духовния му живот, а не на външния му вид.

Той трябва да бъде Божи човек, който първо търси Божието царство и Неговата правда. Целта на живота му е да служи на Господа и да носи отговорност в местната църква. У дома той трябва като „домашен свещеник“ да поддържа молитвата и изучаването на Библията в семейството и да бъде образец за вярващ човек.

Този мъж заема даденото му от Бога място като глава на семейството, но не е тиранин.

Той обича жена си и с това спечелва нейното доброволно подчинение, без да трябва да го изисква от нея. Той е деликатен към нея и винаги се отнася с уважение към нея. Верен е, отнася се с разбиране, търпелив, мил, внимателен, готов да помогне и весел.

Идеалният съпруг добре издържа семейството си, като работи усърдно и старателно в професията си. Но парите не са неговият пръв приоритет. Той не е алчен или стиснат.

Той обича децата си, възпитава ги, прекарва време с тях, планира съвместни начинания с тях, добър пример е за тях и обръща на всяко от тях отделно внимание.

Обича гостолюбието. Домът му е отворен за служителите на Господа, за всички християни и за невярващите.

Той винаги поддържа добра връзка с жена си и семейството си. Разбира и приема техните ограничения и може с разбиране да се усмихне на грешките им. Той общува с тях на човешко и духовно ниво. Когато направи или каже нещо погрешно, веднага признава грешката си и се извинява. Винаги е отворен за предложения и желания от страна на семейството си. Изключително важно е той да може да поддържа духовното и душевното си равновесие, когато жена му е потисната.

Други желателни качества са той да бъде чист и с изряден външен вид, себеотрицателен, честен, кротък, достоен за доверие, щедър и тактичен. Би трябвало да има чувство за хумор, а не да бъде недоволен и да мърмори.

Малцина мъже — ако не и никой — въплъщават всички тези качества и не е реалистично да се очакват всички наведнъж. Една жена трябва да бъде благодарна за тези, които са налице, и да оказва на мъжа си любяща помощ, за да развива други положителни качества на характера.

22 юни

Изпитвайте всичко; дръжте доброто.

1 Солунци 5:21

Понякога изглежда, че християните са особено склонни да се впускат по течението на всевъзможни краткотрайни модни течения и ветрове на разни учения. Джон Бланчард разказва за двама шофьори на екскурзионни автобуси, които сравнявали пътните си дневници. Когато единият споменал, че в момента вози автобус пълен с християни, другият казал: „Наистина ли? А те какво вярват?“. Първият отговорил: „Всичко, което им кажа!“.

Може би за известно време това е някоя мода в храненето. Някои продукти се отхвърлят като ужасно вредни, докато други уж имат почти магически качества. След това излиза на мода някакво чудодейно лекарство. После на разни странни билки или екстракти се приписват фантастични лечебни успехи.

Християните са изключително лековерни, що се отнася до призиви за дарения. Поне в Америка те реагират спонтанно и щедро на всяка реклама за дарения, била тя за сирачета или за антикомунистически кампании, без ни най-малко да се замислят дали въпросните организации са достойни за доверие.

Измамниците и кариеристите имат много висок рейтинг сред вярващите. Независимо колко смехотворни и невероятни са техните трогателни истории, те винаги успяват да съберат достатъчно пари.

Може би проблемът се състои в това, че ние не можем да различаваме вяра от лековерие. Вярата се опира на най-сигурното нещо в цялата Вселена — Божието слово. Лековерието приема разни неща като факт без всякакво доказателство и понякога дори при явни доказателства за противното.

Бог никога не е имал намерението Неговите хора да се откажат от своята способност за преценка и проницателност. В Библията намираме различни напътствия за това, като например:

Изпитвайте всичко; дръжте доброто.

1 Солунци 5:21

… ако отделиш скъпоценното от нищожното…

Еремия 15:19

И за това се моля: любовта ви да изобилства все повече и повече с познаване и всякакво разбиране, за да разпознавате най-доброто.

Филипяни 1:9-10

Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света.

1 Йоаново 4:1

Разбира се, опасността е особено голяма по отношение на доктриналните моди и така наречените „нови познания“. Но и в много други области е възможно християните да се отклонят или дори да се заблудят, като станат жертва на фиксидеи или модни течения и започнат да ги следват с прекомерно усърдие.

23 юни

Не желаем, братя, да останете в незнание за онези, които са починали, за да не скърбите като другите, които нямат надежда.

1 Солунци 4:13

Как трябва да реагираме, когато някой от нашите любими хора почине в Господа? Някои християни се сриват емоционално. Други, въпреки че също скърбят, са в състояние геройски да понасят болката. Зависи колко дълбоко сме вкоренени в Бога и в каква степен сме усвоили великите истини на нашата вяра.

Първо, трябва да погледнем на смъртта от гледната точка на нашия Господ. Тя е отговор на Неговата молитва в Йоан 17:24: „Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си Ми дал, за да гледат Моята слава…“. Когато нашите любими отидат при Него, Той вижда плод от мъката на душата Си и се насища (вж. Исая 53:11). „Скъпоценна е в очите на Господа смъртта на Неговите светии“ (Псалм 116:15).

Освен това трябва да разбираме и какво означава това за починалия. Той е бил прибран у дома, за да гледа Царя в красотата Му. Той е завинаги освободен от грях, болест, страдания и болка. Той е бил взет преди идещото зло (вж. Исая 57:1). „Нищо не може да се сравни с прибирането на един Божи светия у дома… да си отидеш у дома, да изоставиш тези стари буци глина, да се освободиш от оковите на материята, да бъдеш приветстван от безброй ангели.“ Епископ Райл (Джон Чарлз, 1816–1900, англикански епископ и писател) пише: „В същия миг, в който вярващите умрат, те са в рая. Борбата им е свършила. Страданията им са минали. Те са преминали мрачната долина, през която и ние ще трябва някой ден да минем. Те са прекосили тъмната река, която и ние един ден ще трябва да прекосим. Те са изпили тази последна горчива чаша, която грехът е смесил за хората. Достигнали са онова място, където няма вече страдания и въздишки. Със сигурност не бива да искаме те да се върнат обратно! Трябва да плачем не за тях, а за себе си“. Вярата възприема тази истина и така е способна да стои твърдо като дърво, посадено край водни потоци.

За нас смъртта на някой любим роднина или познат винаги носи скръб. Но ние не скърбим като другите, които нямат надежда (вж. 1 Солунци 4:13). Ние знаем, че близките ни са при Христос, което е далеч по-добре. Знаем, че раздялата е само за кратко. После ще бъдем отново съединени на хълмовете на земята на Емануил и ще се познаем отново при далеч по-добри обстоятелства, отколкото някога сме се познавали тук долу. Ние очакваме идването на Господа, когато мъртвите в Христос първо ще възкръснат, а после ние, живите, останалите, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаци да срещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем винаги с Господа (вж. 1 Солунци 4:16-17). Поради тази надежда разликата за нас е съществена.

И така, Божиите утешения не са малко (вж. Йов 15:11). Нашата болка е примесена с радост и чувството ни, че сме изгубили нещо, се компенсира изобилно от обещанието за вечно благословение.

24 юни

Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте, защото на такива е Божието царство.

Марк 10:14

Смъртта на деца винаги е особено тежко изпитание за вярата на Божия народ и е важно да имаме стабилна библейска основа, на която можем да се опрем в такива времена.

Всеобщият възглед сред християните е, че децата, които умират преди да могат да взимат морални решения, са спасени чрез кръвта на Агнето. Разсъждението е приблизително следното: самото дете никога не е имало способността или възможността да приеме Господа като Спасител или да Го отхвърли. Затова Бог му приписва пълната стойност на Христовото дело на кръста. То е спасено чрез смъртта и възкресението на Господ Иисус, въпреки че само никога не е могло да разбере спасителното действие на това дело.

Що се отнася до възрастта, от която нататък едно дете е способно на морални решения, единствено Бог знае каква е тя. Със сигурност всеки случай е различен, тъй като някои деца се развиват по-рано от други.

Макар че няма текст в Писанието, който еднозначно да казва, че децата, починали преди възрастта на морална отговорност, отиват в небето, има два библейски аргумента, които поддържат този възглед. Първият е в нашия днешен стих: „Оставете дечицата да дойдат при Мен и не ги спирайте, защото на такива е Божието царство“ (Марк 10:14). Господ Иисус говори за деца, когато казва: „… на такива е Божието царство“. Той не казва, че трябва да станат възрастни, за да влязат в Божието царство, а че точно те са типични представители на онези, които са в Божието царство. Това е много силен аргумент за спасението на малките деца.

Другият аргумент е следният: когато Иисус говори за възрастни, Той казва: „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и спаси изгубеното“ (Лука 19:10). Но когато говори за деца, Той не казва нищо за „търсене“. Той казва просто: „Защото Човешкият Син дойде да спаси погиналото“ (Матей 18:11). Тук се намеква, че децата не са се заблудили като възрастните, и че Господ в момента на смъртта им чрез Своята суверенна власт ги прибавя към стадото Си. Въпреки че те никога не са познавали делото на Христос, Бог го познава и им приписва цялата спасителна сила на това дело.

Ние не бива да поставяме под въпрос Божието провидение, когато Той отнема от нас деца. Джим Елиът пише: „Аз никога не бива да смятам това за странно, когато Бог взима при Себе Си още в младостта им онези, които аз бих оставил на земята, докато станат по-възрастни. Бог населява вечността и аз не бива да Го ограничавам само до стари мъже и жени“.

25 юни

О, сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой!

2 Царе 18:33

Независимо дали Авесалом е бил спасен, или не, оплакването на неговия баща ярко отразява болката на мнозина вярващи, които скърбят за смъртта на някой неспасен роднина, за когото са се молили вече години наред. Има ли за такава ситуация „балсам в Галаад“ (Еремия 8:22)? Какво отношение трябва да имаме съгласно Писанието?

Е, първо невинаги можем да бъдем сигурни, че някой действително е умрял без Христос. Чули сме за свидетелството на един човек, който бил хвърлен от коня и в този миг приел Христос: „Между седлото и земята той потърси благодат и намери благодат“. Друг човек се подхлъзнал на трамплина и повярвал, преди да падне във водата. Ако някой от тях беше умрял при тези нещастни случаи, никой нямаше да знае, че са умрели като вярващи.

Ние вярваме, че и човек в кома може да се спаси. Медицински авторитети твърдят, че хора в кома често чуват и разбират това, което се говори в стаята, макар че самите те не могат да говорят. Ако човек може да чува и да разбира, защо да не може да приеме Господ Иисус в ясен акт на вяра?

Но нека предположим най-лошото. Да предположим, че човекът действително е умрял неспасен. Какво трябва да бъде нашето отношение? Ние трябва съвсем ясно да застанем на страната на Бога срещу собствената си плът и кръв. Не е Бог виновен, когато някой умре в греховете си. На неизмерима цена Бог е създал път, по който всеки човек може да се спаси от греховете си. Неговото спасение е безплатен дар, съвсем независим от заслуги или вина. Когато хората отхвърлят дара на вечния живот, какво повече може да направи Бог? Той със сигурност не може да насели рая с хора, които не желаят да бъдат там, защото тогава това вече не би бил рай.

И така, дори и някой от нашите любими хора да отиде във вечността без надежда, ние можем само да споделим болката и скръбта на Божия Син, който е плакал за Ерусалим: „Колко пъти съм искал… но вие не искахте!“ (Матей 23:37).

Ние знаем, че Съдията на цялата земя ще върши правда (вж. Битие 18:25). Той се прославя чрез наказанието на изгубените също така, както и чрез спасението на покаяните грешници.

26 юни

И Той им каза: Елате вие сами на уединено място… И отидоха с кораба на уединено място насаме. А като отиваха, хората ги видяха и мнозина ги познаха; и от всички градове се стекоха там пеша и ги изпревариха. Иисус… ги съжали.

Марк 6:31-34

Ние лесно се ядосваме на прекъсвания. Аз се срамувам, когато си помисля колко пъти съм се ядосвал на неочаквани изисквания, които са ми попречвали да изпълня някоя задача, която сам съм си поставил. Може би тъкмо съм бил вдълбочен в писане и думите направо са се леели под перото. И изведнъж звънва телефонът или на вратата застава някой, който се нуждае от съвет и помощ. Такива смущения са ми били изключително неприятни.

Господ Иисус никога не се е сърдил на прекъсвания. Той ги е приемал от ръката на Своя Отец като Неговия план за деня. Това е давало на живота Му голяма стабилност и уравновесеност.

В действителност честотата, с която биваме прекъсвани, често е показател за нашата полезност. Един автор в „Англикан Дайджест“ пише: „Когато сте направо в отчаяние от множество прекъсвания, помислете за това, че честотата им е индикатор за ефективността и силата на влияние на живота ви. Само хора, които притежават големи източници на сила или помощ, биват натоварвани от другите с техните нужди. Смущенията, на които се ядосваме, са доказателства за нашата незаменимост. Най-лошото осъждане, което можем да си навлечем — и това е опасност, от която трябва да се пазим, — е да станем толкова независими, така малко способни и готови за помощ, че никой никога да не ни смущава и да бъдем оставени на мира с едно неприятно чувство“.

Всички се усмихваме неловко, когато четем за преживяването на една много заета домакиня. Един ден, когато тя си била нагласила необичайно наситен план, вдигнала поглед от работата си и забелязала, че мъжът й се бил върнал у дома по-рано от обикновено. „Какво правиш тук?“ — попитала тя със сдържан гняв. „Ами… аз живея тук“ — отвърнал той с неловка усмивка. По-късно тя пише: „От този ден нататък възприех принципа веднага да оставям настрана всякаква работа, щом мъжът ми си дойде у дома. Поздравявам го сърдечно и с любов и му давам да усети, че за мен той е абсолютният връх“.

Всяка сутрин трябва да представяме деня на Господа и да Го молим да подрежда всички подробности. И ако тогава някой ни прекъсне, да знаем, че Господ го е изпратил. Трябва да разберем причината и да му помогнем колкото можем. Това може да се окаже най-важното, което сме направили през този ден, дори и да се е появило под формата на прекъсване.

27 юни

Тя ще се спаси чрез раждане на деца…

1 Тимотей 2:15

От някои ограничения, които Павел налага върху служението на жената в църквата, би могло да се заключи, че нейната роля бива сведена до нула. Например на жената не е разрешено да поучава или да владее над мъжа, а трябва да бъде мълчалива (вж. 1 Тимотей 2:12). От това може да се помисли, че тя заема съвсем незначително място в християнството.

Но ст. 15 коригира всеки подобен погрешен възглед. „Тя ще се спаси чрез раждане на деца…“ Това, разбира се, не се отнася до спасението на душата й, а до запазването на положението й в църквата. На нея е поверена изключително важната привилегия да отглежда синове и дъщери за Господа.

Уилиям Рос Уолъс казва: „Ръката, която люлее люлката, е ръката, която управлява света“. Зад всеки велик водач на човечеството стои една велика майка.

Съмнително е дали Сузана Уесли някога е проповядвала от някой амвон, но нейното служение у дома е принесло плодове по целия свят чрез двамата й сина Джон и Чарлз.

В нашето общество е модерно много жени да напускат домакинството и да се впускат в обществена, професионална или академична кариера. За тях домакинската работа е нещо еднообразно, а отглеждането на деца — досадно и излишно задължение.

На един обяд на жени християнки разговорът се завъртял около темата професия и кариера. Всички говорели възторжено и понякога дори и малко пресилено за позициите и заплатите си. Конкурентното мислене ги било завладяло. Накрая една от присъстващите се обърнала към една домакиня, която имала трима превъзходни сина: „А ти какво работиш, Шарлота?“. Тя отговорила скромно: „Аз възпитавам мъже за Бога“.

Дъщерята на фараона казала на майката на Мойсей: „Вземи това дете и ми го откърми, и аз ще ти дам заплатата ти“ (Изход 2:9). Може би една от най-големите изненади пред Христовото съдилище ще бъде голямата награда, която Господ ще даде на жените, които са се посветили на задачата да отглеждат момчета и момичета за Него и за вечността.

Да, „тя ще се спаси чрез раждане на деца“. Положението на жената в църквата не се състои в публично служение, но може би служението на възпитание на деца в страх от Бога е много по-значимо в Неговите очи.

28 юни

Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.

Марк 16:16

Ако това беше единственият стих в Библията по тази тема, трябваше да заключим, че спасението става чрез вяра плюс кръщение. Но тъй като в Новия Завет има 150 стиха, които казват, че спасението зависи единствено от вярата, ние трябва да приемем, че тези 150 стиха не могат да бъдат обезсилени от един или два като горния.

Но въпреки че кръщението не е необходимо за спасението, то е необходимо за послушанието. Божията воля е всички, които положат доверието си в Неговия Син като Господ и Спасител, да се идентифицират с Него публично чрез водата на кръщението.

Новият Завет не познава такава гротескна аномалия като некръстен вярващ. Той счита за естествена предпоставка, че всеки, който повярва, се кръщава. В Деяния на апостолите учениците са практикували „незабавно кръщение“. Те не са чакали някое официално богослужение в рамките на църквата, а са кръщавали повярвалите веднага въз основа на личната им изповед на вяра.

Последователността на повярването и кръщението е така непосредствена, че Библията ги споменава на един дъх: „Който повярва и се кръсти…“.

В нашия стремеж да избегнем небиблейското учение за новорождение чрез кръщение ние често залюляваме махалото в другата крайност. Това води дотам, че хората остават с впечатлението, че изобщо няма значение дали са кръстени, или не. Това обаче има голямо значение.

Често чуваме някого да казва най-спокойно: „Аз и без кръщение ще отида в рая“. На това аз винаги отговарям: „Да, това е вярно. Можеш да отидеш в рая, без да си кръстен, но ако наистина оставиш нещата да стигнат дотам, ще си останеш некръстен в цялата вечност“. В небето вече няма да има възможност за кръщение. Това е едно от нещата, за което можем да се подчиним на Господа сега или никога.

Всички, които са се доверили на Иисус Христос като техен Господ и Спасител, трябва да се кръстят, без да губят време. Така ние публично се идентифицираме с Него в Неговата смърт и Неговото възкресение и публично се задължаваме да ходим с Него в нов живот.

29 юни

Истина, истина ви казвам: който слуша Моето слово и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, а е преминал от смърт в живот.

Йоан 5:24

Тук откриваме едно знание, което вече е преобразило драматично живота на много хора.

Повторението „Истина, истина ви казвам“ в началото ни обръща внимание да очакваме нещо велико, огромно, невероятно важно. И не оставаме разочаровани.

Тук говори лично Господ Иисус — знаем това от ст. 19. Това, което също така трябва да знаем, е, че всичко, което Той казва, е абсолютна и безусловна истина. Той не може да лъже. Той не може да мами. Той не може и да бъде измамен. Нищо не може да бъде по-сигурно и достойно за доверие от Неговите думи.

На кого говори Той? „Истина, истина ви казвам.“ Вечният Божи Син говори на теб и на мен. Никога досега толкова издигната личност не се е обръщала към нас, няма и да се обърне. Трябва непременно да слушаме!

„Който слуша Моето слово…“ „Който“ — това включва всеки човек. То означава „всеки, който“. Да слушаме словото Му, не означава просто да го регистрираме с ушите си, а да го чуем и да го повярваме, да го чуем и да го приемем, да го чуем и да му се подчиним.

„… и вярва в Този, който Ме е пратил,…“ Ние знаем, че това е Бог Отец. Но решаващият въпрос е защо Той е изпратил Господ Иисус. Аз трябва да вярвам, че Отец е изпратил Своя Син, за да умре като мой заместник, за да понесе наказанието, което аз заслужавам, да пролее кръвта Си за прощаване на моите грехове.

И сега идва тройното обещание. Първо, „… има вечен живот…“. Щом някой повярва, той придобива вечен живот. Толкова е просто. Второ, „… няма да дойде на съд,…“. Това значи, че той никога няма да бъде хвърлен в пъкъла заради греховете си, понеже Христос е платил за неговата вина, а Бог не изисква двойно плащане. Трето, „… е преминал от смърт в живот“. Той е излязъл от състоянието, в което е бил духовно мъртъв по отношение на връзката си с Бога, и бива роден отново за нов живот, който никога няма да свърши.

Ако ние наистина сме чули Словото Му и вярваме в Отца, който Го е пратил, тогава Господ Иисус ни уверява, че сме спасени.

Нищо чудно, че това се нарича „блага вест“!

30 юни

И когато Мойсей издигаше ръката си, надвиваше Израил, а когато отпускаше ръката си, надвиваше Амалик.

Изход 17:11

Израил се е биел с войските на Амалик. Мойсей е стоял на върха на хълма, откъдето е наблюдавал цялото бойно поле. От положението на ръцете на Мойсей са зависели победата или поражението. Издигнатата ръка е отблъсквала назад Амалик. Когато отпускал ръката си, губел Израил.

Издигнатата ръка на Мойсей символизира Господ Иисус като нашия Застъпник, който „издига ръце за нас със съчувствие и любов“. Чрез Неговото застъпничество ние биваме съвършено спасени. Но оттам нататък илюстрацията не е подходяща, защото ръката на нашия Застъпник никога не се отпуска. Той не се уморява и не е зависим от чужда помощ. Той живее винаги, за да ходатайства за нас.

Но има и втора възможност за приложение на тази история — към нас самите като бойци в молитва. Издигнатата ръка символизира нашата вярна застъпническа молитва за вярващите, който се намират в духовна борба по мисионерските полета на света. Когато занемарим молитвеното си служение, врагът надделява.

Един мисионер и неговата туристическа фирма трябвало по време на сафари да прекарат нощта на открито в една местност, която гъмжала от разбойници. Те се помолили за Божията закрила и легнали да спят. Месеци по-късно един разбойнически главатар попаднал в мисионерката болница и разпознал мисионера. „Онази нощ на открито искахме да ви нападнем — казал той, — но се страхувахме от вашите 27 войници“.

Когато мисионерът писал това по-късно в едно информационно писмо до църквата в родината си, един от вярващите си спомнил: „Онази нощ имахме молитвено събрание и на него бяхме 27 души“.

Когато нашият Бог ни вижда на колене, умоляващи пред Неговия трон, тогава битката се обръща, пламва пламъкът на победата, знамето на истината се развява, враговете отпадат и трепери Сатана! Тогава нашият вик на ужас се обръща в бликащо ликуване, в победен вик! Доведи ни, Господи, до там, да се научим на постоянна молитва!

В тази история обаче има и още една поука. Господ се заклева, че Той ще воюва срещу Амалик от поколение в поколение. Амалик е образ на плътта. Християнинът трябва да води постоянна борба с плътта. Молитвата е едно от неговите най-важни оръжия. От верността в молитвения му живот често зависят победа и поражение.

Към следващата част или към съдържанието

Уилиям Макдоналд Светлина по пътя (6)

Метаданни

Данни

Светлина по пътя

Информация

История

Сваляне / Връзки

Юни

1 юни