Хелън Скот Тейлър
Празник на красотата (7)

Седма глава

Плуваха един до друг, докато не стигнаха до ръба на една подводна скала. Есрас спря и пусна ръката й.

— Ще слезем още по-дълбоко сега, така че трябва да направя фенери. — Събра заедно дланите си все едно моделираше нещо от глина, после разтвори шепите си, за да освободи една светеща топка. Тя се понесе около тях, докато той направи още четири по същия начин.

После я хвана за ръка и я поведе вертикално надолу. Фенерите се носеха пред тях, за да им осветяват пътя. Вместо водата да ставаше по-студена, докато слизаха все по-дълбоко, тя ставаше по-топла. Накрая, Есрас спря и посочи надолу към някаква долина.

Единственото, което Кейт видя под тях, беше дъното. Намръщи се срещу него.

— Докосни перлата си, Кейти.

Уви пръсти около бижуто и от очите й все едно се вдигна було. В долината под тях се появи град от ярки бели къщи. Издърпа ръката си от неговата. Сърцето й препускаше от вълнение. Това явно бе подводният град от историите на баба й.

Многоцветни мозаечни подове искряха, докато ярки пана украсяваха стените… подобни на тези в Нок Хаус.

Но къде бяха хората?

Младата жена се спусна до морското дъно и се понесе между сградите на нивото на улицата. От високо бе успяла да види само цветовете и формите. Тук долу, забеляза, че сградите бяха порутени, а мозаечните подове напукани. Купчини пясък и мидени черупки лежаха в ъглите на празните стаи. Водорасли и морски създания се бяха нанесли, като растяха между камъните от съборените стени и пропуканите плочки.

Градът беше обезлюден.

Сърцето й се сви болезнено, а очите я засмъдяха от сълзите, които се изгубиха в морето. Това е бил нейният народ. Знаеше го със сигурност, така както знаеше, че слънцето изгрява всяка сутрин и залязва всяка вечер.

Есрас слезе до нея, а около него се изви стълб от пясък.

— Какво се е случило с тях? — през сълзи каза тя.

Докосна рамото й и тъжно се усмихна.

— Кралството на Мананнан беше опустошено преди хилядолетие от ирландските Туаха де Данън^[1]. Древните руини оцеляха само защото все още са защитени от силната магия на бога на морето. Народът на Небесната дъга са като светлина във водата, те разпространяват мир и любов. Обаче Туаха де Данън тръгнаха по пътя на мрака и наложиха волята си със силата на меча.

— Силите ни бяха недостатъчни, за да им се противопоставим. Болшинството от оцелелите от нашия народ се разпръснаха по четирите вятъра. Също като теб, техните наследници нямат никаква представа кои са. Много малко от нас живеят все още заедно в нашето мъничко владение в графство Корк.

Съкрушена и объркана, Кейт се извърна в ръцете на Есрас и постави бузата си върху гръдния му кош. Чувстваше се така, все едно бе намерила народа си само за да го загуби веднага отново. Преживя пак мъката, която беше почувствала като дете, когато й бяха отнели магията от историите на баба й. Защо майка й толкова яростно се бе противопоставяла на това да разбере за собствения си народ? Те също така са били и неин народ.

Есрас отметна назад косата от лицето й.

— Има нещо, което искам да видиш.

Заведе я до масивна сграда, която приличаше на гръцки храм, с изключение на това, че поддържащите колони представляваха скулптури на мъж и жена, обвили ръцете си един около друг.

— Ние не почитаме един бог, ние почитаме двойките като Съюза на противоположностите.

Той спря и я остави да стъпи на краката си, преди да я вземе в прегръдките си.

— Церемонията, която ни съедини на Празника на красотата, беше древният ритуал на Съюза на противоположностите. В очите на народа на Небесната дъга ние вече сме съпруг и съпруга.

Кейт се опита да си спомни защо се беше разстроила по време на церемонията, но енергията на морето бе отмила всичките й страхове. Работата и миналият й живот изведнъж й се сториха маловажни. Да бъде тук с Есрас й се струваше най-естественото нещо на света.

— Какво правите обикновено, за да отпразнувате Съюза на противоположностите? — попита тя.

Широка усмивка се разля върху лицето му, а очите му заблестяха:

— Правим любов.

Предчувствието премина като трепет през нея. Обви ръце около врата му, тялото й се обви около неговото с желанието да забрави меланхолията.

— Нека да празнуваме.

Есрас обви тила й с ръка, после се наведе и я целуна. Необикновеното усещане на солената вода, гъделичкаща устните и езиците им, направо я подлуди. Завладяващата нужда да притежава и да бъде притежавана запулсира във всяка клетка на тялото й, подобно на природна сила. Неспокойното море премина през вените й, карайки я да бъде дива и необуздана.

Изхлузи копринената риза от раменете си и я остави да отплува. Дланите му покриха гърдите й и започнаха да галят и дразнят зърната й. Прокара пръсти по мускулите му, плъзгайки ръката си надолу към корема му. Той издаде стон, изпълнен с копнеж, когато пръстите й се спуснаха още по-надолу.

Есрас свали слиповете си и много скоро бикините й също се понесоха във водата.

— Обикновено правим любов на повърхността — каза той. — По-лесно е. Но не мога да чакам. Увий краката си около мен.

Сграбчи бедрата й и притисна ерекцията си в нейната чувствителна женственост, което накара и двамата да изстенат. Кейт се вкопчи в него с ръце и крака, като заби петите си в хълбоците му, щом той влезе в нея. Когато бяха толкова интимно свързани, колкото биха могли да бъдат един мъж и една жена, замряха в безмълвна хармония. Носеха се точно над нежния пясък, покрил храма, под извисяващите се статуи на древните влюбени.

Никога преди това не беше изпитвала подобно чувство на спокойствие по средата на неудържима страст. Означаваше ли това, че е влюбена?

Пръстите му се впиха в хълбоците й, после започна да се движи вътре в нея… бавно, чувствено. Устните му се спуснаха по шията й, надолу по раменете, преди да се спрат върху зърната й.

Водата ги държеше в прегръдката си и си играеше върху кожата й подобно на копринени пръсти, докато удоволствието в нея нарастваше. Вълна от чувствени усещания премина през тялото й. Понесоха се към дъното и гърбът й полегна върху мекия пясък. Зелените очи на Есрас горяха от настойчивата нужда, която изпитваше. Кейт докосна изящно оформените му устни, почувства горещата милувка на езика му върху пръстите си. Избухналият вътре в нея екстаз я изтръгна от реалността и я пренесе на място, изпълнено с неподправена чувственост.

Останаха вплетени един в друг, докато вълнението от удоволствието отшумя, сърцата им възстановиха нормалния си ритъм и телата им се отпуснаха в удовлетворяваща летаргия. Кейт махна краката си от таза на Есрас, отпусната и като в унес. Любимият й започна да се отдалечава. Той протегна ръка, за да може тя да преплете пръсти с неговите. После затвори очите си и двамата се оставиха на течението да ги отнесе, накъдето пожелае.

Когато Кейт се възстанови от пропитата от чувствено удоволствие нега дотолкова, че да отвори очи, й се стори, че Есрас е заспал. Хванал я все още за ръка, той се рееше над нея. Жилестото му, мускулесто тяло грееше с нежна златиста светлина, докато косата му проблясваше като сребърен облак около главата му. Тръпка премина през цялото й тяло, събра се в стомаха й и се сви на топка, пълна с напрежение. Толкова силно го желаеше отново, че чак изпитваше болка. Но заедно с желанието, се прокрадна и нотка предпазливост.

Беше изключително красив и изкусителен. От това, което бе научила за него, също така беше мил и щедър, и притежаваше някаква закачливост и дяволитост. Беше ли възможно да се е влюбила в него само двадесет и четири часа след запознанството им?

Каквото и да изпитваше тя към него, той я беше избрал да бъде неговата кралица, само заради наследството й, но не и защото я обича. Проряза я лека студена тръпка. Изведнъж изпита копнеж да почувства слънчевите лъчи върху кожата си.

Есрас й беше доказал, че е част от народа на Небесната дъга на Лър. Все още не беше решила дали има някакви задължения спрямо тях. Но беше сигурна за едно нещо: нямаше значение дали е човек, или дори кралицата на това племе, тя нямаше да остане с този мъж, само заради чувството за дълг към тази древна раса. Щеше да остане само, ако той я обичаше.