Хелън Скот Тейлър
Празник на красотата (6)

Шеста глава

Есрас отново поведе Кейт надолу по спираловидното стълбище към морската пещера под Нок Хаус. Не го попита как възнамерява да й докаже, че принадлежи към раса на морски феи. Дори задаването на подобен въпрос й се струваше безумно.

В пещерата младата жена вдиша дълбоко соления морски въздух и поспря, за да се наслади на ритмичния плясък на водата, която се вливаше през отвора, водещ навън към обширното Келтско море.

Огледа се, но не видя нищо друго, освен разпенената вода, скалните издатини и нишите в стените, които беше видяла първия път, когато я доведе тук.

— Къде е доказателството?

— Търпение, моя любов — отвърна й с усмивка. — Трябва да влезем във водата.

— Какво? Да плуваме? — Кейт се втренчи в сенчестите зелени дълбини. Като дете обожаваше да плува в морето. Но след годините, прекарани в Лондон, почти беше забравила удоволствието да чувства пясъка под пръстите на краката си и енергията на движещата се около тялото й морска вода.

Погледна копринената синя рокля, най-красивото и непрактично облекло, което някога бе носила, и със сигурност най-неподходящото за плуване.

— Нямам бански.

— Не ти е необходим. Просто си свали роклята.

Веждите й стрелнаха бързо нагоре. Определено беше забелязал, че не носи сутиен.

— Ако си въобразяваш, че ще плувам гола с теб, по-добре е пак да го обмислиш.

Погледът му се спусна надолу по тялото й, задържа се върху едва прикритите й гърди; после се усмихна широко:

— Струва си да опита човек.

След което си свали сакото, разкопча копринената си риза, преди да я издърпа, и остана гол до кръста. Подаде й я.

— Облечи това. Не е най-доброто облекло за плуване, но поне е по-удобно от една дълга рокля.

Обърна се с гръб към нея. Кейт бързо изхлузи роклята и я уви около някаква скала, преди да се пъхне в ризата. Поне носеше бикини, които можеха да минат за долнището на бански.

Есрас се обърна и оценяващо я изгледа от главата до петите. След това откопча копчето на панталона си и отвори ципа. Експлозия от порочно, изгарящо желание проряза цялото й същество. Би трябвало да се обърне, докато се събличаше, но не можеше да отмести очи от него, докато смъкваше надолу по бедрата си сивите панталони и не се освободи напълно от тях накрая. Бельото му беше от обикновен бял памук. Взира се в него толкова дълго, че когато накрая успя да откъсне поглед, бузите й горяха.

Като се наведе, той взе шепа вода и я изсипа върху главата си. Очите й проследиха стичащите се по косата му струйки да слизат надолу по гръдния му кош, как лъкатушат по златистата кожа и извивките на мускулестото му тяло и се пропиват в бельото му.

Когато отново вдигна поглед към лицето му, очите му искряха, а устните му се бяха извили в дяволита усмивка.

— Дразниш ме — обвини го тя.

Дари я с доволна, типично мъжка усмивка и й подаде ръка.

Кейт се поколеба.

— Не можем да се бавим много. Режисьорът ще полудее, ако не се върнем скоро.

Есрас присви рамене.

— Има достатъчно събития, които се случват по време на фестивала и които може да снима. — Размърда пръстите си. — Дръж се за ръката ми, докато не ти кажа, че е безопасно да я пуснеш.

— Но ако само ще плуваме…

Усмивката му изчезна. Сериозността, която бе забелязала по-рано в очите му, се върна отново.

— Довери ми се, моя любов. Хвани ръката ми.

— Какво ще правим?

— Това, което мога да ти обещая, е, че ще ти хареса. — Като хвана здраво ръката й, той нагази във водата. Кейт го последва, а първият шок от студа бързо премина, когато влезе по-надълбоко.

Заплуваха към входа на пещерата, Есрас я теглеше след себе си, докато тя плуваше само с една ръка. Слънчевата светлина се отразяваше в леките вълни, когато излязоха от сенките. Келтско море се простираше пред тях докъдето им стигаше погледа.

Придърпа я по-близо до себе си, избутвайки водата.

— Сега трябва да се гмурнем.

Кейт погледна през водата към слънчевите лъчи, които рисуваха трепкащи златистозелени линии по тялото му. Мина зад нея и обви ръка около талията й, придържайки я леко към гръдния си кош. Тя си пое дълбоко дъх и двамата се гмурнаха под повърхността.

Спусна се надолу, като плуваше учудващо бързо. Младата жена се огледа, очаквайки да види нещото, което искаше да й покаже, преди да трябва да се върнат на повърхността. Риби се плъзгаха между люлеещите се листа на кафявите морски водорасли и морската трева, докато дори и тук долу слънчевите лъчи пронизваха водата със златиста светлина.

Дробовете й започнаха да горят и паниката накара мускулите й да потреперват. Есрас продължаваше да се спуска надолу. Бяха толкова надълбоко, че не беше сигурна дали би могла да задържи достатъчно дълго дъха си, за да успее да достигне обратно до повърхността. Трябваше да му каже, че отдавна бе изгубила тренинг. Не беше плувала от години. Опита да освободи китката си от хватката му, но той я стисна още по-силно. Пробва да се извърне, да види лицето му, да му покаже, че е в беда, но той продължаваше да се спуска толкова бързо, че движението му не й позволи да избяга от захвата му.

Когато беше убедена, че не може да задържи дъха си нито секунда повече, гласът му се прокрадна в съзнанието й.

— Отпусни се и престани да се съпротивляваш, Кейти, моя любов. Довери ми се.

Последната капка въздух излезе от дробовете й в поток от мехурчета, които запрепускаха към повърхността. В този момент я обзе странно спокойствие. Престана да се съпротивлява и затвори очи. Водата галеше гърдите и краката й, а топлият гръден кош на Есрас бе плътно притиснат до гърба й и тя усещаше лекото движение на твърдите му мускули, докато плуваше. Усети ритъма на сърцето му — уверен и спокоен.

Вода изпълни устата и носа й. Тя зачака… но не болката и смъртта, защото знаеше, че те няма да дойдат.

— Дишай — прошепна гласът на Есрас в главата й, нежен като милувка. И тя му се подчини.

Сила и енергия нахлуха в нея заедно с водата. Нервните й окончания изтръпнаха, кръвта й забушува. Чу звукове, които не беше забелязала преди, писукане и прищракване, плътно буботене и бучене, което отекваше през водата. Дали винаги не бе знаела някъде дълбоко в себе си, че е различна от другите хора, че е свързана с морето?

Опита да се обърне и да му се усмихне, но той здраво я стискаше.

— Ще се спуснем по течението. Бъди готова.

Пред тях водата се мяташе и пенеше, завличайки водорасли и разхвърляйки отпадъци, подобно на ураган. Когато приближиха, тя се напрегна; после бяха засмукани от потока, като течението ги подхвърляше и удряше, движейки се толкова бързо, че Кейт не можеше да види нищо друго, освен разпенената вода.

Есрас обви и другата си ръка около нея, притискайки я силно към себе си. Чувстваше се така, все едно беше на рафтинг, но без лодка.

— Когато ти кажа, плувай здраво — прозвуча гласът му в главата й. — Сега!

Кейт зарита с крака и размаха ръце толкова силно, колкото можеше. Мускулите на Есрас се извиваха зад гърба й, докато плуваше с една ръка и я придържаше с другата. Когато се измъкнаха от водовъртежа, внезапното спокойствие на неподвижната вода им се стори като приятна промяна. Той отпусна ръце и я освободи от хватката си, като й даде възможност да се носи до него. За първи път, откакто се бяха гмурнали, успя да го види. Дъхът застина в дробовете й. Под водата всичко в него бе станало още по-красиво. Косата му блестеше със сребърна патина, кожата му грееше в бледозлатисто, а зелените му очи искряха, подобно на звездна светлина, пречупена през смарагди.

— Великолепна си, Кейт — отбеляза той.

Беше толкова запленена от него, че изобщо не й бе минало през ума, че тя вероятно също изглежда различно. Копчетата на копринената риза, която носеше, се бяха разкопчали, но младата жена едва отрази факта, че гърдите й са разголени. Беше хипнотизирана от нежната игра на цветовете по опаловата му кожа.

Есрас хвана пълна шепа от дългата й коса и я задържа пред лицето й, за да може да види бляскавите и лъскави абаносови кичури. Прокара върховете на пръстите си по бузата й и проследи челюстта й.

— Иска ми се и ти да можеше да видиш очите си. Засенчват дори блясъка на сапфирите — отбеляза той.

Пръстите му продължиха надолу по врата, ключицата й и после се спуснаха до извивката на гърдите й.

Кейт искаше да каже на Есрас колко изкусителен изглежда, но не знаеше как се говори под вода. Вместо това, се протегна и прокара длани по раменете и гръдния му кош, като се наслаждаваше на силата и здравината на мускулите му.

Обви ръце около нея. Придърпа я към себе си и я целуна по челото и бузите. После устата му покри нейната. Устните му бяха твърди и хладни, но езикът му беше горещ, в пълен контраст с морската вода, когато отвори уста и той задълбочи целувката.

Но Есрас се отдръпна прекалено бързо.

— Ах, Кейти, Кейти! Толкова си разсейваща. Почти ме накара да забравя защо те доведох тук.

Младата жена повдигна вежди и посочи към себе си. Не бе ли искал да й докаже, че е различна? Със сигурност го бе направил. Каквото и решение да вземеше за живота си, след като се върнеха горе, тя никога нямаше да бъде същият човек отново.

— Опитай се да ми говориш. Фокусирай се върху перлата си, докато си мислиш какво искаш да ми кажеш — обясни й той.

Кейт постави пръстите си върху капковидното бижу на гърдите си и се концентрира.

— Здравей, секси.

Той се разсмя — тътен, който отекна във водата, както и в главата й.

— Здравей, прекрасна. Бързо се учиш.

Целуна я по върха на носа, а пръстите му леко и подмамващо се спуснаха ниско по корема й. Застина за миг, докато се взираше в очите й. Страстно, изпълнено с похот, напрежение премина между тях.

— Наистина искам да те заведа обратно горе в леглото си, но преди да си тръгнем, трябва да ти покажа наследството ти.