Хелън Скот Тейлър
Празник на красотата (3)

Трета глава

Докато заспиваше, в главата на Кейт се въртяха странните думи на Есрас. Как би могъл да е чакал нея, след като едва се бяха запознали? Защо си мисли, че мястото й е тук с него? Щеше да бъде поласкана, ако това не беше толкова стряскащо.

Прекара една ужасна нощ. През цялото време се въртя неспокойно в леглото, докато сънищата й бяха изпълнени с еротични фантазии как Есрас прави любов с нея. Събуди се изтощена и изплашена от случващото се. Убеди сама себе си, че дъгите, които бе видяла около него, са просто отражения от седефената му огърлица, а перлата, която направи, си беше чист фокуснически трик. Очевидно изобщо не беше изхвърлил тази на баба й във водата. Беше я скрил. След това, с едно много изкусно движение на ръката, я бе накарал да му повярва, че е направил друга.

Ако беше достатъчно луд, за да вярва, че е наследник на морски бог, то тогава бе точно от типа хора, които се преструват, че имат магически способности.

И като някакъв пълен идиот, тя бе позволила да бъде въвлечена в неговия свят на фантазии. След като беше работила в телевизия две години, би трябвало да знае, че не трябва да вярва на всичко, което вижда.

Кейт се присъедини към колегите си и седна до една от пластмасовите маси, разположени до фургона с храната, хванала стиропорната си чаша с чай и хлебчето с яйце и бекон. Вдишваше дълбоко морския въздух, докато се наслаждаваше на прекрасната гледка на белопенестите вълни тичащи по Келтско море. От скалистия нос, на който се намираше Нок Хаус, релефът се спускаше надолу към село Нокнапог: малко пристанище, заобиколено от разхвърляни тук-таме къщурки с ламаринени покриви и подскачащи върху вълните в залива рибарски лодки.

На поляната пред Нок Хаус хората на Есрас, както и някои от жителите на селото, бяха започнали да издигат сергиите и палатките за Летния фестивал.

Самият домакин, все едно призован от мислите й, излезе от къщата, постави ръце на хълбоците си и заоглежда приготовленията за празника.

— Страхотно! Вършите чудесна работа — провикна се той към работниците. Отново носеше гълъбовосивия фрак, но беше без цилиндър, а този път бермудите му бях с хавайски мотиви. Взорът му я откри и усмивка повдигна ъгълчетата на устните му. Стомахът на Кейт направи салтомортале, когато си припомни как със здравата си мускулеста ръка, обвита около талията й, я придърпва по-близо до себе си. Тя бързо отмести поглед и опита да се престори, че не го е забелязала.

Когато Есрас бавно тръгна към нея, перлата върху гърдите й започна да пулсира. Наложи си да не й обръща внимание, като си казваше, че медальонът вероятно вибрира, заради лудо биещото й сърце.

— Как се чувстваш в тази прекрасна сутрин? Добре ли спа, Кейти, моя любов? — Почти любовното му обръщение накара веждите на няколкото човека от екипа, близо до нея, да се повдигнат. Инстинктът й подсказваше да му каже, че не му е никаква възлюбена, но ако го направеше, само щеше да затвърди похотливите подозрения на останалите.

— Спах добре, благодаря — отвърна. — Стаята е много удобна.

— Прекрасно. — Есрас потри ръце и огледа колегите й. — Очаквам всички вие да се облечете подобаващо за Фестивала на красотата. Имам традиционни костюми за вас, от които можете да си изберете.

— О-о! — възкликна Клаудия и свали слънчевите си очила, когато се присъедини към тях. — Да не би да чух нещо за костюми? Колко забавно. Обожавам да се маскирам. — Тя хвана домакина им под ръка, докато си вземаше чашата чай от Питър. — Кога можем да видим дрехите, скъпи Есрас?

— Още сега, ако искате. — Той се извърна и тръгна към къщата, като поведе Клаудия със себе си. Женската част от екипа нетърпеливо тръгна след тях, докато двамата оператори се надигнаха от столовете си с досада и се затътриха след останалите.

Кейт нямаше намерение да се маскира. Ако го направеше, най-вероятно щяха да я снимат, а тя мразеше да се гледа във филми. Въпреки че не искаше да вижда костюмите, гледката на Синтия, отпуснала се с копнеж върху ръката на Есрас, я подразни. Набързо напъха в устата си остатъка от хлебчето, прокара го с глътка чай и последва колегите си вътре в къщата.

Всички се отправиха към задната част на сградата, където се намираше пълното с костюми помещение. Всяка една дреха беше внимателно увита и закачена на метална закачалка. Що за човек имаше стая, пълна с маскарадни облекла в къщата си, за Бога? Това определено доказваше, че е странен.

Питър се оглеждаше невярващо, докато операторите грабнаха първото изпречило им се пред очите нещо и бързо се върнаха обратно навън. Клаудия и другите жени охкаха и ахкаха при вида на блестящите дрехи, докато Кейт ги наблюдаваше от прага.

Есрас се приближи до нея и я хвана за ръката.

— Имам идеалната рокля за теб, Кейти, моя любов. В същия сапфиреносин цвят като очите ти.

Младата жена се изчерви от ко̀сите погледи, които й хвърлиха колежките и не се помръдна, когато мъжът се опита да я издърпа в стаята.

— Отдавна съм надраснала възрастта, когато си играех на маскарад.

Ъгълчетата на устата му се извиха тъжно надолу, въпреки че очите му продължаваха да искрят весело.

— Само работа и никакво забавление прави Кейти скучно момиче.

Думите му попадаха точно в целта.

— Тогава, предполагам, че наистина съм скучна — отвърна тя и издърпа ръката си от неговата. Как би могъл един богат ексцентрик като Есрас да разбере, че нормалните хора не могат да постигнат нищо в живота, ако си губят времето да се обличат в карнавално облекло и да си фантазират, че са магьосници?

Работи усилено и ще получиш наградата си на небето, винаги беше казвала майка й. А Кейт не би могла да свърши никаква работа, докато гледа как Клаудия се превъзнася над някакви си тъпи рокли.

Стъпвайки тежко, тя излезе отново навън, намери папката с клипс и започна да отбелязва задачите, които беше приключила.

Три часа по-късно всичките й колеги, както и хората на Есрас, бяха облечени в костюми и бяха готови да започнат. Домакинът им слезе величествено по четирите стъпала пред входната врата, облечен в блестящо сребристозелено наметало и перленосив костюм. Независимо от маскарадните дрехи, той успяваше да изглежда все така изключително секси. На главата си носеше златна корона, украсена със седеф и огромни искрящи, зелени скъпоценни камъни, които приличаха на смарагди, но това не би могло да е истина. Ако беше така, щяха да са заключени в някой трезор. Хората на Есрас бяха изнесли навън трона му и го бяха поставили върху подиум до един по-малък престол, който бе украсен с дребни розови и жълти мидени черупки.

— Добре, хора, всички ли сме готови? — извика режисьорът. Кейт погледна списъка си, доволна от това, че започват навреме, независимо от факта, че по-голямата част от екипа бяха изгубили цели тридесет минути да си избират костюми и да се преобличат.

Облечена в претенциозна рокля без презрамки в сребро и злато и с разпръснати по целия корсаж мънички кристали, Клаудия представи епизода преди екипът да започне да снима как Есрас заема трона си.

— И сега ще бъдем свидетели на най-важната част от празненствата тук днес. Крал Есрас ще избере своята кралица на Фестивала на красотата — обяви водещата с копринения си глас за пред камера.

Тя се извърна към мъжа на подиума в очакване, очевидно изгаряща от желание да бъде поканена да седне до него. Напрегнато мълчание се разстла както върху хората му, така и върху тълпата от селото. Кейт бе предположила, че той ще избере Клаудия. Дори беше написала с молив името й в тази част на сценария си. И все пак, не би могла да отрече лекото… какво? Разочарование? Ревност?

Есрас не каза нищо толкова дълго време, че хората започнаха да се въртят неспокойно, а режисьорът раздразнено си мърмореше нещо под носа. Кейт се беше втренчила в папката си, подготвяйки се да чуе как той ще извика Клаудия да бъде неговата кралица на Фестивала на красотата. Накрая вдигна взор и го погледна. Очите му бяха приковани в нея, а лека усмивка играеше върху устните му. Все едно потъна в зелените им дълбини. Странна топла вълна, подобна на разпенена вода, се разнесе по кожата й. Приглушените гласове и шумът от празненството заглъхнаха, докато накрая всичко, което можеше да чуе, беше нежният плясък на вълните.

— Защо ме игнорираш, Кейт? Знаеш, че бих избрал теб. — Думите на Есрас прилични на шепот, пуснат по вятъра, бяха предназначени само за нейните уши.

Младата жена бе втренчила широко отворените си очи в него.

— Аз не…

— Кейт е моята кралица — обяви Есрас и тя рязко излезе от транса си. Всички я гледаха, някои се усмихваха, други бяха повдигнали учудено вежди, а от очите на Клаудия хвърчаха гневни искри.

— Кучка! — изскърца през зъби водещата.

— Не може да е Кейт — каза Питър, като тръгна напред. — Тя не е облечена. Много по-добре е Клаудия да бъде вашата кралица. Не е от голямо значение коя ще бъде, не е ли така? Това е само представление.

Есрас се облегна назад и кръстоса ръце. Температурата се понижи рязко. Тънки като филизи струи морска мъгла се прокраднаха над скалата, влязоха в градината и се разстлаха между сергиите, подобно на дим, като придадоха на въздуха влажен, солен вкус.

След дълга неловка тишина, Питър изпусна пораженческа въздишка.

— Отивай да облечеш някаква проклета рокля, Кейт. И побързай!

Младата жена, изпитваща агонизираща нерешителност, се поколеба. Не искаше да я снимат, и въпреки това едва успяваше да сдържи тръпките на задоволство, които минаваха през нея. Есрас искаше тя да бъде негова кралица, а не Клаудия!

— Кейт — каза предупредително Питър, — ще остарея, докато те чакам.

— Не съм си избрала рокля — отвърна тя едва чуто, все още несигурна, че би трябвало да го направи.

— Погледни на леглото си — каза Есрас, а очите му весело искряха. Сигурно е планирал всичко, искал я е още от самото начало. Сърцето й се преобърна при спомена за чувствените сънища как прави любов с него. Дали искаше да се сбъднат, преди да си тръгне от тук?

Като вземаше стъпалата по две наведнъж, тя изтича до стаята си, следвана по петите от Тина, гримьорката Клаудия.

Върху леглото си откри красива рокля в наситено синьо, със сатенен корсаж, украсен с искрящи мъниста и покрит с тюлена драперия.

— О, да! — възкликна придружителката й. — Човекът има усет към цветовете. Тази рокля много добре ще подхожда на тъмната ти коса и сините очи.

След като изхлузи от дънките и тениската си, Кейт послушно изчака гримьорката да пристегне роклята й. Изписка в протест, когато Тина разкопча сутиена и издърпа презрамките от ръцете й.

— Не мога да отида там без сутиен. — Майка й никога нямаше да може да си вдигне глава от срам в черквата, ако приятелите й гледат този епизод.

— Роклята е с тънки презрамки. — Тина повдигна износения сутиен на Кейт и я погледна недвусмислено.

С въздишка, младата жена се съгласи, после се отпусна на стола пред тоалетката. Наблюдаваше в огледалото как гримьорката разресва дългата й коса и бързо я вдига нагоре. Подобната на капка перла проблясваше в отражението и я изкушаваше да си мисли за Есрас.

Когато Кейт се изправи, за да може колежката й да я огледа за последно, жената повдигна вежди.

— Изглеждаш много добре, когато положиш малко усилие. Имаш най-невероятната, нежна като перла, кожа. Въпреки това, пази си гърба. Клаудия ще ти е адски ядосана за това, че й отне триумфа.

Като повдигна полите на роклята си, Кейт се втурна надолу по стълбите и навън през входната врата. Глъчката изведнъж замря, което я накара да спре за момент. Всички я гледаха. Един от операторите й пожела успех, като вдигна палец нагоре, а Питър й се усмихна.

— Добре — каза режисьорът, — движи се нормално. Не тичаш след автобуса.

Като насън, Кейт слушаше инструкциите, които обикновено чуваше от другата страна на камерата. По даден знак тя тръгна към Есрас. Той стана от трона си и протегна ръка. Сърцето й силно затуптя, когато пръстите му се плъзнаха около нейните и й помогна да остане стабилна, след като се качи на подиума. Група от хората му заобиколиха трона. Красивите жени блестяха в роклите си в ярки цветове, докато повечето от мъжете бяха в сиво или бяло. Фаелън извади малка златна диадема, украсена с дребни сини мидени черупки, и Есрас я постави върху главата й. Пръстите му се заиграха с косата й и отместиха кичурите, които бяха паднали върху очите й.

— Ето те тук вече — прошепна той. — Не ти ли се струва, че така е правилно, моя любов? — Пръстите му нежно докоснаха раменете й, а след това се спуснаха надолу по ръцете й, преди да вземе дланите й в своите.

Камерите и хората наоколо изчезнаха, когато Кейт се взря в смарагдовите дълбини на очите му. Фаелън започна да напява на език, който й беше непознат, докато останалата част от свитата се присъединяваха от време на време с по някоя дума.

Младата жена не можеше да свали очите си от лицето на Есрас. Мислеше си, че не е много по-голям от нея на години, но бе грешала. В очите му се четеше дълбочината на познание, което противоречеше на младежкия му вид. Но дори и когато през тялото й премина приятна топлина от допира до златистата му кожа, лека предупредителна тръпка се спусна по гръбнака й. Той бе докоснал някаква част от нея, която тя бе прибрала дълбоко в съзнанието си и я бе заключила. Надарената с въображение част, която обожаваше историите на баба й и вбесяваше майка й.

Фаелън спря да напява и отстъпи настрани. Есрас притисна устните си към нейните в бърза, благоприлична целувка за пред камерите, която приключи преди Кейт да успее да й се наслади, и след това я настани в малкия, покрит с мидени черупки, трон.

Като се обърна към зрителите, помощникът провъзгласи:

— Крал Есрас Мак Лър, законният наследник на морския бог Лър, избра своята кралица. Всички да приветстваме митичните крал и кралица на морето!

Докато свитата и местните хора ги приветстваха, Кейт наблюдаваше работата на колегите си. Бузите й пламнаха при мисълта, че тя щеше да е звездата в този епизод на поредицата. Молеше се майка й да се почувства горда от представянето й, а не посрамена.

Клаудия пристъпи напред и бутна микрофона под носа на Фаелън.

— Предполагам, че кралят си избира различна кралица всяка година — каза тя, като хвърли злобен поглед към колежката си. — Вероятно зависи от това коя ще се окаже на разположение и коя ще е склонна да се съгласи.

Мъжът се намръщи, преди да погледне към Есрас за разрешение да отговори.

— Не. Когато кралят се врече на кралицата си, то е за цял живот.