Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Золотой ключик или приключения Буратино, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Георги Константинов, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Вълшебна приказка
- Детска приключенска литература
- Литературна приказка
- Роман за деца
- Роман за съзряването
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. Толстой
Заглавие: Златното ключе или приключенията на Буратино
Преводач: Георги Константинов
Език, от който е преведено: руски
Издател: Прогрес
Град на издателя: Москва
Година на издаване: 1977
Тип: приказка
Националност: руска
Печатница: Отпечатано в СССР
Редактор: Ангел Каралийчев
Художник на илюстрациите: А. Каневски
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6950
История
- —Добавяне
Буратино продава буквара и купува билет за кукления театър
Рано сутринта Буратино сложи буквара в чантичката си и заподскача към училището.
По пътя той дори и не погледна към лакомствата, изложени по витрините — медени тригуни, сладки банички и захарни петлета, забучени на клечки.
Той не искаше да гледа момчетата, които пускаха хвърчило…
Улицата прекосяваше старият котарак Базилио, когото можеше да хване за опашката. Но Буратино се въздържа и от това.
Колкото той се приближаваше до училището, толкова по-силно и по-близко до брега на Средиземно море свиреше весела музика.
— Пи-пи-пи — пискаше флейтата.
— Ла-ла-ла-ла — пееше цигулката.
— Зън-зън — звънкаха медните чинели.
— Бум! — биеше барабанът.
За училището трябваше да завие надясно, а музиката се чуваше отляво. Буратино започна да се спъва. Краката му неволно го водеха към морето, откъдето се носеше:
— Пи-пи, пиииии…
— Зън-ла-ла, зън-ла-ла…
— Бум!
— Училището няма къде да избяга, — започна да си говори на глас Буратино. — Аз само ще погледна, ще послушам — и на бегом ще стигна до училището.
Той се спусна с всички сили към морето.
Там видя един платнен цирк, украсен с разноцветни знамена, които плющяха на морския вятър.
В горния край на палатката подскачаха и свиреха четирима музиканти.
Долу една пълна и усмихната леля продаваше билети.
Около входа се беше натрупала голяма тълпа момчета и момичета, войници, продавачи на лимонада, жени с бебета на ръце, пожарникари, раздавачи — и всички, всички четяха афиша:
КУКЛЕН ТЕАТЪР
САМО ЕДНО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ
Бързайте!
Бързайте!
Бързайте!
Буратино дръпна за ръкава едно момченце:
— Кажете ми, моля, колко струва един билет?
Момченцето отговори през зъби, без да бърза:
— Четири солдо, дървено човече.
— Вижте какво, момченце, забравих си кесията у дома… Можете ли да ми дадете на заем четири солдо?
Момченцето презрително подсвирна:
— Ти за глупак ли ме взимаш?
— На мене у-ж-ж-ж-ж-ж-ж-ж-а-с-н-о ми се иска да видя кукления театър! — каза през сълзи Буратино. — Да ви продам за четири солдо моето чудно яке…
— Книжно яке за четири солдо? Търси някой глупак.
— Тогава купете моето хубаво калпаче…
— С твоето калпаче може да се ловят само попови лъжички… Търси някой глупак.
На Буратино дори носът му изстина — толкова много му се искаше да влезе в театъра.
— Момченце, тогава вземете за четири солдо моя нов буквар…
— Има ли картинки?
— Ч-ч-ч-ч-у-д-н-и картинки и големи букви.
— Дай го тогава, — каза момчето, взе буквара и неохотно преброи четири солдо.
Буратино припна към дебелата и усмихната леля и изписука:
— Величко, дайте ми един билет за първия ред на единственото представление на кукления театър.