Алексей Толстой
Златното ключе или приключенията на Буратино (24)

Въпреки всичко Буратино решава да узнае от Карабас Барабас тайната на златното ключе

Карабас Барабас и Будалко минаха бавно край пещерата.

Когато се водеше боят в равнината, продавачът на лечебни пиявици се скри зад храстите от страх. Когато всичко свърши, той почака, докато Артемон и Буратино се скрият в гъстата трева и едва тогава с голяма мъка отлепи от дънера на италианския бор брадата на Карабас Барабас.

— Хубаво ви нагласи хлапето, — каза Будалко. — Ще трябва да ви се сложат отзад на врата две дузини най-хубави пиявици…

Карабас Барабас изрева:

— Триста дяволи! Тичай да настигнем негодниците!…

Карабас Барабас и Будалко тръгнаха по следите на бегълците. Те претърсваха с ръце тревата, преглеждаха всеки храст, оглеждаха всеки път.

Те видяха пушека и огъня в корените на стария бор, но не им мина през ума, че в тази пещера се крият дървени човечета и че на всичко отгоре те са запалили огън.

— Този негодник Буратино ще го нарежа на парчета с джебното си ножче, — бърбореше Карабас Барабас.

Бегълците се притаиха в пещерата.

Сега какво да правят? Да бягат? Но Артемон, цял увит в бинтове, спеше. Кучето трябваше да спи двадесет и четири часа, за да му зараснат раните.

Нима ще оставят благородното животно само в пещерата?

Не, не — или всички ще се спасят, или всички ще загинат…

Буратино, Пиеро и Малвина, свели носове, дълго се съвещаваха в дъното на пещерата. Решиха: ще чакат тук до утре, входа на пещерата ще замаскират с клони, а за да оздравее по-бързо Артемон, ще му направят хранителна клизма.

Буратино каза:

— Все пак аз искам на всяка цена да науча от Карабас Барабас къде е тази вратичка, която се отваря със златното ключе. Зад тази вратичка е скрито нещо забележително, удивително… И то трябва да ни донесе щастие.

— Страх ме е да оставам без вас, страх ме е, — изплака Малвина.

— А Пиеро за какво е?

— Ах, той само декламира стихове…

— Аз ще защитавам Малвина като лъв, — каза Пиеро с пресипнал глас, с какъвто разговарят големите хищници, — вие още не ме познавате…

— Юнак си ти, Пиеро, тъй те искам!

И Буратино се спусна по следите на Карабас Барабас и Будалко.

Той скоро ги видя. Директорът на кукления театър седеше на брега на едно поточе, Будалко поставяше върху буцата на главата му компрес от див киселец. Отдалеч се чуваше свирепото куркане в празния стомах на Карабас Барабас и досадното цвърчене в празния стомах на продавача на лечебни пиявици.

— Синьоре, необходимо е да се подкрепим с нещо, — казваше Будалко, — може да се случи да търсим онези негодници до среднощ.

— Бих изял веднага цяло прасенце и чифт патици, мрачно отговори Карабас Барабас.

Приятелите се помъкнаха към кръчмата „Три кротушки“. Нейната табела се виждаше на близкия хълм. Но по-бързо от Карабас Барабас и Будалко нататък се впусна Буратино, като се навеждаше в тревата, за да не го забележат.

При вратата на кръчмата Буратино се приближи към един голям петел, който, намерил някакво зърно или парче пилешко черво, гордо разтърсваше червения си гребен, ровеше с ноктите си и призоваваше кокошките на пир:

— Ко-ко-ко!

Буратино протегна ръка и му подаде в шепата си трохи от бадемови банички:

— Заповядайте, синьор главнокомандуващ.

Петелът погледна строго дървеното хлапе, но не можа да се въздържи и клъвна в шепата му.

— Ко-ко-ко!…

— Синьор главнокомандуващ, необходимо ми е да вляза в кръчмата, но така, че кръчмарят да не ме види. Ще се скрия под вашата великолепна шарена опашка и вие ще ме заведете до самото огнище. Съгласен ли сте?

— Ко-ко! — още по-гордо се обади петелът. Той нищо не разбра, но за да не се издаде, че нищо не разбрал, тръгна важно към отворената врата на кръчмата. Буратино го хвана отстрани, под крилете, скри се под опашката му и приклекнал се вмъкна в кухнята, до самото огнище, където се суетеше плешивият собственик на кръчмата, въртейки на огъня шишове и тигани.

— Махай се оттука, старо месо за бульон! — извика на петела стопанинът и тъй вдигна крака си, че петелът:

— Куд-ку-дяк! — излетя с отчаян вик на улицата при изплашените кокошки.

Буратино, незабелязан, се шмугна под краката на стопанина и приседна край една пръстена делва.

В това време се чуха гласовете на Карабас Барабас и Будалко.

Стопанинът, като се покланяше ниско, излезе да ги посрещне.

Буратино влезе в дървената делва и там се притаи.