Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Золотой ключик или приключения Буратино, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод отруски
- Георги Константинов, 1977 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Вълшебна приказка
- Детска приключенска литература
- Литературна приказка
- Роман за деца
- Роман за съзряването
- Характеристика
- Оценка
- 5,7 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: А. Толстой
Заглавие: Златното ключе или приключенията на Буратино
Преводач: Георги Константинов
Език, от който е преведено: руски
Издател: Прогрес
Град на издателя: Москва
Година на издаване: 1977
Тип: приказка
Националност: руска
Печатница: Отпечатано в СССР
Редактор: Ангел Каралийчев
Художник на илюстрациите: А. Каневски
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6950
История
- —Добавяне
Стражарите хващат Буратино и не му дават да каже нито дума за свое оправдание
Лиса Алиса мислеше, че Буратино ще отиде да спи, но той седеше неотлъчно върху сметта с търпеливо протегнат нос.
Тогава Алиса каза на котарака да остане да бди, а тя самата изтича до близкия полицейски участък.
Там, в една задимена стая, върху изцапана с мастило маса силно хъркаше дежурният булдог.
Лиса с най-невинно и поверително гласче му каза:
— Господин мъжествен дежурни, ще трябва да се арестува един опасен крадец! Страшна опасност заплашва всички богати и почтени граждани на този град.
В просъницата си дежурният булдог изджавка тъй силно, че от страх под лисицата се появи цяла локва…
— Крррадец! А-у!
Лиса обясни, че опасният — Буратино — е открит в едно запустяло място.
Дежурният, който все още ръмжеше, позвъни. Вмъкнаха се два добермана-пинчери, детективи, които никога не спяха, на никого не вярваха и дори сами себе си подозираха в престъпни намерения.
Дежурният им заповяда да доведат опасния престъпник жив или мъртъв в участъка.
Детективите отговориха накъсо:
— Джаф!
И се впуснаха към празното място с особен галоп, като отхвърляха задните си крака встрани.
Последните сто крачки те пълзяха по корем и изведнаж се нахвърлиха върху Буратино, хванаха го под мишниците и го помъкнаха в участъка.
Буратино риташе с крака, молеше да му кажат — защо, защо го арестуват? Детективите отговориха:
— В участъка ще се изясни…
Лисицата и котаракът, без да губят време, изкопаха четирите златни монети. Лисицата така хитро започна да дели парите, че на котарака се падна една монета, а на нея — три.
Котаракът, без да издава звук, впи ноктите си в муцуната й.
Лисицата го стисна здраво в лапите си. И двамата известно време се търкаляха като топка по празното място. Котешки и лисичи косми летяха на кичури в лунната светлина.
Като се изподраха добре, те разделиха монетите по равно и веднага се скриха в града.
В това време детективите доведоха Буратино в участъка.
Дежурният булдог се измъкна от стола си и сам обискира джебовете му.
Като не намери нищо друго, освен парче захар и трохи от бадемова баничка, дежурният заръмжа кръвожадно срещу Буратино.
— Ти, негоднико, си извършил три престъпления: ти си бездомен, безпаспортен и безработен. Отведете го извън града и го хвърлете във вира.
Детективите отговориха:
— Джаф!
Буратино искаше да разкаже за татко Карло, за своите приключения. Но напразно! Детективите го взеха, отмъкнаха го галоп извън града и от моста го хвърлиха в дълбокия и кален вир, пълен с жаби, пиявици, с личинки на водния бръмбар.
Буратино цамбурна във водата и изчезна под зеленясалата повърхност на вира.