Глеб Голубьов
Тайната на Хиреновата пирамида (12)

Глава XI
Записките на Красовски

И ето седя аз в стаята на хотела, след като заключих вратата и помолих да изключат телефона ми, а пред мен върху масата са наредени заветните документи, които толкова упорито търсех.

Откъде да начена? Очите ми се вземат.

Май че от дневника на Красовски. Това е един дебел и омазнен бележник с кожена подвързия. Почеркът е дребен, неравен, трудно се разчита. При това върху много страници са се разлели мазни петна от спермацета, капнал, изглежда, от свещта, която е мъждукала на Красовски в мрачното подземие на пирамидата.

Много място в записките заемаха постоянните оплаквания от трудностите на полугладното съществуване на самотника-търсач в онези пустинни краища:

„14 март. Днес пак не докараха вода за пиене. Работниците се отнасят към това с фатализъм, а пък аз не рискувам да пия нилската кал. Толкова повече, че според слуховете в Кайро отново е избухнала холера.“

„… Трети ден вече се храня само със сухари. Работниците започват да се разбягват. Пари още имам, но каква полза от тях по тия места? Наистина прав е бил Саади: «В сухата пустиня, по движещите се пясъци за жадния е все едно дали в устата си ще има бисер или раковина…»“

„… Какъв трогателен обичай са имали древните египтяни да погребват заедно с мъртвеца всички дреболии, окръжаващи и запълващи земното му съществуване! В това отношение ние сме варвари в сравнение с тях; повлечени от потока на грубия живот, изгубихме дълбокия смисъл на смъртта.

Ние се гордеем с някакво остроумно ново изобретение и не мислим за колосалното величие, за неосъществимите за всеки друг народ великолепия на древната страна на фараоните. Имаме па̀рата; но па̀рата е по-слаба, отколкото мисълта, идеята, която издигала пирамиди, пробивала цели планини за гробове, превръщала скалите в сфинксове, строила храмове от монолитни блокове, които не може да помръдне нито един наш парен механизъм — идеята, която умеела да защити от времето тленното тяло на човека…“

В тези записки като в огледало се вижда, че Красовски е бил идеалист-мистик.

Стараейки се да разгадае тайната на подземните проходи на пирамидата, той много е размишлявал над похватите на древните строители и на грабителите също. Тези записки четях особено внимателно и правех подробни извадки. Първо, размислите на Красовски можеха да подскажат къде трябва да се търси истинската гробница на Хирен; а, второ, както се надявах, те биха могли да ми помогнат по-добре да разбера характера, светогледа на загадъчния „велик строител“ — досега се мъчех да направя това само въз основа на текстологичен анализ на надписите.

„Колко удивителна е точността, с която пирамидата е ориентирана към страните на света! Аз специално проверих — и ето какви резултати получих:

Северната страна е отместена на юг по западния ъгъл само на две минути и двадесет секунди.

Южната е отместена на юг по същия западен ъгъл само на минута и половина.

Навсякъде неточността не надхвърля един градус! А пък древните египтяни още не са познавали компаса. Как се изхитрявали да определят посоката с такава точност — мигар само по звездите? Или пък им е помагало някакво друго тайно знание, отдавна изгубено и забравено?…“

„14 април. За мен той едва не стана последен — записва Красовски. — И тази фалшива гробница едва не стана истинска за мен. Впрочем за някого тя още отдавна е станала място на последно успокоение…

Днес, в нетърпението си, отново забравих за предпазливостта и едва не платих с главата си. Юсуф^[1] отиде за нова факла, а аз не се стърпях и сам направих няколко крачки по коридора, който бяхме започнали тази сутрин да изследваме. Плочата-клопка пропадна под краката ми и аз се строполих в една яма, дълбока цели два сажена^[2]. За щастие много не се ударих, само мъничко си навехнах крака и си одрасках лицето. Страхувайки се в този непрогледен мрак да не се натъкна на змия, която би могла да пропълзи тук, не мърдах от мястото си, докато не извадих от джоба си кибрит и свещ; сега винаги ги нося със себе си. Кибритената кутийка при падането се счупи, но все пак, след като изхабих няколко клечки, успях да запаля свещта.

Стоях на дъното на тесен каменен кладенец. Предателската плоча се върна на своето място и плътно захлупи отвора, като ме откъсна от целия свят. Стените на кладенеца бяха съвсем отвесни, така че не можеше и да се мисли да се измъкна сам от него, дори и да имах у себе си въже.

В това тежко положение едно само ме успокояваше — всяка минута трябваше да се върне с факла Юсуф. Като не ме намери в коридора, той, разбира се, ще се досети, че съм попаднал в клопка, ще вдигне тревога и ще ме освободи оттук.

След като се успокоих с такива мисли, все още без да мръдна от мястото си, внимателно се огледах наоколо. И сега сърцето ми се сви. С ужас видях точно под краката си… не змия, о, не! Това бяха човешки кости, пожълтели от времето. Цял скелет. Значи, някой от грабителите вече е попаднал преди мене в тази клопка и е намерил тук своя край. При мисълта за мъките, които е трябвало да изпита, докато бавно се е прощавал с живота в пълна самота и мрак, косите на главата ми се изправиха. Неволно гръмко закрещях, викайки Юсуф.

Но никой не се обаждаше на моя зов, стихващ веднага под сводовете на ужасния каменен чувал. Ами ако Юсуф си помисли, че благополучно съм продължил по коридора и не се досеща къде да ме търси? Тогава ще трябва да прекарам в този каменен гроб няколко часа, може би дни. Ще се задуша, ще умра от глад и жажда. Или пък ако работниците се изплашат от Духа на пирамидата, за който толкова много бърборят, и изобщо се откажат да ме спасяват, а ме принесат жертва на този Дух?!

Започнах да викам още по-високо, още по-яростно. От едно непредпазливо движение свещта внезапно угасна. Струваше ми не малко усилия да я запаля отново, клечките се чупеха в треперещите ми пръсти; в тъмнината едва не загубих последното парченце от драскалото на кутийката.

И изведнъж, о щастие! Лъч светлина проникна в моята ужасна тъмнина. Юсуф с помощта на работниците беше намерил и отворил капака на моя капан. Те ми хвърлиха отгоре въже, аз го вързах под мишниците и работниците благополучно ме измъкнаха горе съвсем обезсилен. Оставаше ми само да поблагодаря на небето за своевременното избавление, което и направих с голяма радост…“

По записките в дневника можеше да се проследи как се е изменяла психиката на Красовски и как постепенно го е овладявала страшната болест.

На първо време той подробно описвал какво чувствувал през време на нощувките в мрачната гробница край празния гранитен саркофаг. Отбелязвал всеки шум, случайните нощни звуци. После започнал да заспива спокойно, дори опитомил един прилеп, за да не се чувствува така самотен вечер. По-късно битовите бележки почти съвсем прекъсват, само много рядко се среща кратка бележка: „Спах спокойно.“ По всичко изглежда, работата е грабнала цялото внимание на археолога.

Както показват по-нататъшните записки в дневника, Красовски доста бърже се убедил, че в пирамидата на Хирен, където по някакъв начин бяха проникнали, и самите грабители са останали измамени, след като са открили вместо очакваното богатство — кенотаф с празен саркофаг.

Тогава Красовски се заел с подробно проучване на всички потайни проходи на пирамидата и установил точно пътя, по който са проникнали в нея грабителите. Намерих между записките някои интересни наблюдения, които покойният изследовател, кой знае защо, не бе включил в публикувания отчет:

„… Да, разбира се, грабителите са вървели по добре известен за тях път. Някой от строителите на пирамидата дори им е услужил, като оставил вратата полуотворена. Открих, че по замисъл на архитекта входът на пирамидата, направен въпреки традицията от южната страна, трябвало да се затвори с три монолитни гранитни блока. А от тези три здрави прегради се оказа спусната, затворена само една — външната. Това било хитро замислено. Разбира се, когато вече са затворени външните врати, невъзможно е да се провери какво е положението с двете вътрешни. А те са широко разтворени: моля, заповядайте, алчни за плячка осквернители на царските гробове!“

Нима може да се учудва човек, че при такова всеобщо предателство и продажност дори и от страна на приближените чиновници почти всички древни гробници са се оказали разграбени?

„Разбира се, Хирен не е мислел да бъде погребан в тази пирамида. Още от началото тя била замислена от него като фалшива. В това окончателно ме убеждава липсата на специални стаи за съхраняване на вещите, които трябвало да послужат на покойния фараон в задгробните поля на Иалу. Такива хранилища винаги се правят в пирамидите в съседство с погребалната камера.

Няма и камера за традиционния сердаб, където да се пази изваянието на покойния с неговата Ка…“

Тук може би ще трябва да кажем няколко пояснителни думи за свързаните със смъртта вярвания на древните египтяни. Без тях ще останат неразбираеми голям брой важни загадки, измъчвали Красовски.

Според представите на древните египтяни човешката душа се състояла от две части: „Ка“ и „Ба“. След смъртта и двете можели уж да се скитат из задгробния свят. Но заради това трябвало непременно да се запази и тялото от разложение. Затова именно древните египтяни създали сложния обред на мумифициране на покойниците. Затова и над гробниците на фараоните, чиито тела трябвало да се съхраняват особено старателно, се издигали исполински пирамиди с изкусни капани против грабителите.

Сложният и объркан ритуал на погребението винаги се съблюдавал много старателно и Красовски бил прав, когато отбелязва най-малки отстъпления от него: те му помагали да разгадае замисъла на Хирен, построил за себе си в пустинята тази фалшива гробница.

„Непрекъснато се учудвам — продължавах да чета записките на Красовски — как е била обмислена до най-малките подробности архитектурата на пирамидата. Да вземем дори разположението на погребалната камера. За да не смаже цялата маса на пирамидата сравнително крехкия неин свод, който служи и за ловко замаскиран вход към самия този най-съкровен покой, Хирен прави точно над камерата широк коридор, а от двете му страни — още две малки зали. Така че над камерата е празно, а цялата тежест на горните многотонни блокове равномерно се разпределя встрани, върху страничните монолитни стени. Наистина той е бил велик строител!

И пак започвам малко да се съмнявам, че толкова изобретателност и идеи е пропилял само за да създаде фалшива гробница. Навярно той все пак бил погребан именно тук, само че грабителите са задигнали неговата мумия.“

„Днес направих поразително откритие!

Отношението между дължината на окръжността и нейния диаметър е постоянна величина. За да се изчисли дължината на окръжността, достатъчно е да се умножи нейният диаметър на числото «пи», равно на 3,1416…

И ето какво установих: ако съберем четирите страни на основата на Хиреновата пирамида, ще получим за нейната обиколка 43,71 сажена. Ако разделим това число на удвоената височина (2 х 6,95 сажена), ще получим резултат 3,1416!

Значи, Хирен още тридесет века преди нашите математици знаел свещеното число «пи»! Може да се смята, че самата негова пирамида представлява материално въплъщение на това магическо число…“

По-нататък две странички бяха целите изписани с цифри, които Красовски събирал, делил, умножавал в най-своеобразни съчетания, мъчейки се да долови скрития уж в тях „съкровен смисъл“.

От подобна цифрова мистика се увличал за съжаление не само той. Особено „потръгнало“ в този смисъл на най-знаменитата от всички пирамиди — Хеопсовата. От плана на нейните врати, проходи и погребални камери някои дори се изхитряли да извлекат цялата история на човечеството и дори да предскажат бъдещата световна война! Но, разбира се, можете да „доказвате“ каквото си искате, ако произволно преведете в съвременни метри такава разтеглива величина като древния египетски „царски лакът“.

И тъй, на Красовски му става ясно, че едва ли ще успее да намери в пирамидата нещо ценно за науката. Работата все повече намалява, играта с цифрите омръзва. Все по-дълго време прекарва археологът в усамотената камера, където сам доброволно се бил заточил.

И ето вече нещастникът се уморил да се бори с кошмарите и болестта. Той преписва странни стихове от поетическия диалог в един древен папирус — египтолозите са му дали условното наименование „Беседи на разочарования със своята душа“. В откъса, който Красовски преписал в своя дневник, „разочарованият“ страстно призовава смъртта:

Смъртта е днес пред мен,

подобно дъх на лотос,

подобно усет сладостен, човек що сеща, седнал

край брега на опиянението…

Смъртта сега пред мен е

като небе, от облаци очистено.

Смъртта сега пред мен е,

подобно усет сладостен, що сеща странник,

жадуващ пак да види своя дом

подир години дълги, изживени в плен…

По-нататък сиротно се белееха три чисти, неизписани листчета.

Не можах да се освободя от тежкото, подтискащо чувство чак до вечерта, когато понесох да върна дневниците на Красовски на сина му. А може би то се подсилваше от обстоятелството, че всъщност книжата на покойния археолог, които толкова търсих, почти не ми помогнаха да изясня в каква посока трябва да се водят по-нататъшните издирвания.

Навярно Моргалов веднага се беше досетил за това по израза на лицето ми, защото още в антрето веднага ме запита:

— Какво, постна работа, нали?

Мълчаливо кимнах.

— Предупреждавах ви, че нищо особено не бива да се очаква от тези книжа.

— Да — вяло се съгласих аз. — Явно, писал ги е болен човек. Просто чувствуваш с всяка прочетена страница как постепенно все по-здраво го завладява болестта. Ужасно!

— Да, той умря в болницата. И знаете ли от какво?

— От какво? Той съвсем се е бил побъркал, нали?

— Не, макар че натам отиваше.

— А от какво е умрял?

Той внимателно ме изгледа, позабави се и тихо продума:

— Истинската причина за неговата смърт разбрах много години по-късно, когато започнах да се занимавам с физика. Баща ми е умрял от лъчева болест.