Добри Жотев
Пререкания с Мефистофел

Наскоро срещнах Мефистофел

в една алея посред парка.

 

Поседнахме на малка пейка,

а той кръстоса крак връз крак

и залюля рога:

„Приятелю, нали ви дадох

оръжията отрицание,

за да се борите със тях

за свойто дълголетие!

Защо ги изоставяте?“

 

Смълчан запалих „Арда“ второ,

почерпих Сатаната

и смутолевих напосоки:

„Мефисто, малко се боим

от твоите оръжия.

Ти знаеш сам, че всички те са

с опасни двойни острия

и може би неволно с тях

ще се самоубием?“

 

Мефисто бавно вдъхна дим,

заниза колелца

и каза уж нехайно:

„Известен ми е тоя страх!

На колко други преди вас

съм давал моите оръжия

и все да могат да се борят

за свойто дълголетие.

Те също малко се бояха

от двойните им острия,

та ги захвърляха разумно.

Така от разум да не би

със тях да се самоубият

се самоубиваха!“