Иван Вазов
Морска скала

Завиждам ти, гранит вековен:

с вълните вечно имаш бой,

но пак си тих и хладнокръвен

пред техний плясък, шум и вой.

 

Цалувките им са нахалост,

зъбът им те не ощърби,

а мойто сърце всяка жалост

и всяка радост го хаби…

 

— Мълчи — каза гранитът леден, —

аз имам същата съдба:

вникни: и ази съм подеден

от безконечната борба!