Иван Вазов
Фар

Звезда ли в ниский свод блещука там?

Огнец ли е накладен от овчарят?

Блуждаещ пламък ли се мярка там?

Кандило ли е в някой пусти храм?

                — Другари! То е фарът!

 

Нощта е черна, мракът е дълбок

като душа, останала без вяра.

Корабът плува в хаоса широк,

но пътя му е тъмен като рог,

                блещука само фара.

 

Ту скрий се той зад някой черен бряг,

ту пак се мерне, весел и приятен,

душа тъмнее, щом потъне в мрак,

окото светва, щом той блесне пак,

                по-мил, по-благодатен.

 

Надеждо, фар във мрачния живот!

Лампадо, що блещиш в душата слаба,

компас, звезда, божествен ръковод;

огрявай в мрак и в буря моя ход —

                свети му на кораба.