Александър Белтов
Кутията на шута (7) (Пиеса в пет действия)

Сцена 1

Нора, Панталей

 

 

Нора Ех, значии! (ядосано събира картите)

Панталей Какво стана, Норче?

Нора Не излиза и не излиза! На Венчето от салона това рядко ще се случи.

Панталей И какво като Венчето нарежда пасианса? Сбъднаха ли се мечтите й?

Нора Ами може и да не са, ама мъжът й не блее в тавана по цял ден като теб. Работи.

Панталей (пуска ръцете си и поглежда Нора) Ами работи човекът, за да реди тя пасианси по цял ден.

Нора Ох, че си…!

Панталей А аз не блея, а мисля.

Нора Че то от мисли полза никаква.

Панталей Представи си само, ако човечеството можеше да ползва машина на времето, какви трагедии можеха да бъдат избегнати?

Нора Е, точно за това не вярвам, че е възможно да има такава.

Панталей Ами ако има все пак?

Нора Е като има, защо не се ползва по предназначение?

Панталей Знам ли? Може и да е ползвана, така да се каже — за частни нужди, пък ти да не знаеш.

Нора Пантаа, Панта. Вземи да свършиш нещо полезно, стига фантасмагории. Хвани се на работа.

Панталей Да знаеш, мисля за един сюжет.

Нора (вдига ръце) Абе, какъв човек съм взела! Като те накарам да свършиш нещо, хоп — ражда се сюжет. Обаче утре заминавам при мама!

Панталей Иди, Норче, погостувай, пък се върни. Ще намериш нов Панталей, да знаеш.

Нора При онзи майстор с бормашината ще ходиш ли?

Панталей Тая работа не е за мен. Ще се прекърша.

Нора Значи отказваш цимента, а?

Панталей Отказвам!

Нора А бой с възглавници можеш ли?

Панталей (сърдито) Ти се подиграваш.

Нора Панта, Панта-а. Закъсахме го с теб. Изобщо не разбирам какво можеш.

Панталей Голямата лотария не се състои в това да търкаш билети, пуснати от друг, а да си изработиш собствен билет.

Нора Тая ли умнотия ти дойде на акъла?

Панталей Бил съм шут, мога да бъда и цар?

Нора Стига да случиш на шут.

Панталей Що да не случа? Имай вяра в хората! Себеподобни са, все пак.

Нора Аз и това казвам. Себеподобни.

Панталей Пък аз ще вярвам. И в машината на времето ще повярвам, ако трябва.

Нора Оф! Кога ще се събудиш бе, Панта!

Панталей Аз съм буден, Норче! Ти спиш! Че и другите. Всички спите.

Нора И какво като си буден? Какво ще промениш?

Панталей Ставам цар и точка! Ще напълня кутията, но с отговорност. И ще си я окача на врата, така да знаеш! Нека ми тежи! Отговорност е нужна. Отговорност и почтеност. Пък наричай ме наивник и глупак.

Нора Ще си я увесиш на врата, а?

Панталей Погубен от идеал, а не от спряло сърце. Какъв по-достоен и красив завършек от това! (ентусиазирано скача на крака) Отивам за бира, че всичко мен чака. (упътва се към вратата)

Нора (вика зад гърба му) И брашно, та да врътна една баница в твоя чест, царю! (после снижава глас) Съвсем изтрещя.

Сцена 2

Нора

 

 

Нора Тц, тц! Откога отговорността значи нещо за тоя човек? (обръща една от картите) Я, излезе ми пасианса! (победоносно свива юмрук) Ами аз царица ли ще бъда? (става и се забързва към вратата)

Нора (вика) Панта! Панта-а!