Р. Дж. Пинейро
Разделяй и владей (92)

90
Няма да избягаш от мен

Влад Жарко тичаше пред ярко осветената от аварийните прожектори резиденция и трескаво търсеше Тъкър, убиеца на брат му.

Той стисна резервното си оръжие — малък трийсет и два милиметров пистолет, който винаги носеше със себе си.

„Къде си, копеле?“

„И кой е дошъл с теб?“

Влад търсеше хора от предполагаемия американски екип, изпратен с Тъкър да спаси Моника Фокс, но не видя никого, освен хората си, които го следваха. В края на горичката към него се присъединиха и други. Той забеляза Мей Сун, която държеше предавател. Дългите й коси се развяваха, докато бягаше. От срещуположния край на лагера дотърчаха още войници.

— Там! — извика един от подчинените му.

Влад забеляза синкавия дим около задната част на къщата и самотна фигура, която бягаше към джунглата и носеше някого.

„Тъкър! Моника Фокс!“

„Къде са другите от групата му? Кой взриви експлозивите? Кой прекъсна електричеството?“

— Трябват ми живи! — изкрещя той и стигна до облака от пушек, но не можа да види нищо през него.

Хората му се втурнаха през дима по следите на натрапника и някои станаха жертва на канонадата от куршуми, изстреляни откъм пушека.

Влад смени тактиката и хукна след тях. Той бързо стигна до поляната и съзря беглеца, който носеше Моника Фокс.

„Няма да избягаш от мен.“

Влад се завтече към тях и вдигна пистолета си.

— Тъкър! — изрева той и стреля два пъти.

Изстрелите отекнаха в нощта.